Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Кафъри (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ritual, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Мо Хейдър

Заглавие: Ритуал

Преводач: Стефан Георгиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Зоя Стефанова

ISBN: 978-954-761-408-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17797

История

  1. — Добавяне

9.

14 май

На следващата сутрин след намирането на ръката Джак Кафъри пиеше кафето си на пристанището и гледаше как водолазите се приготвят. Мислите му бяха насочени в една посока — на запад. След като напусна Лондон, дълго време се интересуваше само от изтока — посоката, която за англичаните означава студени ветрове и завоеватели. По времето, когато усещането му за свързаност с Юан изчезна, той работеше в Норфолк и може би точно затова част от него си остана там. Опита се да си намери работа в Източна Англия, като следеше свободните позиции по интернет. Времето обаче си минаваше, а нищо подходящо не се появяваше. Това го накара да насочи вниманието си на запад, където се случваше нещо интересно.

Един човек беше излязъл от затвора. Човек, който разбираше от специфичен род престъпления. Колкото повече Кафъри мислеше по този въпрос, толкова по-ясно му ставаше, че трябва да се срещне с него. И изведнъж, като някакво знамение, се появи свободното място в Бристол. Кафъри заряза Норфолк и се насочи на запад — към контрабандистите, към ябълковите градини и към Съмърсет — земята на слънчевите хора.

Имаше някои неща в начина на работа тук, които му харесваха — откровеността и липсата на характерните за Лондон увъртания, които в крайна сметка винаги изкривяваха резултата от работата. Докато гледаше как слънцето проблясва в корпусите на лодките и прозорците на ресторанта и как лебедите се ухажват във водите на пристанището, той си каза, че ще му хареса тук. Водолазите бяха натоварили лодката. Флий стоеше на носа и закопчаваше водолазния си костюм. Да, ако не си бе обещал някои неща и ако не го връхлитаха лоши предчувствия винаги щом станеше въпрос за жени, можеше да хареса това място.

Тя бе само на няколко метра под него. Косата й беше вързана в стегнат кок, краката й — леко разкрачени заради полюшването на лодката. След като я огледа по-внимателно, забеляза, че е замръзнала на място, поставила ръка върху ключицата си. Не гледаше към пристанището, към мястото, където щяха да се гмуркат тази сутрин, а в обратната посока — към кея, където понтонът се опираше в стената. Точно там според сервитьорката се беше появило странното създание.

Изминаха няколко секунди, преди някой да обърне внимание на изражението на Флий. Дъндас се канеше да запали двигателя, когато хвърли поглед към нея и разбра, че нещо не е наред. Пусна руля и попита:

— Сержант?

— Задръж за малко! — каза тя и вдигна ръка.

Взираше се в стената на пристанището и като че ли се опитваше да си спомни нещо важно, което й убягваше. Кафъри се сети за една туристическа брошура, в която пишеше, че пристанището и каналът са построени от затворници по времето на Наполеоновите войни. Покрити с мъх и почернели от машинно масло, те все още стояха непокътнати. Струваха му се странни и тайнствени като средновековно подземие, но Флий със сигурност ги познаваше много добре. Точно затова внезапният й интерес изглеждаше нелогичен.

— Сержант? — каза намръщено Дъндас. — Наред ли е всичко?

Тя не му отговори, а извърна глава към Кафъри и попита:

— Вчера сутринта валя, нали?

Директният й поглед го свари леко неподготвен, но той бързо се окопити. Подпря се на перилата, надвеси се над тях и отвърна:

— Да. Защо питаш?

Тя продължи да го гледа със зареян поглед. Като че ли се опитваше да проникне още по-дълбоко в съзнанието си и да доразвие идеята. В този момент един минаващ катер раздвижи водната повърхност, малката лодка се разклати и Флий загуби концентрацията си. Поклати глава, закопча костюма си догоре и нахлузи плавниците.

— Давай! — извика тя към Дъндас, като му направи знак да запали двигателя. — Да тръгваме!

Лодката се отдалечи, оставяйки пенеста диря в мътната вода. Флий се наведе, провери кислородните бутилки, почука с пръст по измервателните уреди, а след това закачи въжето за себе си. На Кафъри донякъде му олекна, че тя си тръгна. Тази жена имаше особен поглед, гледаше го, сякаш знаеше всичките му тайни, не само обикновените, а и мръсните. Сякаш знаеше къде е отишъл, след като си тръгна от пристанището миналата вечер. Сега вече той не можеше да определи дали лошият вкус в устата му се дължи на бутилката вино, която беше изпил, или на спомена за нещата, които беше правил на задната седалка.

Проследи с поглед скриващата се зад завоя лодка и допи кафето си. Третото кафе. Не можеше да позволи на махмурлука да окаже влияние върху работата му.

Проверката на отпечатъците на ръката все още не даваше резултат. Програмата „Айдент“ не беше толкова лоша, колкото старата система „Нафис“, но за цялата нощ беше успяла да извади само един от петте отпечатъка, нужни за извършването на сравнение. Частичният доклад обаче беше готов. В него имаше притеснителни неща. Патоложката беше открила няколко лилави на цвят влакна, които беше изпратила в главната лаборатория. Твърдеше, че ръката е отрязана с трион и в момента на отделянето й жертвата вероятно е била жива.

Всички тези факти намалиха гнева на началника на Кафъри. Той даде приоритет на случая, а отделът за тежки престъпления изпрати трима души в съвещателната зала в Кингсууд — двама детективи и един цивилен разследващ — пенсиониран полицай — плюс криминолог и офицер за свръзка. Кафъри вече имаше сериозна подкрепа — четирима души щяха да го чакат в осем на кея, готови да разпитат всеки, който работи в района или просто е минавал наблизо. Днес пристанището щеше да гъмжи от полиция.

Кафъри смачка чашата за кафе и се канеше да тръгне за срещата с хората си, когато шумът от лодката го спря. Движеше се бързо към понтона. Флий стоеше на носа със свалена маска и се взираше в мястото до стената на пристанището, което беше привлякло вниманието й преди пет минути. Щом се приближиха достатъчно, Дъндас изгаси мотора и извъртя лодката успоредно на стената. Флий се наведе напред, сграбчи стъблата на бурените, които растяха по мъхестата стена, и издърпа лодката още по-близо до нея. Опря ръце на зида и започна да го оглежда намръщено.

— Какво има? — попита Кафъри и погледна към покритата й с качулка глава, тъмна и лъскава като на малък тюлен. — Намери ли нещо?

— Не, но стигнах до един извод.

— Какъв?

— Показанията на свидетеля — каза тя, дишайки тежко. — Чел ли си ги?

— Само набързо. Защо?

— Твоят началник говори за тях на инструктажа. Още от самото начало ми се стори, че има нещо притеснително. — Тя присви очи и се взря в каменния зид. Разчисти водораслите и се вгледа отново. Поклати разочаровано глава. — Не мога да разбера как е успял да види ръката. И другите от екипа се чудят.

Тя се премести нагоре по стената и зарови пръсти в мъха. Кафъри направи няколко крачки, за да я последва.

— Този въпрос все още те притеснява?

— Вчера във водата нямаше никаква видимост. Не ми е ясно как е забелязал проклетата ръка.

Нещо привлече погледа й и тя застина. Седна на кърмата и започна да човърка по покритите с мъх камъни. Опря крак на понтона и придърпа лодката още по-близо до стената. Дъндас се беше опрял на понтона и се опитваше да поддържа лодката стабилна. Флий изсумтя доволно и посегна към зида. Кафъри се наведе още напред, но видя единствено раменете й, извитата й настрани глава и съсредоточеното й лице. Ръката й потъна дълбоко в стената.

— Още те притеснява този въпрос, а?

Флий кимна. Погледът й беше зареян като на човек, който работи опипом.

— Да, а освен това каза, че нямало… — Ръката й проникна още по-навътре. — Каза, че нямало никого на кея, нали?

— Така е, доколкото знам. Може би е плувала на повърхността.

Флий погледна към него. Сините й очи го стреснаха. Чак сега забеляза, че в тях има нещо диво. Тя отново сведе поглед и той вече виждаше само качулката й и бърникащата в стената ръка.

— Отрязаната ръка не може да плава — каза тя. — Просто е невъзможно. Дори и да е започнала да се разлага.

Замълча и извади ръката си от дупката. Държеше буца черна кал с полепнали по нея листа. Остави мръсотията на понтона и започна да човърка с пръст в нея.

Лицето й беше напрегнато, сякаш правеше опит да се сдържа да работи бавно.

Отново погледна Кафъри с блестящите си сини очи.

— Дори и да е започнала да се разлага, а в нашия случай не е така, ръката пак не може да се задържи на повърхността.

— Защо?

— Защото е твърде тежка, има много кости и малко плът. А дори и да беше се образувал достатъчно газ, целостта на кожата е нарушена, така че той нямаше да се задържи в нея. Без газ тя ще потъне. — Отново напъха ръка в дупката. Кафъри усещаше миризмата — на канал и застояло. Този път Флий вкара ръката си до рамото. Лицето й беше притиснато до стената, а бузата й — изкривена от натиска. — Което означава, че той или лъже, или…

— Да?

— Или ръката е била носена от течението и свидетелят случайно е видял как тя потъва. Вчера сутринта валя, така че има вероятност да е дошла от някой отточен канал. — Флий направи гримаса при опита си да хване нещо. Изпъшка леко, подпря се със свободната си ръка на стената и се отдръпна назад, като издърпа ръка от дупката. Още една топка кал се появи на понтона. Флий погледна в дупката. Ръкавите на водолазния й костюм бяха покрити със зелен мъх и тиня. — Отточен канал като този тук.