Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Кафъри (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ritual, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Мо Хейдър

Заглавие: Ритуал

Преводач: Стефан Георгиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Зоя Стефанова

ISBN: 978-954-761-408-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17797

История

  1. — Добавяне

47.

Звукът от затръшването на вратата кара Моси да се поразмърда. Той отваря очи, примигва и с мъка извърта главата си встрани. Отърква очи в горната част на ръката си, за да вижда по-добре. Чуди се какво е привлякло вниманието му. Отвън не за пръв път спират коли. В шума на тази обаче има нещо различно. Може би тя е свързана по някакъв начин с него. Пежото?

Моси поглежда към вратата. Той очаква да светне лампа и да се появи Скини. В коридора има някой, но това не е Скини. Сърцето му започва да бие силно и монотонно. Страхът смразява кръвта във вените му. Той успява да го види. Някой се движи в тъмното, някой много нисък. Може би всичко е просто игра на сенките, а може би там наистина има някой.

— Хей! — прошепва Моси. — Кой е там?

Тишина. Той изтръпва, когато мисълта изведнъж го връхлита. Знае кой е там. Братът. Онзи, който взе бутилката с кръв от хладилника и я изпи. Значи все пак не е бил сам през цялото време. Братът е бил тук. Пулсът му се учестява. Моси е сигурен, че миризмата на чуканите ще привлече изродчето.

— Ей, мръсник! — просъсква той. Вие му се свят. Повръща му се и едновременно с това му се плаче. — Само опитай, мръснико. Ще видиш какво ще ти се случи.

Тъмната сянка, изглежда, го чува. Замръзва неподвижно, сякаш се ослушва.

Моси се подпира на лакти и леко се надига. Главата му се люшка, а зъбите му тракат.

— Ей, задник! — промърморва той. — Чакам те.

Сянката веднага реагира на думите му, като се свива на топка. Тишина. На Моси му е трудно да диша, но се опитва да се приготви за битка. Вдига глава и оголва зъби. Готов е да ухапе малкото копеле, ако се приближи. Нищо обаче не се случва. Сянката не се приближава. Вместо това се отдръпва назад и изчезва. Моси се взира в празното пространство. Главата му пулсира.

Не отделя поглед от вратата. Тялото му е напрегнато и диша трудно. Ще му се Скини да си дойде веднага. Ако в колата действително е бил той. Бори се със световъртежа, който е получил в резултат на усилията да се надигне. Накрая се предава. Познатата розовина изплува в очите му и го поваля.