Матю Фицсимънс
Приятел и враг (29)

29

Хендрикс намали и свърна към складовата база „Графтън“. Портата зееше широко отворена. Джен също я видя. Отвори вратата от своята страна и слезе, докато черокито още приближаваше към портата. С пистолет, допрян до бедрото, тя затича редом с джипа. Използваше отворената врата като щит. Някой беше срязал катинара.

— Как мислиш? — попита Джен, без да отделя очи от пътя напред. — Полицията ли?

— Полицията не би го направила толкова показно. Щяха да затворят портата, за да ни подмамят. Нещо друго е.

— Съгласна съм. Влизаме.

Хендрикс кимна мрачно. Джен затвори вратата и се скри зад черокито. Когато вече бяха вътре, Джен затвори портата, потропа по задния капак и Хендрикс бавно потегли напред. Джен застана така, че едновременно да има прикритие и видимост, когато навлязоха между складовите клетки. Късното следобедно слънце им беше в гръб. Това компенсираше тактическото предимство на евентуалната вражеска засада.

Наближаваха складовата клетка, където държаха Тейт. Движеха се бавно, но ако беше капан, така имаха най-добър шанс да го забележат. Джен беше съгласна с Хендрикс. Ако беше капан, портата щеше да е затворена и те щяха да се усетят едва когато вече бе твърде късно. Когато се озоваха до клетката на Тейт, тя видя, че ролетната врата е вдигната.

Джен скочи и зае позиция до най-близкия ъгъл. Хендрикс спря на десет метра разстояние и хукна към отсрещния ъгъл. Вдигна три пръста и Джен кимна, после се шмугна приведена в клетката с вдигнато оръжие. С един скок Хендрикс се озова зад гърба й, решителен и бърз.

И двамата рязко се заковаха и отпуснаха ръце. Вратата на килията на Тейт беше отворена. Тейт го нямаше. Джен направи крачка напред и стъпи в нещо мокро. Погледна надолу. Широка кървава следа водеше навън. Където и да се намираше Тейт сега, не беше отишъл там на собствен ход.

— Ситуацията не е идеална — отсъди Хендрикс и прибра оръжието в кобура си.

— Остави ли камерата да работи? — обърна се тя към него.

— Да — отвърна Хендрикс.

— Върви да погледнеш записа. Аз ще се обадя на Джордж.

— Не мислиш ли, че трябва да обсъдим станалото тук?

— Не сега. Провери записа.

— А после какво?

— Изчезваме. След това ще говорим.

Джен излезе навън и набра номера на Джордж. Включи се гласова поща. Тя затвори и набра отново. Пак гласова поща. Намръщи се. Затвори и избра номератора на „Консултантска група «Абе»“. И там попадна на гласова поща. Погледна часовника си. Работното време на рецепцията беше до пет и половина. Сега беше почти шест. Обикновено някой оставаше в офиса. Пробва с Рилинг, но се включи гласовата му поща. Къде бяха всички? Отново се обади на Джордж и остави кратко съобщение: „Звънни ми!“. Беше код той да прати подкрепление. Щеше да им дойде добре.

Чу Хендрикс да крещи името й. Откри го до мониторите.

— Това никак няма да ти хареса — заяви той.

— Още отсега не ми харесва.

Хендрикс натисна бутона. Появи се Тейт в килията му. След минута килията се освети, после отново потъна в сумрак — ролетната врата се беше отворила и затворила. В кадъра се появи Гибсън Вон.

— Сигурно се шегуваш…

— Казах ти.

— Гибсън ли го е направил? Не вярвам.

— Само гледай — каза Хендрикс.

Гибсън седна пред килията. След малко Тейт се приближи и седна насреща му, двамата говориха дълго, после Гибсън си тръгна. Уви, имаха само картина.

Хендрикс превъртя напред на бърз ход. Часовникът показваше деветдесет минути по-късно. Килията отново се освети от вдигането на ролетната врата. Хендрикс пусна записа на нормална скорост и Джен се приведе напред. Тейт се изправи и пристъпи към оградата на килията си. Очевидно очакваше някого и по лицето му се изписа първо изненада, а после страх. Който и да беше, стоеше зад камерата. Тейт започна да жестикулира отчаяно и вдигна ръце нагоре в знак на капитулация.

Първият куршум го улучи в рамото и пръсна ключицата му. Тейт залитна назад в опит да се задържи прав, но преди да е възстановил равновесието си, беше прострелян повторно и се просна на земята. Вече беше паднал, но отвън продължаваха да стрелят. Джен наблюдаваше с ужас как тялото на Тейт бива надупчено от куршуми. Преброи поне дузина. Настана пауза, докато стрелецът презареди и изпразни втори пълнител в неподвижното тяло.

— Божичко.

Мина минута. Върху обектива на камерата бе поставена черна лепенка. Хендрикс отново превъртя напред на бърз ход; минаха двайсет минути, преди да се появи образ. Килията на Тейт бе отворена, а трупа му го нямаше.

Хендрикс натисна пауза и двамата се втренчиха в застиналата картина.

— Бива си го тоя номер, а? — подхвърли той. — Мислиш ли, че е Гибсън? Би могло той да е влязъл в дома на Маккио, да е активирал вируса си, за да ни подмами там, и да се е върнал тук да се погрижи за Тейт.

— Няма начин.

— Той приема много лично случая със Сюзан Ломбард — напомни Хендрикс. — Ако според него Тейт я е убил, не мислиш ли, че е способен да го очисти?

— Може и да е способен, само че Гибсън нямаше да допусне да бъде записан от камерата, а след деветдесет минути да се върне, да закрие обектива й и да убие Тейт. Не, не е той.

Хендрикс обмисли казаното от нея и изръмжа в знак на съгласие. После промърмори:

— Ще ни се иска да е бил Гибсън.

— Да, знам.

— Кой тогава е убил Тейт? Истинският WR8TH ли?

Джен нямаше отговор на този въпрос.

— Какво каза Джордж? — попита Хендрикс.

— Не вдигна.

— Е, браво. И какво сега?

— Ще унищожим всичко. Ще залеем килията с белина и ще я запалим. Ще изтрием целия запис от охранителната камера.

— Ами ако записът ни потрябва по-късно?

— Ще се наложи да поемем този риск. В Пенсилвания още имат смъртна присъда.