Матю Фицсимънс
Приятел и враг (28)

28

Гибсън седеше край масичка в сянката на „Каролин Антъни“. Беше приятно усещане след складовата клетка. Надявал се бе също, че връщането на мястото на престъплението ще му помогне, ще предложи някаква яснота, но библиотеката си беше просто библиотека и нямаше какво полезно да му каже. Паркът беше по-тих от миналия петък, когато се бе оставил да го заблудят. Оставил се бе да го изиграят умело и се бе прицелил в Тейт. Колко лесно се бе хванал на въдицата!

Гибсън погледна джипиес координатите, които вирусът му бе върнал към КГА, сякаш те можеха да му проговорят. Без съмнение Джен и Хендрикс бяха последвали тези координати, където и да водеха те. Може би щяха да спипат WR8TH неподготвен, но Гибсън се съмняваше. WR8TH беше твърде внимателен. Ако вирусът на Гибсън се бе активирал, то бе само защото WR8TH го бе позволил. Но защо му беше да се разкрива сега? Това не подкопаваше ли изцяло теорията да изкара Тейт виновен? Освен ако WR8TH не бе толкова арогантен, че да държи да демонстрира колко е гениален. Гибсън бе познавал подобни хакери. Самият той навремето беше тъкмо такъв. И тъкмо такъв ход щеше да направи… но когато беше на петнайсет.

Лаптопът му изпиука и в ъгъла на екрана се отвори малък текстови прозорец. Косъмчетата по ръцете на Гибсън щръкнаха.

WR8TH: 4увам 4е ме търси6

Беше написано с опростения правопис, предпочитан от някои потребители на интернет. Създаваше впечатление за ленив тийнейджър, но Гибсън не бързаше с предположенията. Познаваше програмисти, прехвърлили петдесетте с магистърска степен, които редовно пишеха така онлайн. Имаше сайтове, където по принцип те отхвърляха заради правилна граматика.

ГВон: Дори не знам кой си.

WR8TH: вярно, но пък знае6 кой не съм нали

ГВон: Не си Кърби Тейт.

WR8TH: опа

Гибсън усещаше как WR8TH му се надсмива.

ГВон: Голям номер му скрои.

WR8TH: не го жали тоя боклук. полу4и каквото заслужава

ГВон: Адски коравосърдечно.

WR8TH: не аз го заврях в складова клетка

ГВон: Ти си само кукловодът.

WR8TH: яд те е 4е ти пробих програмата ли

ГВон: Тя си изпълни целта.

WR8TH: само защото го позволих

ГВон: И защо го направи?

WR8TH: защо не се върна във Вашингтон както ти поръчаха

ГВон: Шпионираш ли ни?

WR8TH: мъничко, отговори на въпроса, защо още си тук

ГВон: Сюзан.

WR8TH: аналогично

Гибсън се взира в последния ред цяла минута.

ГВон: WR8TH. Предполагам, че си той. WR8TH, нали?

WR8TH: „изчервен“

ГВон: Не ти вярвам. Сигурно си някой ентусиаст, който използва старата му легенда.

WR8TH: не си толкова глупав, знае6 4е съм аз

ГВон: Нима?

WR8TH: кой друг ще има тази снимка???

ГВон: Сигурно е фалшива. Също като теб.

WR8TH: стига игрички. губиш време

ГВон: Може би е мой ред да губя време. Твоите игрички ме подтикнаха.

Последва дълга пауза.

WR8TH: приключи ли

ГВон: Засега. Значи ти си бил? Ти отведе Сюзан?

WR8TH: един вид… по-сложно е

ГВон: Как да разбирам „един вид“?

WR8TH: не съм каквото си мислят

ГВон: А какво си мислят, че си?

WR8TH: педофил като тейт. че съм й посегнал

ГВон: А не си ли?

WR8TH: не, аз я обичах

ГВон: Нали разбираш колко си сбъркан?

WR8TH: не е както си мислиш

ГВон: Добре, обичал си я, ясно. Къде е сега тя, Ромео?

Поредната дълга пауза. Гибсън се боеше, че твърде много е предизвикал WR8TH. Не можа да се сдържи. Да слуша как този мръсник се лигави, че обичал Мечето, му дойде в повече. Но трябваше да го накара да продължи.

ГВон: Способен ли си да изпитваш вина за станалото с нея?

WR8TH: всеки ден. абсолютно всеки ден

ГВон: Къде е тя? Кажи. Държиш всички ни в напрежение. Играхме ти по свирката. Доказа вече колко си умен. Номерът с Тейт беше много хитър. Страхотно попадение. Но хайде да приключваме с увертюрата. Време е за главната атракция. За голямото разкритие. Не беше ли това смисълът на всичко? Да си признаеш? Да си разтовариш съвестта най-после?

WR8TH: ти не схващаш

ГВон: Или ти липсва всеобщото внимание. Надяваш се да причиниш още малко болка на хората, които я обичаха?

WR8TH: АЗ Я ОБИЧАХ!!!

ГВон: Тогава къде е тя?

WR8TH: не знам

ГВон: Майната ти, WR8TH!

WR8TH: кълна ти се. мислех че те знаят

ГВон: Те? Кои са те?

WR8TH: консултантска група абе. защо мислиш ги хакнах

ГВон: Според теб КГА знаят къде е Сюзан?

WR8TH: така мислех да

ГВон: А сега?

WR8TH: вече не знам

Гибсън се облегна назад и се вторачи в екрана.

WR8TH: хей, не изглеждай толкова изненадан, гибсън

Това вече го извади от кожата му. До гуша му беше дошло да си играят с него. Затрака яростно по клавишите.

ГВон: О, знаеш името ми. Браво на теб. Адски трудно трябва да ти е било да се сетиш при всички тия файлове, които задигна.

WR8TH: шегуваш ли се? бих те познал навсякъде. BrnChr0m. ти си легенда, сюзан непрестанно говореше за теб

Това вече разтърси Гибсън. Мечето бе говорила за него с похитителя си. Мислила бе за него дори тогава. Болката се смеси с искрен гняв.

ГВон: Нима? Говорила е за хубавото старо време, когато израснахме заедно край брега, докато ти си я изтезавал или каквито там гадости си правил с нея?

WR8TH: СТИГА! аз я ОБИЧАХ! с нея много разговаряхме. разправяше ми как си я наричал Мече и си й чел

ГВон: Не искам да го чувам от теб.

WR8TH: какво си сторил на баща й. колко бесен ти е бил

ГВон: Той да върви по дяволите.

WR8TH: най-после да сме съгласни за нещо хаха

Гибсън не можеше да измисли как да отговори. WR8TH беше намислил нещо.

WR8TH: защо си тук

ГВон: За да разбера какво се е случило със Сюзан.

WR8TH: партньорите ти да ме убият ли са дошли

ГВон: Не знам.

WR8TH: да ти кажа ли нещо смешно

ГВон: Какво?

WR8TH: имам ти доверие, глупаво, а

ГВон: Да.

Разменяха си реплики с все по-голяма скорост. Гибсън вдигна пръсти от клавишите. Беше реагирал, преди да помисли. Втренчи се в трепкащия курсор в очакване на отговор, но такъв не дойде. Изруга под носа си.

ГВон: Още ли си там?

Нищо. По дяволите, по дяволите. Върни се, побъркан мръснико.

Я чакай… какво?

Гибсън върна нагоре и препрочете написаното от WR8TH — „не изглеждай толкова изненадан“. Негодникът го виждаше. WR8TH беше тук. Наблюдаваше го, както те бяха наблюдавали Тейт. А сега, като се замисли, вероятно WR8TH също бе в мрежата на библиотеката. Как иначе би подхванал чат на лаптопа си?

Гибсън се огледа да види кой още беше в парка. Погледът му се срещна с този на върлинест мъж, седнал насреща му през две маси. Не беше повече от двайсет и пет годишен. Развлечен бе думата, която би го описала най-точно. Дългата му руса коса стърчеше във всички посоки. Неуспешен опит да си пусне брада бе довел до дълги неспретнати бакенбарди и мустаци, които се къдреха надолу, но не стигаха до гъстата туфа под брадичката му. Носеше черна тениска със „Слипнот“, хевиметъл банда, която Гибсън често слушаше в морската пехота. Модерните тъмни очила не скриваха големите и дружелюбни очи.

Очи, които задържаха погледа на Гибсън, без да мигат и да се отместят.

ГВон: WR8TH?

Написа го бавно с мисълта, че няма как да е той. Човекът, седящ пред него трябваше да е бил още хлапе, когато Сюзан бе изчезнала.

Младежът погледна надолу към лаптопа си, после вдигна очи и кимна.