Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Кафъри (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ritual, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Мо Хейдър

Заглавие: Ритуал

Преводач: Стефан Георгиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Зоя Стефанова

ISBN: 978-954-761-408-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17797

История

  1. — Добавяне

13.

7 май

Моси чу за една програма в Гластънбъри, която може да го отърве от хероина само за няколко дни. Използват билки и безвредни медикаменти и всичко става много бързо. Моси предполага, че трябва да използва парите, които Скини му дава, за да се изчисти. Волята обаче не е нещо често срещано в неговия свят и не след дълго идеята се превръща в спомен и парите му отново потъват в джоба на Човека с чантата.

Дните минават, зимата идва и си отива, а кракът на Моси се инфектира и той прекарва една седмица в болницата. Там преминава през метадонова програма, която не струва нищо, само изостря глада му за хероин. Идва пролетта и нещата се подобряват, защото на нещастно разведените и на фермерите хомосексуалисти от Глочестършир им изпушват главите и решават, че не могат да мислят нормално, ако някой не им го духа. В дните, в които бизнесът не върви, Моси се навърта около мястото, където Скини го беше заговорил. Надява се да го види отново, защото, както е казал вече на ЧЧ, онези хора там ще искат още. Там има някой, който обича лошите работи и не би се задоволил със стандартните му услуги. Онези хора искат нещо различно — да продаде тялото си, но не и душата.

Чак в началото на май среща Скини отново. Всичко е точно както преди. Моси се мотае насам-натам и подритва фасовете по паважа, търсейки някой достатъчно тлъст, за да става за пушене, когато разбира, че Скини е до него. Походката му пак е плавна, а ръцете му пак са в джобовете. Този път Моси спира и го оглежда. Забравил е, че е красив. Наистина красив, с дълги мигли, къдрава коса и изящна шия. И изглежда някак си по-чист, сякаш африканският прах е отмит от него.

— Хей! — възкликва Моси и внимателно го оглежда от главата до петите. Кафявото му кожено яке е твърде голямо, защото никой не произвежда якета за толкова дребни хора. Дрехите му са доста шик — прави джинси и пуловер. Крачолите на джинсите са навити, както и ръкавите на пуловера. — Отдавна не сме се виждали.

Скини не отговаря. Поставя ръка върху китката на Моси и я стиска внимателно. Опитва се да го успокои. Внезапна нежност връхлита Моси и той усеща болка там, където е нетърпимо. Издърпва ръката си.

— Той иска още, нали? Иска пак да ми причини болка?

— Да, иска още.

Този път обаче Моси има план. Добър и смел план. Води Скини в клиниката, за да видят колко ще струва лечението. Клиниката е тузарска и затова не се чувстват комфортно, особено когато чуват каква е цената. Точно такъв е планът на Моси. Той казва, че ще отиде там със Скини и ще направи каквото поискат, ако му платят достатъчно, за да покрие разходите по лечението си. Скини излиза навън и провежда няколко телефонни разговора. Държи се потайно, леко разтревожено, но явно думите му свършват работа. Двамата се връщат по тъмно в Бристол и отиват отново на паркинга. Мръсното старо пежо ги чака.

Подходът им е същият като преди. Моси получава една доза на задната седалка, след това му слагат маската и тръгват. Вратите се отварят и затварят със скърцане и Моси усеща старото канапе под себе си. Една от пружините е скъсана и го убива в бедрата. Размърдва се малко, за да се намести удобно. Когато маха маската, вижда, че Скини плаче.

— Какво? — В гласа на Моси има тревожна нотка. — Какво има?

Скини извръща поглед и започва да потърква с пръсти гръкляна си. Моси си спомня как се движеше адамовата му ябълката миналия път. Коремът му започва да пулсира.

— Какво? — пита отново той. — Хайде, човече, кажи ми! Какво искат този път?

Скини го поглежда с воднистите си очи.

— Съжалявам, много, много съжалявам.