Мо Хейдър
Ритуал (54)

53.

Кафъри се извърна настрани, за да огледа по-добре човека.

— Мамка му — промърмори той. — Мисля, че е той.

— Какво?

— Момчето от снимката.

Момчето вървеше към синия нисан. Спря за момент до една кофа за боклук, сведе леко глава, след това продължи по пътя си. Когато стигна до колата, протегна малката си ръка и почука на стъклото. Флий си помисли: „Познавам го. Откъде го познавам?“. В този момент Кафъри нави ръкавите си и изскочи навън. Всичко се случваше толкова бързо, че Флий заряза мислите, появили се в главата й.

От нисана долетя животинско мучене.

— Полиция! — Дебелият мъж крещеше и размахваше ръката си. — Махай се оттук! Полиция!

В този момент се случиха две неща. Дребният се затича натам, откъдето беше дошъл, а Кафъри хукна да го преследва, като преди това стовари юмрук върху покрива на нисана, за да декларира намеренията си спрямо педофила.

Бяха обучавали Флий какво да прави в подобни ситуации, но всичко сякаш се изпари от главата й. Кафъри вече завиваше зад ъгъла, а тя не познаваше улиците в района. Несръчно извади мобилния си телефон, изтърва го, а когато го вдигна, видя, че батерията и СИМ картата са паднали. Прехвърли се на шофьорското място и бръкна под волана. Ключовете не бяха на стартера. Промъкна се обратно, като в едната си ръка държеше разглобения телефон, а с другата бърникаше из джобовете си. Търсеше ключовете си.

Измъкна се от колата на Кафъри, затича се към форда и скочи в него. Запали и колата подскочи напред, като за малко не се удари в идващия насреща камион. Тя натисна спирачките и стисна силно волана, проклинайки бавно отминаващия камион. Подкара напред, а когато стигна пресечката, зави наляво.

Улицата се простираше пред нея. От двете й страни имаше безлични викториански къщи от червени тухли. Тя намали скоростта, защото не знаеше накъде да тръгне. Нямаше представа в каква посока са хукнали двамата. В този момент ги видя на стотина метра по-надолу. От една групичка паркирани коли изскочи дребното момче със странното яке, а веднага след това се появи и веещата се като знаме риза на Кафъри. Тя ускори колата и ги застигна, но те се шмугнаха в една странична алея.

Флий се протегна и извади картата на Бристол. Започна да търси къде е Хоупуел. Някакъв шофьор зад нея натискаше бясно клаксона на колата си, но тя не му обърна внимание. Сложи картата в скута си и започна да я разгръща. Откри къде се намира и накъде води уличката. Възмутеният шофьор спусна стъклото на колата си и започна да вика:

— Какво правиш ма? Тампон ли си слагаш?

Тя му показа среден пръст, включи на скорост и подкара форда.

Задните улички бяха толкова тесни, че колите трудно се разминаваха. Тя обаче успя да се измъкне от лабиринта за по-малко от минута и стигна до една широка улица със залесени тревни площи от двете страни. Наби спирачки. Намираше се в началото на Хоупуел и според изчисленията й пътят вдясно водеше към страничната алея. Свали стъклото и се приведе напред с разтуптяно сърце.

Отначало си помисли, че ги е изпуснала. След това обаче се чуха стъпки. Дребният мъж изскочи от уличката, мина покрай нея и притича по тревната площ наблизо. Тя успя да види тънките му крайници и изпитото му лице. Високите жилищни блокове хвърляха сенките си върху него. Тя откопча колана си, канейки се да излезе от колата. Беше сигурна, че Кафъри е по петите на дребния, но от него нямаше и следа. Точно в този момент той се появи. Ходом. В момента, в който я видя, той допря пръст до устата си и й направи знак да се прибере в колата. Тя се отпусна на седалката и притвори леко вратата. Стъпалата й все още бяха отвън на паважа.

Мислите й се щураха напрегнато, а погледът й обгръщаше всичко наоколо. Не познаваше улиците в източна посока — там, където беше супермаркетът — но тук беше идвала и преди. Този комплекс се състоеше от шест високи жилищни блока, около които имаше пешеходни алеи и тревни площи с триъгълна форма. Можеше да си представи как изглежда всичко от птичи поглед. Докато гледаше накъде тича дребният, тя предположи, че се е отправил към северозападната сграда — сборното място на търговците на наркотици. Зачака с разтуптяно сърце. Когато Кафъри се скри зад югозападната, тя се вмъкна в колата и запали двигателя. Започна да си проправя път между малките паркинги и контейнери за боклук.

Поемаше риск, защото имаше вероятност да са тръгнали в съвсем друга посока. Щом се озова пред северозападната сграда, си помисли, че не е преценила добре. Мястото беше пусто. Около входа имаше само графити, листове с обяви и препълнени кофи за боклук. Не се виждаше жива душа.

И тогава го видя. Как не го забеляза веднага? Кафъри стоеше на десетина метра от нея и я наблюдаваше.

Тя отвори вратата и изскочи навън.

— Господи! Какво…

Той й направи знак да запази тишина. Другата му ръка беше протегната, сякаш се опитваше да й посочи нещо. Тя се обърна натам и в нея се надигна неприятно усещане. Спомни си къде е виждала дребния мъж. Точно тук. На същото място, на което сега стоеше Кафъри. Помнеше го съвсем ясно, защото се беше случило само преди няколко дни. Тогава той просто беше минал покрай нея. Тя отново погледна вратата, която сочеше Кафъри.

И внезапно разбра, че всичко е много, много сбъркано.