Матю Фицсимънс
Приятел и враг (13)

13

Джен Чарлс отново преглеждаше доклада си за Гибсън. Едно беше да го привлекат като консултант, но сега Джордж обмисляше да го включи в екипа й за фаза две. Беше грешка. Усещаше го инстинктивно, но не можеше да го артикулира. Нужно й бе повече време да обоснове предчувствието си.

Гибсън Вон, син на Сали и Дюк Вон. Роден и отраснал в Шарлотсвил, Вирджиния. Майка му починала, когато бил тригодишен. Рак на яйчниците. Тежка съдба, помисли си тя. Гибсън Вон беше отгледан, ако можеше да се каже така, от своя баща работохолик.

Дюк Вон беше легенда в политиката на Вирджиния. Бе завършил политология с бакалавърска и магистърска степен, и двете получени в Университета на Вирджиния. Човек със силно налагащи се личностни качества, Дюк бе притежавал вроден чар и с лекота бе омайвал и приятели, и противници. Страстта му бе политическата борба и беше открил призванието си като началник на кабинета на Бенджамин Ломбард. Бяха станали отличен екип — Ломбард, упоритият и принципен боец, и Вон, майсторът на задкулисните преговори. На Вон в голяма степен се приписваше заслугата, че е осигурил място в Сената на неопитния и почти неизвестен Бенджамин Ломбард, след което му беше помогнал да спечели втори пореден мандат.

Доколкото Джен схващаше нещата, синът на Дюк беше потърпевш в цялата история. Службата на бащата изискваше дълги престои във Вашингтон или пътувания със сенатора. Работното време беше седем дни в седмицата, което означаваше, че Дюк бе прекарвал уикендите у семейство Ломбард.

Според всички сведения семейство Ломбард бяха приемали Гибсън като член на семейството; и Дюк, и Гибсън бяха имали свои стаи в дома на сенатора в Грейт Фолс и в лятната му къща в Памсрест. Но Дюк очевидно беше твърдо решен да не откъсва сина си от училище, така че през седмицата Гибсън често биваше оставян в Шарлотсвил. Наглеждала го бе Миранда Дейвис, сестрата на Дюк, която живееше наблизо, но тя имаше свое семейство, така че, когато Гибсън беше поотраснал, невинаги бе отскачала до дома му. И тъй, на дванайсетгодишна възраст Гибсън Вон практически бе живял сам от понеделник до петък.

Много деца биха се потиснали, че са изоставени по този начин, но Гибсън не бе давал признаци за огорчение или гняв. Тъкмо обратното, младежът очевидно бе обожавал баща си и с готовност бе поел своя дял от тежестта на случилото се. Гибсън бе поддържал домакинството в отсъствието на баща си — организираше сметките, почистваше къщата, работеше в градината и извършваше дребни ремонти, свързани с поддръжката. В много отношения Гибсън Вон се бе отгледал сам.

На повърхността изглеждаше, че се бе справял прилично. Имаше добри бележки и не бе получавал укори за дисциплината си. Разбира се, ако се изключеше, че е бил спрян да шофира със скорост осемдесет километра в час при позволени четирийсет. То се знае, допустимо беше един тринайсетгодишен хлапак да не е напълно наясно относно ограниченията за скоростта. Според неофициални доклади, защото официален отсъстваше, сенаторът и Дюк били на обиколка из Близкия изток. На Гибсън му свършило млякото. Вместо да звъни на леля си и да рискува да я събуди, момчето предприело единствената логична стъпка и само подкарало към супермаркета.

Рапортът на полицая, извършил ареста, гласеше, че когато го спрели, Гибсън учтиво попитал: „Проблем ли има, полицай?“. Бил седнал върху „Събрани съчинения на Томас Джеферсън“, за да вижда над волана. На въпроса къде са родителите му, се позовал на Петата поправка. От страх да не изложи баща си, отказал да говори, докато полицията не успяла да стигне до леля му.

Не бяха повдигнати обвинения и инцидентът беше включен във фолклора на Вирджиния. Отчасти защото полицията бе решила да бъде снизходителна към тринайсетгодишно момче, но не бе навредил и фактът, че Дюк Вон беше личен приятел на шефа на полицията на Шарлотсвил. Изглеждаше, че не са много хората във Вирджиния, на които Дюк Вон да не беше личен приятел.

Този анекдот накара Джен да се усмихне. Беше отгледана от баба си и знаеше какво е да ти се наложи да станеш самостоятелен на ранна възраст. Това можеше да закали характера ти или да те изолира и направи коравосърдечен. Тя би харесала онова малко момче — находчиво, гордо и малко твърдоглаво. Бяха си приличали много в юношеска възраст, но тя не виждаше следи от някогашното момче сега. Самоубийството на Дюк Вон се бе погрижило за това.

Дюк Вон неочаквано се бе прибрал у дома с колата си една сряда и се беше обесил в сутерена. Джен прегледа снимките, които бе прибрала от конферентната зала, преди Гибсън да се настани там. Що за егоистичен гадняр се обесваше на място, където щеше да го открие петнайсетгодишният му син? Без писмо, без нищо. Беше непростимо.

След смъртта на баща си Гибсън Вон беше станал съвършено различен човек — враждебен, непокорен, антисоциален. Въздействието на станалото беше повече от очевидно. Бе престанал да посещава компютърния курс в Университета на Вирджиния. Успехът му се бе сгромолясал. Три пъти се бе сбивал за два месеца. Отстранен бе временно като наказание, че е наругал учител. Заживял бе за постоянно у леля си и докладът на Джен съдържаше копия от все по-отчаяните писма на Миранда Дейвис до зълва й, в които подробно описваше влошаващото се поведение на своя племенник. Как вече почти не говорел. Не се хранел. Не излизал от къщата, освен за да отиде на училище. И денонощно седял в стаята си пред компютъра.

Станало бе широко известно какво е правил на този компютър.

Тя почука леко на вратата на шефа си. Джордж винаги я бе насърчавал да има вяра на инстинктите си и да казва откровено каквото мисли. Тази й черта никога не бе работила в нейна полза в Агенцията, затова мина доста време, преди тя да приеме, че началникът й е искрен. Не се доверяваше лесно, но Джордж Абе го заслужаваше. Би влязла в огъня за него.

Беше й хвърлил спасителен пояс след провала й в Агенцията. Беше я наел, когато тя си мислеше, че няма бъдеще, бе отишъл в дома й, след като бе игнорирала многобройните му обаждания, и накрая я бе убедил да работи за него. До този ден нямаше представа как той е узнал коя е. С много такт я бе върнал във форма и й беше дал пространство да възстанови самочувствието си, без да се чувства покровителствана. И това беше добре, защото иначе на мига щеше да напусне. Джен съзнаваше, че никога не би могла да изплати дълга си към него.

— Влез.

Тя отвори вратата. Джордж седеше зад бюрото си и преглеждаше финансовите отчети за първото тримесечие. „Ролинг Стоунс“ изпълняваха на живо „Мъртви цветя“. Тя не обръщаше голямо внимание на музиката и почти никога не разпознаваше кой е изпълнителят, но тази песен я знаеше, защото при едно пътуване до Ню Йорк Джордж бе възхвалявал в продължение на цял час акустичната версия на Таунс ван Занд. „Стоунс“ бяха любимата група на Джордж и с времето тя привикна към похотливото ръмжене на Джагър. На едната стена висеше постер на огромни устни и изплезен език с автограф върху него. Беше от едно от американските турнета на групата и сред най-ценените притежания на Джордж. Наблизо до него имаше снимка на самия Джордж с Кийт Ричардс.

На далечната стена стоеше библиотечен шкаф, разделен на две, който в известен смисъл беше обобщение на началника й. Джордж произхождаше от една от най-старите японски фамилии в Съединените щати. Предците му бяха избягали от Япония след Реставрацията „Мейджи“ и бяха пристигнали в Сан Франциско през 1871 г. Бяха устояли на премеждията и през петдесетте години бяха възстановили някогашното си богатство. Семейство Абе се гордееха и с произхода си, и със своята нова родина. Беше фамилна традиция да се почитат и двете половини чрез имената на децата им.

Джордж Лейясу Абе.

Половината от библиотеката беше отредена за книги с японска история. Джордж се увличаше от културата на самураите и десетките книги на тази тема заемаха цял рафт. Средното му име Лейясу беше заимствано от основателя на шогуната Токугава през XVII в., разтурен от Реставрацията „Мейджи“ през 1868 г. Другата половина от шкафа бе пълна с книги за американската колониална история. Джордж Уошингтън, на когото беше кръстен, беше особено добре представен, както и Мадисън и Франклин. Само че, Джен го знаеше със сигурност, нямаше и една книга за Томас Джеферсън. Джордж смяташе Джеферсън за нелоялен и изменник. Беше тема, на която можеше да говори с часове. Тя невинаги разбираше шефа си, нито беше съгласна докрай със заклеймяването му на Джеферсън, но по въпроса за лоялността бяха в пълно съгласие. Ето защо не можеше да проумее решението му да включи Гибсън Вон в следващата фаза на тази мисия.

Джордж прекъсна заниманието си и посочи стол. Джен седна и си даде сметка, че не знае как да отвори темата. Както се случваше много често, Джордж прочете мислите й.

— И тъй. Гибсън Вон.

Джен се усмихна мрачно при това доказателство за прозрачността си. Покерът не беше нейната игра.

— Просто не разбирам — заговори тя. — Майк очевидно не върши много работа, но не можем да хвалим Гибсън, все едно той е изобретил компютъра. Кое го прави квалифициран за това? Добре де, хакнал документите на сенатор, като бил хлапе. Наистина ли искаме да работим с човек, който има такъв подвиг в миналото си? Ами маниерът му да ни държи в напрежение? Той е истинска примадона и очевидно предпочита да върши нещата по свой начин.

— Май не го харесваш — усмихна се Джордж.

— Не особено, но това е несъществено. Същественото е, че му нямам доверие. Той е рисков фактор. И се боя… — Тя замълча.

Джордж се облегна назад.

— Кажи каквото дойде да кажеш.

— Боя се, че общото ви минало… че то те заслепява. Мислиш, че той ще ти е благодарен за шанса, който му даваш. Разбирам, според теб това е заслужена компенсация и уважавам постъпката ти, но той не е такъв човек. Никога на никого няма да прости, защото за него вината винаги е у другите.

— Дотук се справи много добре.

— Да, така е. Но да го включим в оперативна работа е съвсем друго. Тревожа се, че ако се доближим до WR8TH, той ще ни запали огън на главите. Дори ако това означава сам да изгори.

— Като пословичния скорпион на гърба на костенурката.

— На него не може да се разчита — отсече тя. — При цялото ми уважение към теб, шефе.

— Това ли е всичко?

— Не ми е приятно да човърка из компютрите ни.

— Нещо друго? Подстрижката му, да речем?

Джордж се изправи и взе бутилка минерална вода от вградения хладилник. Седна до Джен и се втренчи напред в пространството. Често отделяше време да подреди мислите си и никога не заговаряше, преди да е готов. Тя беше достатъчно разумна да не го прекъсва сега, след като си беше казала своето.

— Може и да си права — заяви той накрая.

Отговорът я изненада, но тя запази мълчание.

— За всичко. Може и да си права. Аз също имам своите съмнения.

— Струва ли си риска тогава?

— Знаеш ли какво точно е вършил Гибсън в морската пехота?

— Бил е специалист по проникването. По-разкрасено определение за хакер.

— Не е точно така.

— Това пише в досието му — възрази тя, но в момента, в който го изрече, осъзна, че сигурно е имало и нещо повече. — Но е било само прикритие, така ли?

— Именно.

— Какво е вършил в действителност?

— Нека те попитам следното. Как влизаш с два хеликоптера „Блекхоук“ в суверенна държава, като нарушаваш въздушното й пространство, и ги приземяваш посред един от най-големите им градове, без да привлечеш внимание?

— Говориш за Бин Ладен. Пакистан.

— Теоретично — уточни Абе. — Да речем, че за това говоря. Запитай се как го е постигнал. Запитай се защо не са знаели, че сме там, докато не го съобщиха по новините.

— Хеликоптерите са били специално оборудвани. С някакъв вид технология стелт.

— Отчасти е истина, но само отчасти. До известна степен можеш да заглушиш хеликоптер, така че да е тих, ако не безшумен, но какво ще кажеш за радара? Не можеш да направиш „Блекхоук“ съвършено невидим за радара. Във всеки случай не и за пакистанската противосамолетна отбрана. Пентагонът е отменил програмата за изграждане на хеликоптер стелт през две хиляди и четвърта година. А стелт не е елемент от проектирането, който лесно да можеш да възстановиш и пренесеш.

— Как тогава?

— Радарът е машина. Софтуерът превежда електрически импулси и потребителите могат да виждат онова, което вижда радарът. Така че, вместо да се харчат милиарди за хеликоптери стелт, не би ли било по-лесно да се овладее софтуерът? Вкарваш код в системата им, така че той да показва само каквото ти искаш да видят. И ето ти на̀ — хеликоптерите са там, но не са там. Ако следиш мисълта ми.

— И ние сме направили това?

— Гибсън е направил това — уточни Абе. — Във всеки случай е бил ангажиран в операцията. Било е извънредно тънка работа. Много движещи се части. Може тюлените да са дръпнали спусъка, но са били нужни всички четири рода войски за залавянето на Бин Ладен. И ако източниците ми са точни, Гибсън е впечатлил твърде много хора.

— Гибсън ли е написал кода? — попита Джен.

— Допринесъл е за него, но не това е бил уникалният му принос.

— А кое?

— Нагласил е нещата така, че пакистанците да го инсталират.

— Какво е направил?

— Така ми казаха.

— Пакистанците са инсталирали вирус в собствената си система?

— Очевидно да. Ето колко е убедителен, а те не са хора, които се оставят лесно да бъдат убедени.

— И ми казваш, че Гибсън Вон е бил нает в Звеното?

— Веднага след тренировъчния лагер.

— Да му се не види.

Звеното, или Поддържащото звено на разузнаването, беше набиращ разузнавателни сведения отдел на Съвместното командване на специални операции. Военното ЦРУ. След 1980 г., след като операция „Орлови нокти“ приключи катастрофално в иранската пустиня, въоръжените сили обвиниха ЦРУ, че не са споделили критично важни сведения. Така се роди Звеното — военните не желаеха да разчитат на ЦРУ. Джен добре познаваше историята около създаването му като всеки друг в Агенцията.

Звеното беше конкуренцията. Личният му състав бе прецизно подбиран измежду четирите рода войски и тя разбираше как морски пехотинец като Гибсън Вон е могъл да привлече вниманието. За този отдел се търсеха най-вече хора с нестандартно мислене, а понякога е нужен крадец, за да залови крадец. Което някак объркваше представата за Гибсън, която си бе изградила. Почти сигурна беше, че началникът й бе целил тъкмо това.

— Господи — промърмори тя. — Човекът е помогнал за отстраняването на Бин Ладен, а сега не може да си намери работа и в „Бъргър Кинг“.

— Както сама каза, той не е изобретил компютъра, а е по-безопасно да наемеш друг, отколкото да ядосаш вицепрезидента. Задраскай последното. Следващия президент.

— И казваш, че не бива да го съдя строго?

— Не казвам такова нещо. Казвам, че хората рядко са толкова черни или толкова бели, колкото ги изкарваш понякога. В оперативна обстановка настъпва време, когато са нужни мигновени преценки, а ти си отлична в такива ситуации. Тъкмо затова те наех. Инстинктите ти много рядко са погрешни, но все още не сме в оперативна обстановка, а ти имаш тенденцията да изхвърляш водата заедно с бебето, когато опира до хора.

— Съжалявам, шефе.

— Недей. Нещо у Гибсън те смущава. Кара пръста ти да те засърби. Но аз го познавах като момче, бях свидетел на отношенията им със Сюзан. Трябваше да го видиш, за да повярваш как се грижеше за нея. Тя беше много специално малко момиче, а той също беше страхотно хлапе.

— Само че това е било отдавна… — подхвана тя, но той вдигна ръка да я спре.

— Не вярвам, че Гибсън Вон съзнателно би саботирал усилията ни да я открием. Също така съм на мнение, че някогашната му близост със Сюзан Ломбард е уникална и безценна. Той е в състояние да види нещо, което никой друг няма да забележи. Дори само това оправдава риска от включването му. Но може и да си права. Нищо чудно преценката ми да е замъглена от спомена за миналото. Ето защо си ми нужна на мястото си. Ако той действа срещу нас, вярвам, че ще го забележиш. И тогава ще се справим с него. Междувременно вярвам, че той ни дава най-добрия възможен шанс да успеем. Ясен ли бях?

— Да, шефе — изправи се тя.

— Джен — каза Джордж. — Гибсън Вон е понесъл много в живота си и е служил достойно на страната си. Би било проява на късогледство да го подценяваме.

— Да, шефе.

— Освен това WR8TH не изглежда склонен да се покаже, така че може би напразно си чешем езиците.

— Да, шефе.

— И още нещо, Джен. Тук не е ЦРУ. Чувствай се свободна да ме наричаш Джордж.

— Да, шефе.