Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Кафъри (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ritual, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Мо Хейдър

Заглавие: Ритуал

Преводач: Стефан Георгиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Зоя Стефанова

ISBN: 978-954-761-408-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17797

История

  1. — Добавяне

12.

И така, те откриха, че не една, а две ръце са били заровени под входа на „Ровът“. Извършителят беше копал твърде надълбоко, земята беше пропаднала и едната от ръцете се беше озовала в отточния канал, а оттам — в пристанището. Втората ръка се беше задържала над пропадането, а разперените й пръсти висяха над водата, извън обхвата на камерата.

Кафъри не виждаше за първи път отрязана ръка. Беше виждал много поражения върху човешкото тяло, и то доста по-ужасни от това. Затова и не разбра защо откриването на втората ръка го накара да изпитва такава тревога.

През цялата нощ мислите му все се връщаха към сервитьорката от „Станцията“. Тя говореше така, сякаш не очакваше някой да й повярва — звучеше умолително, разбираше, че случката е странна и противна. Цяла нощ Кафъри сънува сенки на движещи се насам-натам дребни същества. По негова заповед един от операторите в информационния център в Кингсууд претърси системата за хора, които имат навика да показват интимните си части на публични места. Списъкът се оказа дълъг — не десетки, а стотици хора. Проучването им щеше да отнеме седмици. Освен това нямаше нищо конкретно, което да свърже ексхибициониста с отрязаната ръка или със случката в колата миналата нощ. Тогава защо търсеше подобна връзка?

Въпреки нелогичните мисли в главата си, той знаеше достатъчно за системата и разбираше, че трябва да работи методично или поне да се преструва, че работи методично. Собственикът на ресторанта беше напуснал страната за няколко дни и Кафъри възложи на един от подчинените си да го открие. Другите от персонала обаче започнаха да идват на работа, след което, за тяхна голяма изненада, биваха отвеждани на разпит в „Станцията“. Кафъри беше извикал повечето от хората си и сега те седяха по масите на ресторанта и пиеха горчиво кафе в малки чашки. Мястото приличаше на агенция за набиране на работна ръка, интервюирани и интервюиращи стояха едни срещу други по масите. Освен да задават стандартните въпроси, детективите трябваше по заповед на Кафъри да разберат дали някой е виждал нещо необичайно късно през нощта на понтона.

Той самият стоеше отвън и чакаше криминолозите да извадят ръката. Те работеха бавно като археолози, защото се страхуваха да не изгубят някое доказателство. Слънцето беше прекосило цялото пристанище и сега проблясваше в мачтите на яхтите, закотвени до яхтклуба, но на понтона както винаги беше тъмно и студено.

Полицейският съветник бе определил параметрите и от Портисхед бяха докарани екипи, които да претърсят ресторанта и кея с помощта на земни радари. В същото време работниците претърсиха всеки канал в района. Оказаха се празни. Все още не можеха да намерят останалата част от тялото.

Началникът на криминолозите намираше за много смешен факта, че всички търсят като полудели.

— Смяташ, че си детектив? — попита той Кафъри, докато поставяше ръката в найлонов плик за доказателства. Беше дребен, невзрачен човек с тесен нос и червени торбички под очите. Не приличаше на гражданин. Вероятно пътуваше от онези малки населени места на югозапад от Бристол. Нейлсий може би.

— Извинявай, какво каза? — отвърна Кафъри и погледна сивкавата плът в торбата.

Криминологът го изгледа с влажните си очи.

— Попитах дали смяташ, че си детектив. Мислех, че да си детектив означава никога да не правиш предположения.

— Какво предположение съм направил?

— Че има труп.

— Знам, че звучи глупаво, но ако имаме ръка, всъщност две ръце, трябва да има и труп.

Началникът затвори торбата, прокара нокът по горната й част, за да я запечата, а после написа инициалите си и датата.

— Аз съвсем не съм лекар, но тук ти навлизаш в моята област — каза той и постави торбата в една полиестерна охладителна кутия. — Простите закони на физиката и медицината ни казват, че една отрязана ръка невинаги превръща човешкото тяло в труп.

— Искаш да кажеш, че този човек вероятно е още жив?

Началникът бръкна в куфарчето си и извади сноп химикалки, които бяха вързани с червена ластична лента. Развърза възела и ги остави да паднат в куфарчето.

— Виждаш ли това? — попита той и вдигна лентата. — Това е човешката артерия.

— Добре. Както кажеш — отговори търпеливо Кафъри.

Мъжът извади пластмасова кутийка, в която имаше резец.

— Знаеш кога самоубийците правят грешка — каза той и сложи лентата напречно на китката си. — Прерязват си вените по този начин.

— Да. Не се получава.

— Ако направят надлъжен разрез… — Той сряза лентата по дължина. Еластичната материя се поразкъса леко, но лентата остана цяла. — … ще свършат по-добра работа — ще срежат артерията и тя ще започне да кърви оттук. Кръвта ще продължи да се движи, защото артерията е почти непокътната. При условие обаче че я срежат така… — Той постави лентата върху дървените перила, преряза я напряко и вдигна извиващите се парчета във въздуха. — … тя отскача навътре в ръката, ето така. — Той дръпна лентата, която подскочи като жива змиорка. — Кръвта престава да циркулира, системата се запечатва и вече имаме един доволен пациент. Или недоволен, ако целта наистина е била самоубийство.

В далечината ято птици се издигна над обагрените от слънцето покриви на сградите. Кафъри се загледа замислено към тях.

— Искаш да кажеш, че някъде се разхожда човек без ръце?

Криминологът изпъшка и отвърна:

— Не съм казал, че се разхожда, но не съм казал и че е умрял. Във всеки случай… — Той набута лентата обратно в куфарчето си. — … аз не съм патолог, още по-малко пък детектив. Знаеш ли какво?

— Какво?

— Наоколо се носи слух, че ти си детективът, господин Кафъри.