Матю Фицсимънс
Приятел и враг (9)

9

— Как така осъществи контакт? — попита Гибсън.

— Смятаме, че с нас се свърза човекът или хората, познати като WR8TH — отвърна Джен.

— Как? — поиска да узнае той и отново зае мястото си до масата. — Кога?

— Шефе? — Джен се обърна към началника си.

— Аз ще поема от тук. Благодаря ти — кимна Абе. — Преди няколко месеца стара приятелка, продуцент в Си Ен Ен, ме помоли да дам интервю в рамките на материал, който подготвяше за изчезването на Сюзан. Ретроспектива по повод десетата годишнина. От години ме преследват за интервю.

— И никога не си говорил пред медиите? Дори след уволнението си?

— Не, и, честно казано, нямах намерение да нарушавам мълчанието си. Вече бях отказал на пет-шест други програми. Просто не виждах полза в отварянето на стари рани. От уважение към чувствата на семейството.

— Мислех, че между вас с Ломбард всичко е приключено.

— Така е. Ала въпреки самоизтъкването на Бенджамин той не е единственият родител на Сюзан.

Гибсън осъзна истината в това твърдение. Откакто беше изгубила собствената си дъщеря, Грейс Ломбард работеше неуморно за каузата на изчезналите деца. Само че предпочиташе да не вдига шум и да не застава под светлината на прожекторите, това го оставяше за мъжа си. Което за Бенджамин Ломбард беше добре дошло. В крайна сметка всичко опираше до Бенджамин Ломбард.

— Но после на горещата ми линия дойде засилен трафик.

— Още поддържаш гореща линия? След всичкото това време?

— Калиста категорично настояваше — отвърна Абе.

— Калиста?

— А, да, прощавай. Калиста Доплес.

Сега Гибсън разпозна името. Тя беше редовен участник в политическия театър на Ломбард, но в детската му памет бе просто една от многото възрастни, които баща му споменаваше от време на време. Съмняваше се някога лично да е говорил с нея, освен за поздрав или сбогуване.

— Калиста беше… е — поправи се Абе — кръстница на Сюзан. Стара семейна приятелка. Също така е инвеститор в компанията ми. „Консултантска група «Абе»“ администрира и поддържа гореща линия от нейно име. Тя познаваше добре баща ти.

— И как е замесена тук?

— Чрез наградата. Нейно дело е. Когато Сюзан изчезна, Калиста беше много разстроена. Тя предложи от себе си онези десет милиона. Надяваше се, че ще направят достатъчно голяма публична сензация и някой ще се изкуши да даде сведения.

— Но такъв нямаше.

— Не ставай смешен. Половината свят се пробва. На горещата линия пристигаха сигнали, теории, описания на нещо видяно. Отне години да бъдат пресети. Истинска черна дупка.

— Явно беше изстрел в тъмното — обади се Джен. — Трафикът в уебсайта отслабна някъде към четвъртата година, но в случаи като този човек никога не може да предвиди. Току-виж, извършителя го нападнали угризения и вече не може да понася бремето на вината. Или попада в затвора по съвсем друг повод и се раздрънква пред съкилийник. Шансовете са слаби, но се случва.

— За какво количество трафик говорим? — попита Гибсън.

Майк Рилинг се наведе напред, нетърпелив и той да даде някакъв принос.

— През предишните пет години телефонните обаждания бяха средно по 1,8 на месец. Имейлите, като не се броят спамовете, бяха по 4,6 на месец. В уебсайта имаше по четиристотин шейсет и седем посещения на месец. Следим трафика към уебсайта и обратно и проверяваме айпи адресите с надеждата извършителят да стане любопитен или да прояви глупост.

— Умно. А напоследък?

— Трийсет и осем обаждания на месец. Двеста четирийсет и осем имейла. Повече от трийсет хиляди посещения на уебсайта.

— Всичките щуротии, то се знае.

— Едно стига — припомни му Абе.

— Мислили ли сте за промяна на уебсайта? — попита Гибсън.

Майк поклати глава.

— На ваше място бих помислил за осъвременяването му. Старите уебсайтове изглеждат… ами изглеждат стари. Имат вид на забравени. Ако се надявате да го примамите, трябва да създадете впечатление за действащо разследване.

— Добра идея — кимна Абе. — Майкъл, започни да действаш по въпроса от понеделник.

— А като ще го правите, сложете и някои от документите на ФБР от папката.

— Чакай. Защо да си изваждаме коза? — попита Джен.

— За да сложите стръв на кукичката. Дайте на извършителя причина да посети сайта. Серийните убийци не си ли умират да четат за себе си? Не се ли възбуждат от публичност? Или е така само по филмите?

Джен кимна замислено.

— Не, не е само по филмите. — Тя се обърна към Абе. — Трябва да се консултираме с Бюрото. Но е реална възможност.

— Съгласен. — Абе записа нещо в бележника си с автоматичната си писалка. — Утре ще се обадя на Филип.

— Нямам нищо против цял ден да си говорим за обновяване на уебсайта, но ще стигнем ли до момента, когато WR8TH е влязъл в контакт с вас?

— Точно до него стигаме вече — отвърна Абе. — Именно засиленият трафик към уебсайта ме накара да се съглася на интервюто за Си Ен Ен. Условието ми да го дам беше да се споменат уебсайтът и горещата линия и в уебсайта на Си Ен Ен периодично да излиза информация за нас. В крайна сметка се получи твърде формално и повърхностно интервю. Надявах се да се задълбоча по темата, но те използваха само около три минути от записа. И все пак успях да потвърдя, че наградата за достоверна следа още е налична. И това беше. Разменихме си любезности и аз се прибрах в офиса. Дори не си направих труда да гледам излъчването. Но в деня след него получихме следния имейл. Майк?

На екрана се появи нова снимка. Розова раничка „Хелоу Кити“ лежеше на дървена маса. Извън ръба й Гибсън видя ъгълче от пода с мръсен линолеум с шарка на плочки и долния край на кухненски шкаф. Раничката беше доста поизносена като дълго употребявана любима вещ. Самата снимка беше стара или нагласена да е такава — резолюцията не беше тъй ясна като от съвременните дигитални фотоапарати, но това лесно се имитираше. Очевидно се намекваше, че раничката е същата от придобилия печална слава запис от Брийзуд. Ако снимката се приемеше за автентична, това бе шокираща следа.

— Имаше ли съобщение? — попита Гибсън.

Абе кимна. На екрана се появи имейл.

Хубаво интервю, Джордж: Много трогателно. Ти трябваше да я опазиш. Колко за раничката?

Гибсън трепна рязко и стрелна поглед към Абе, който седеше неподвижно на мястото си. Беше жестока подигравка, но каквото и да чувстваше, Абе го прикриваше добре.

— А имейл адресът? — попита Гибсън.

— [email protected]. Проследихме го до сървър с частен хостинг в Украйна — отвърна Майк. — Домейнът е регистриран на „В. Еъри Нисетри“ — още един ритник в задника.

Гибсън направи гримаса. Не беше кой знае каква изненада. Части от периферията на интернет често се съхраняваха на сървъри в Източна Европа, където правителствата си имаха по-належащи грижи от съмнителни уеб хостинги. Спамъри, нелегални сайтове за хазарт, трафиканти на детска порнография и хакери използваха отдалечени сървъри, за да си гарантират известна анонимност. Най-вероятно изпращачът на имейла не беше припарвал и на две хиляди километра от сървъра, който го беше генерирал.

— Какво е мнението ти? — попита Абе.

— За раничката ли? Не ме впечатлява много. Още преди обяд мога да открия към три дузини такива в иБей. Вероятно те тормози някой трол, след като те е видял по телевизията.

Абе кимна.

— И ние си помислихме същото.

— Предполагам, че сте отговорили?

Абе направи жест към Рилинг. Появи се нов имейл.

За снимка на раница? Нищо. Но нашите разследващи проявяват интерес да разговарят с всеки, който има някакви сведения по случая.

— И?

— Ден по-късно се получи това.

На екрана се появи нова снимка. Сюзан Ломбард. Все още детето, каквото беше при бягството си от дома, седнала до стара кухненска маса. Раничката лежеше до левия й лакът. Обхванала бе чаша, в която като че имаше мляко, и беше отправила към камерата уморена слаба усмивка. Бейзболното каскетче на „Филис“ беше бутнато назад.

Гибсън се взираше безмълвно в Мечето.

— Всички реагирахме по същия начин — обади се Абе.

— И мислите, че… — Гибсън замълча, без да знае как да завърши мисълта си.

— Да.

Гибсън премести очи от Джордж към снимката и после пак обратно. Не беше за вярване.

— Според нас е автентична — каза Абе. — Вероятно е направена вечерта след изчезването й в Брийзуд. И много бих искал да говоря с човека, който я е направил.

Гибсън усети, че го обхваща истинска ярост. Той също имаше силно желание да участва в такъв разговор. Този човек им пробутваше игрички. Игрички, в които използваше Мечето като пешка. Вече си даваше сметка защо е тук.

— Само че не можеш, нали?

Абе кимна замислено.

— Нека отгатна. Помъчили сте се да хакнете сървъра.

— Да.

— Но сте го направили непохватно. Подплашили сте го и той е изчезнал.

Майк понечи да протестира, но Абе го пресече:

— Да.

— И смятате, че аз мога да ви го намеря.

— А можеш ли?

— Не. Не мога. Не става така, Джордж. Унищожили сте единствената следа с тази каскада. След като той е достатъчно умен, за да прикрива следите си през всичкото това време, как изобщо ние ще…?

Гибсън замълча умислен. Нещо не беше наред тук.

— Какво ти хрумна?

Гибсън вдигна длан да помоли за тишина. Какво пропускаше? Затвори очи, за да се изолира от всички и всичко. Стоя така, докато отговорът изплува. Точно така би постъпил той. За същото бе посъветвал Абе.

Сложи стръв на кукичката.

— Запитвал ли си се защо е пратил първата снимка? — проговори най-сетне той.

— Какво имаш предвид? — попита Джен.

Гибсън се обърна към тях и се усмихна.

— О, той е умен и още как. Хора, по мое мнение вас са ви изиграли.