Матю Фицсимънс
Приятел и враг (7)

7

След като отминаха Макферсън Скуеър, Джен се размърда на мястото си и съобщи на Джордж, че са пристигнали. Рейнджровърът спря в подземния гараж на сградата.

Когато паркираха и слязоха, Джен изостана, за да може да държи Гибсън под око. Той хвърли поглед назад към нея, но не каза нищо. Беше по-висок, отколкото тя предполагаше първоначално, но очите му имаха познатото й вече остро изражение. Бе я забелязал в закусвалнята, което беше достатъчно неприятно за нея, а когато се бяха ръкували при излизането си на улицата, се бе почувствала като претоплена в микровълнова фурна вечеря. И това не й хареса.

Офисът на „Консултантска група «Абе»“ беше тъмен и тих. Осветлението се включи с жужене. Малкият атриум беше безупречен и модерен с високите си тавани и стилни мебели, тапицирани с черна кожа. Гибсън изглеждаше впечатлен.

Хендрикс ги поведе по коридора. Отнякъде долиташе пулсираща музика. Отвори двойна стъклена врата, водеща към конферентна зала, и шумът стана болезнен за слуха. Бе все едно да стоиш на писта, докато Боинг 747 захожда за кацане над главата ти. Джен разпозна мелодията, но не знаеше името на групата. Типично за нея. Не желаеше да си прави труда да помни.

Плешива глава изникна иззад лаптопа като човече от електронната игра „Уак-а-моул“.

— Музиката, Майк! Боже господи! — кресна Хендрикс.

В конферентната зала настана тишина и плешивият мъж се изправи. Беше Майк Рилинг, директорът по информационни технологии на „Консултантска група «Абе»“. Беше малко над трийсетгодишен, с нервно трепкащи кървясали очи и нездравия тен на човек, който кара на кофеин и полуфабрикати. В помещението се усещаше застоялата миризма на стрес.

— Прощавайте, господин Абе. Очаквах ви чак следобед.

— Вече е следобед — уточни Джен.

— О — промълви Майк. — Съжалявам, господин Абе.

— Няма нищо. Как върви? — попита Абе.

Устата на Майк се отвори и затвори без отговор, което Джен разчете като международния знак за „Въобще не върви и ми се иска да престанат да ме питат“. Беше го преживяла и изпитваше известно съчувствие към него. Майк работеше повече от всеки друг в екипа и нямаше друга вина, освен че бе прехвалил способностите си. Именно затова Гибсън беше тук. Стига да не беше прекалено късно.

Обикновено това беше основната им конферентна зала, сега превърната в импровизиран команден център. Снимки, диаграми, карти и бележки бяха забодени на няколко табла на колелца, подредени край една от стените. Най-отгоре в средата на централното имаше снимка на Сюзан Ломбард, а под нея бяха тези на най-близките й роднини като в обърнато наопаки родословно дърво. Погледът на Гибсън се насочи директно към Сюзан и по лицето му пробяга изражение, което Джен не успя да разтълкува.

Под семейството в отделен ред бяха строени служителите от екипа на Ломбард от сенаторския му период, включително Дюк Вон. Там беше и снимката на Джордж Абе. Галерията завършваха две празни рамки една до друга. Едната беше обозначена „WR8TH“ — анонимното потребителско име в чатрум на човек или група хора, с които Сюзан бе комуникирала онлайн преди изчезването си. Втората бе надписана „Том Б.“. Двете рамки бяха свързани с линия и по средата й имаше въпросителен знак.

Абе седна начело на масата. Хендрикс и Гибсън го последваха, а Рилинг се засуети наоколо като неспокойна квачка.

— Майкъл. Моля те. Разтребването ще почака — каза Абе.

— Да, господин Абе. Простете.

Абе се засмя някак принудено.

— И стига се извинява, че работиш усилено.

Джен оцени любезността на шефа си, но никакви похвали не можеха да успокоят Рилинг. Тя се съмняваше, че дори цяло шишенце ксанакс и усмирителна риза биха го накарали да се кротне. Рилинг беше преуморен, на ръба на психическата си издръжливост и в плен на дълбокото убеждение, че е трагично недооценен.

— Майкъл, това е Гибсън Вон — представи новодошлия Абе. — Той ще ни консултира по случая „Ломбард“. Гибсън, това е Майкъл Рилинг, директорът ни по информационни технологии.

Рилинг предложи на Гибсън вяло ръкостискане и го стрелна с погледа на куче, пазещо територията си. Гибсън или не го забеляза, или реши да не се впечатлява.

— Ще оставя Джен да те въведе в курса — каза Абе на Гибсън. — Да попълни някои от празнините. Понякога е от полза да се обходи отново познатата територия. Ще установиш, че всичко го има в досието по случая.

Джен побутна по масата дебела папка към Гибсън. По гръбчето и върху предната корица имаше надписи „Сюзан Ломбард“; вътре бе описанието на изчезването на Сюзан Ломбард и на последвалото разследване. Имаше вътрешноведомствени документи на ФБР, снимки и доклади, всичките впечатляващо щателни. Абе може и да беше в немилост пред Бенджамин Ломбард, но сам по себе си бе авторитетен професионалист.

Гибсън преглеждаше досието внимателно и потъркваше силно мястото зад ухото си. При всяко споменаване на Сюзан Ломбард като че се напрягаше и се затваряше по-дълбоко в себе си. Какво ли изпитваше? Вина? Угризения? Страх? Да не би страх? Той усети, че Джен го гледа, и й отправи усмивка като на пациент към зъболекар, който го подготвя за почистване на канали.

От конзола на стената се спусна екран. Изпълни го снимка на Сюзан. Имаше богата колекция, от която да избират. Всички от семейство Ломбард бяха забележително красиви. Онази на екрана беше отрязана от коледно парти — Сюзан, седнала на пода в краката на възрастните, щастливо усмихната към обектива. Ръката на Гибсън Вон, отделена от тялото, висеше във въздуха до Сюзан. Джен бе открила няколко снимки без него — не бяха много — но подбра тъкмо тази, за да провери реакцията му. Сега съжаляваше. Той имаше вид на страдащ от морска болест.

— Джен, имаш думата — подкани я Абе.

Тя понечи да се изправи, но се отказа и прокара език по зъбите си.

— Какво ти е известно за изчезването на Сюзан Ломбард?

— С изключение на това, което въртят по телевизията от десет години ли? — сви рамене Гибсън. — Не много.

— Беше ли разпитван след похищението й? — намеси се Хендрикс. — Не открихме документални следи.

— Не — отвърна той. — По това време бях в предварителния арест.

— Дан повдигна важен въпрос — продължи Джен. — Ако нещо от това, което знаем за Сюзан, ти се стори неточно, посочвай го. Двамата сте имали близки отношения.

Гибсън се намръщи.

— Така е, но си спомнете, че не я бях виждал след смъртта на баща ми.

— Ясно — обади се Абе. — Но знае ли човек?

Джен се закашля.

— Ако не възразявате, най-добре е да започнем от началото. — Тя изчака да види дали някой не е на друго мнение. — И тъй, както всички знаете, през юли се навършват десет години от изчезването на Сюзан Ломбард. Сутринта във вторник, двайсет и втори юли, дъщерята на сенатор Бенджамин Ломбард от Вирджиния бяга от дома си. Бяга от едно по общо мнение идеално и щастливо семейство. Това съответства ли на твоите спомени?

— И още как.

— На ранен етап от разследването полицията и ФБР изхождат от теорията, че Сюзан е била отвлечена някъде по пътя около лятната семейна къща в околностите на Памсрест, Вирджиния. Грейс Ломбард и дъщеря й често прекарвали там цялото лято, а сенаторът пътувал от и до Вашингтон.

Памсрест беше малко градче, където всеки познаваше всеки. Семейни магазинчета, две заведения за сладолед, пешеходна зона с дървена настилка и непретенциозен, но спечелил много награди ресторант за барбекю. Притежаваше атмосферата на една отминала епоха, която извикваше сантименталност у хората, без да могат да я вместят в точен исторически период. В такова градче жителите се чувстваха достатъчно сигурни.

— Така беше — потвърди Гибсън. — През последното лято, което прекарах там, Мечето беше май дванайсетгодишна и имаше пълна свобода да излиза и да се прибира, когато си поиска.

— Мечето? — изрече въпросително Хендрикс.

— Прощавайте, имах предвид Сюзан. Мечето беше моят прякор за нея.

Хендрикс си го записа.

— Сюзан ходи навсякъде с велосипеда си — продължи Джен. — През въпросното лято работи към местния плувен басейн, излиза сутрин и я няма по цял ден. Това е преди времето, когато всяко хлапе има мобилен телефон. За Грейс Ломбард не е необичайно да не се чува с дъщеря си през деня. Така че тя се разтревожва сериозно чак някъде към шест вечерта. След два телефонни разговора установява, че Сюзан не се е появила на работа. Третото й обаждане е до съпруга й във Вашингтон. Сенатор Ломбард звъни във ФБР. Започва разследване. Още на следващата сутрин градчето осъмва с представители на правоохранителните органи — местни, щатски и федерални. По обед изчезването на Сюзан Ломбард вече е национална новина и се превръща в поредната фикс идея на кабелните телевизии.

— Удобно е да си бял — отбеляза Хендрикс.

Джен кимна. Не можеше да оспори такова твърдение. Социолозите го наричаха СИБЖ, или Синдром на изчезналата бяла жена. Случаят със Сюзан последва тези с Елизабет Смарт и Натали Холоуей. Сред изчезналите лица в Америка със сигурност повече внимание привличаха онези, които бяха бели, от женски пол и хубави. А като се прибавеше и фактът, че момичето е дъщеря на сенатор, се получаваше сигурна рецепта за поредната американска мания. Репортерите налазиха Памсрест като скакалци. Телевизионни коли оформиха цял импровизиран квартал в поле край градчето. Репортажи по случая вървяха денонощно из всички медии в страната.

— Следобед на втория ден велосипедът на Сюзан е открит през две населени места в терен с трева до кръста зад малък магазин. Районът е претърсван много пъти, но никой не си спомня да е виждал Сюзан Ломбард. Местната полиция започва да проверява регистрирани извършители на сексуални престъпления, а ФБР проучва възможността да е политически мотивирано отвличане. Естествено, искане за откуп няма.

И Абе, и Хендрикс се размърдаха на местата си. Джен продължи, преди някой от тях да успее да я прекъсне. Искаше по-бързо да изложи старите факти, преди да разкрие новите.

— Първият пробив по случая идва на шестия ден. Колежанка на име Биатрис Арнолд се обажда на горещата линия на ФБР, за да съобщи, че е обслужила Сюзан Ломбард в магазина на бензиностанцията в Брийзуд, Пенсилвания. Записът от Брийзуд преобръща драматично насоката на разследването. Сюзан Ломбард не е отвлечена, избягала е. Някак е изминала разстоянието от петстотин и шейсет километра от крайбрежието на Вирджиния до границата на Пенсилвания, без да привлече вниманието към себе си. Записът от охранителната камера изважда наяве три факта: първо, Сюзан активно се е мъчила да скрие самоличността си; второ, чакала е някого; и трето, поне в съзнанието на Сюзан, този някой е бил приятел. Когато още се предполага, че става дума за отвличане, никой не обръща особено внимание на самата Сюзан Ломбард. Тя е просто невинно момиче, попаднало на грешното място в грешен момент. Но щом се появява записът от Брийзуд, ФБР осветява силно личния живот на Сюзан Ломбард. Средата й, вещите й, социалното й обкръжение са подложени на анализ и дисекция. — Джен замълча за кратко. — Предполагам, че следиш мисълта ми до тук, нали?

Гибсън кимна.

— Добре. И сега стигаме до един момент в повествованието, който не е споделен с медиите. Така че ме прекъсни, ако имаш въпроси.

Гибсън отново кимна.

— И тъй, кой е бил „приятелят“, с когото тя се е срещнала в Брийзуд, и как се е запознала с този индивид? Първоначалните разпити на приятелите на Сюзан на басейна сочат към гадже — някой си „Том Би“. — Джен посочи празната рамка на таблото.

— Имала е гадже?

— Това изненадва ли те?

— Да, малко. Какво знаем за него?

— Не много. Приятелите й признали, че са я покривали в разни случаи, за да може да излиза от работа и да се вижда с него. Родителите на Сюзан са категорични, че гадже не е имало, но при претърсването на стаята на Сюзан са открити любовни писма от него, скрити в библиотеката.

— И какво?

— И нищо. Властите започват търсене, но не откриват никакъв Том Би в радиус от осемдесет километра. Разширяват издирването до Том с разни други инициали на фамилията, но удрят на камък.

— И той така и не се е представил сам?

Джен поклати глава.

— При претърсването на лаптопа на Сюзан се появява нова следа. Харддискът е изтрит посредством „Хеви скръб“, програма, създадена за трайно унищожаване на данни.

— Гибсън, можеш ли да обясниш как работи тя? — попита Джордж.

Джен погледна въпросително шефа си. Джордж знаеше как работи програмата, именно той й я бе разяснил. Без съмнение си имаше причина да пита. Да се работи с Джордж бе като да играеш шах с гросмайстор.

— Да, разбира се — отвърна Гибсън. — Противно на масовата заблуда, изпразването на „кошчето“ на компютъра само предислоцира данните. Те продължават да съществуват на харддиска, но компютърът вече има разрешение да записва върху файла, ако е необходимо пространство. „Изтрит“ файл обаче може да продължи да съществува с години в зависимост от навиците на потребителя. Извличането на така наречените изтрити данни от харддиска е просто. Много кандидати за слава в криминалния свят са се провалили заради това. По тази причина има потребност от програми като „Хеви скръб“, които систематично презаписват харддиска много на брой пъти, докато всякакви налични данни станат невъзстановими. Не е операция, която е по силите на средния тийнейджър.

— Още по-малко на момиче, описано от родителите й като „боса в компютрите“ — допълни Джен.

— Съвсем ясно е, че е била точно такава — намеси се и Хендрикс. — Защото, макар да е инсталирала и пуснала програмата, за да покрие следите си, е затворила капака на лаптопа, преди тя да приключи.

Гибсън рязко завъртя глава към Хендрикс.

— Това е пратило компютъра в режим на хибернация и е спряло по средата изтриването. Значи Мечето е оплескала работата?

— Точно така — кимна Джен. — Лаптопът е отнесен във Форт Мийд, където възстановяват каквото могат — не е много. Повече обичайни за тийнейджър неща: фрагменти от домашни работи, есета, имейли и прочие. Но е установено, че е била клиент на разговори чрез интернет в реално време, нещо, за което родителите не са подозирали и не е ползвано от приятелите й.

— Помня, че ФБР търсеха наляво и надясно WR8TH. Така са го открили значи? — Гибсън вече се беше навел напред на стола си.

— Да, някой с потребителско име WR8TH е бил приятел със Сюзан в чатрум. WR8TH се е представил като шестнайсетгодишно момче и е станал неин довереник. От разговорите става ясно, че я е насърчавал да избяга и й е помогнал да прикрие следите си.

— Федералните стигнаха ли донякъде по тази линия?

— Не, WR8TH се оказа задънена улица. ФБР го оповестиха, но не се узна нищо полезно.

— Не съм изненадан — отбеляза Гибсън. — Интернет разговорите в реално време са преднамерено анонимни. Няма чат логове. Някой може да си избере ново потребителско име на всяко логване. Когато навремето започнах с компютрите, използвах именно интернет разговорите в реално време за обмяна на разни номера, стратегии и кодове. Всички ги гонеше параноя, че ФБР имат шпиони в чатовете.

— Наистина имаха — посочи Абе.

— Затова използвах някъде към двайсет различни потребителски имена. Ако WR8TH е бил предпазлив, би било почти невъзможно да го проследят.

— Точно това и се случи въпреки хилядите насоки — продължи Джен. — Нито една не отведе до човека или хората зад WR8TH. По една ирония се оказа невероятно често срещано потребителско име онлайн. Има стотици негови вариации само в геймърските сайтове.

Джен продължи изложението си с предполагаемия и доста общ профил на похитителя, изготвен от ФБР. Предполагаем, защото с изключение на фрагменти от чата, възстановен от компютъра на Сюзан, нямаха на какво да стъпят освен на обстоятелствата около престъплението.

— Теорията беше и все още е, че извършителят е много организиран, вероятно на възраст между трийсет и петдесет години. Твърде обигран, уверен и методичен, за да е новак. Младите престъпници обикновено са импулсивни и глупави. Този е търпелив и коварен. Нищо чудно да е изпечен хищник с дълга история. Сюзан надали е била първата му жертва.

— Как са стигнали до това заключение?

— Извършителят успешно се е представил като юноша, което предполага, че е способен на емпатия и е опитен в общуването. Не е лесно да заблудиш тийнейджър. От ФБР се съмняват, че някога е бил арестуван, защото педофилите рядко променят метода си, след като им върши работа. За всеки случай са проверили стари случаи за подобен подход. Нищо. WR8TH освен всичко е поназнайвал доста за компютрите и така е избегнал оставянето на следа. Домът му, вероятно самостоятелна къща, му дава нужното уединение, което пък предполага, че има работа и е способен да функционира нормално в обществото, без да привлича подозрения към себе си. Когато следствието забуксува две години по-късно, преобладаващата версия беше, че извършителят не е знаел коя е в действителност Сюзан Ломбард. Нищо не сочеше, че тя е разкрила самоличността си пред него онлайн, и предположението на ФБР беше, че извършителят е изпаднал в паника, когато е осъзнал кого е похитил. Съществува голяма вероятност да я е убил, да е захвърлил някъде трупа и да се е пренасочил към не тъй опасна плячка.

Гибсън се взираше в нея. Тези зелени очи направо прогаряха дупки.

— Къде е банята?

Той се изправи и излезе, преди някой да е успял да му отговори. Вратата на конферентната зала се затръшна зад него.

— Много тактично, Чарлс — обади се Хендрикс и пусна химикалката си върху масата за по-голям ефект.

— Майната ти, Дан. Откъде да знам, че бил такъв женчо?

Рилинг се зае да пише нещо на компютъра си. Джордж се прокашля и двамата млъкнаха. Хендрикс се засмя. Джен погледна началника си в очакване да бъде смъмрена. Вместо това го видя да й се усмихва.

— Той страда за Сюзан дори повече, отколкото се надявах. Това е добре.

— Да, шефе.

— Но занапред го раздавай по-кротко на тази тема.

Гибсън се върна, но не влезе в стаята. Остана на прага. Беше наплискал небрежно лицето си с вода и ризата му се беше намокрила.

— Виж какво, Джордж — заяви той, — оценявам предложението за работа, но ако си очаквал да получа прозрение и да ти кажа кой е WR8TH, съжалявам. Не бях виждал Сюзан известно време. Ще ми се да можех да помогна. Повярвай ми. Но няма да видя нищо, което е било пропуснато от ФБР. Съжалявам. — По всичко личеше, че е искрен. — Можеш да си вземеш парите обратно. Прости ми, че ти изгубих времето.

Абе се усмихна.

— Не, Гибсън. Не очакваме нищо подобно.

— А какво тогава?

— Джен? — подкани я Абе.

Гибсън се взря в нея.

— WR8TH осъществи контакт — каза тя.