Мо Хейдър
Ритуал (43)

42.

11 май

Моси го побиват тръпки от всичко, което разбира за брата на Скини. Никога не е виждал малкото копеле, но знае, че то е там. Забелязвал е сянката му на стената, усещал е миризмата му, чувал го е. Има обаче нещо още по-лошо. Предвид всичко, което Скини говори за брат си, Моси стига до извода, че не само тялото му е недъгаво. Нещо не е наред и с мозъка му.

Според Моси Скини има правилен подход към шибания бизнес, в който участва. В този бизнес има пари. На Моси му е отнело много време да приеме този факт, но сега вече разбира, че по този начин Скини се опитва да оцелее. Брат му обаче има съвсем погрешен подход. Братът наистина вярва в мути. Самата мисъл за това го кара да изтръпне. Моси никога не е питал Скини дали наистина брат му е пил човешка кръв и дали е ял от кожата, с която са търгували. Само е правил предположения.

Братът вярва не само че мути може да го излекува — да оправи гръбнака и ръцете му, но и че може да повлияе на хората около него. Докато е излизал навън и е вършил странните неща, с които се занимава, братът се е влюбил. Никога не е спал с нея, само я е гледал отдалече. Въпреки това — любов. Тя е градско момиче, едно от онези, които стоят край пътя. Казва се Кийли. Моси знае много добре, че е най-лошо човек да се влюби в проститутка. Според Скини брат му си е набил в главата, че мути ще му помогне и по този въпрос. Мути щял да направи така, че момичето повече да не се чука за пари.

Скини не говори много за това. Преструва се, че нищо не се е случило, но понякога нещо го подтиква да се разприказва.

Това се случва на третия или четвъртия ден. Моси е почти сигурен, че е тук вече три дни. Чуват се викове. Той става и се взира в тъмнината. Шумът като че ли идва от коридора отвън, може би от клетката. Слушайки ехото, Моси стига до извода, че това място представлява лабиринт от стаи. Нещо се удря в стената, проехтяват още викове, а след това настъпва тишина. Моси чака цяла вечност. Точно когато отново ляга на канапето, някакви хора започват да се блъскат в коридора. Във въздуха се усеща адреналин и насилие. Чичото, а може би някой друг. Вратата се отваря и Скини бива набутан в стаята. Когато чичото си отива и в коридора настава мрак, Моси се навежда напред и прошепва:

— Какво? Какво става?

Скини се приближава и сяда на окъсаното канапе. Прегръща с ръце раменете си и погледът му подсказва, че се е случило нещо лошо.

— Какво?

Скини клати глава, извръща очи встрани и поглежда към клетката. Отново грозникът.

— Брат ти — казва Моси. — За него ли?

Скини кима унило и обърсва нос с длан.

— Какво е станало? Какво е направил сега?

Той преглъща така, сякаш има буца в гърлото си.

— Какво?

Скини вдига ръка и докосва с палец устата си няколко пъти. В първия момент Моси си помисля, че по този начин африканецът се опитва да се успокои. После обаче разбира, че това е жест. Скини го повтаря и Моси разбира за какво става въпрос.

— Пиене?

Африканецът кима.

— Пиян ли е? Чичото го е хванал?

Скини изкривява физиономия и започва да търка с пръсти раменете си. Изражението му кара Моси да изтръпне.

— Какво е пил?

Скини продължава да мълчи. Моси вече е сигурен, че брат му е направил голяма беля. Съдейки по изражението на Скини и по шумовете в коридора, достига до извода, че чичото е хванал грозника да пие нещо, което не бива да пие. Започва да подрежда мислите в главата си, когато изведнъж всичко му се изяснява. Чувства се така, все едно в корема му се извива змия.

— Мамка му — казва плахо той. — Ти се шегуваш. Шегуваш се.

Става бавно. Чувства се замаян. Не може повече да седи тук и да чака Джона. Всичко е твърде прецакано. Отива до вратата и я блъска.

— Хей! — провиква се той към коридора. — Пусни ме! — Никой не отговаря. Отвън вече не се чуват викове. Той блъска силно по вратата и цялата сграда започва да кънти. — Хей! — крещи той. — Ела и ме пусни! Вече ми дойде до гуша от вас, извратени мръсници такива.

— Недей! — казва Скини. — Недей. Ще го ядосаш.

На Моси обаче не му пука. Той блъска вратата, опитвайки да я извади от пантите.

— Пусни ме! — Гласът му става все по-гръмогласен и по-гръмогласен. — Пусни ме, мръснико! Пусни ме!

Моси трепери, защото повече не може да стои в една стая с животно. Точно такъв е братът на Скини — животно. Да направи такова нещо! Да пие от кръвта му! Дори не е нужно да се споменава това. Малкият мръсник е отворил хладилника, взел е кръвта му и я е изпил. Сега вече Моси е готов на всичко само и само да излезе навън.

— Ела и ме пусни, по дяволите. — Той крещи и се блъска във вратата. — Пусни ме!

След дълго викане и блъскане от тъмнината в края на коридора долита звук. Моси не го чува. В този момент обаче вижда светлина и замлъква. Моси замръзва, когато от нищото се появява глава. Чичото върви по коридора. Облечен е в синя риза и светли панталони. Моси никога не го е виждал толкова отблизо. На ръцете му има ръкавици, но не това го плаши най-много. Сега вече Моси разбира защо главата на чичото изглежда толкова голяма — заради гумената маска за садо-мазо на лицето му.

Моси се отдръпва от вратата и отстъпва назад. Скини се е свил в ъгъла.

— Какво? — крещи към него Моси. — Какво ти става? Той какво ще…

Ключалката изщраква, вратата се отваря и чичото влиза в стаята. Всичко става толкова бързо, че след това Моси няма да помни почти нищо. Няма да помни дали Скини му е помогнал и какво точно се е случило. В първия момент тича към банята, а в следващия се удря в канапето. Притиснат е и не му достига въздух. Чичото е бърз и жилав, мощен като бик. Толкова е ядосан, сякаш може да разбие стените с голи ръце.

Моси опитва да се бори, но не му достига въздух. Лежи задъхан на канапето и се мъчи да нададе вик. Някой сяда върху него. Не може да види кой, защото очите му са покрити. Вероятно е чичото, ако се съди по силата. Огромна тежест се стоварва върху гърдите на Моси и изкарва въздуха му. Дробовете му са силно притиснати. Смъртта е близо.

Моси чува хриптенето на дробовете си, докато опитва да си поеме дъх. Чичото диша тежко като кон. Някой сграбчва ръката на Моси. Той се опитва да я освободи, но не успява. Усеща нещо познато — убождане. Не може нищо да направи, защото иглата е вече вътре. Това е по-бързо от доза хероин. Почти веднага през тялото му минава мощна вълна. Главата му се изпълва с гласове, а след това всичко приключва. Вратът му се отпуска и той застива неподвижен. Само ръката му леко потрепва, докато цялото съдържание на спринцовката се влива в надупчената му вена.

Чичото и Скини мълчат и вероятно го наблюдават. След това чичото изръмжава и става от гърдите му. Моси не се опитва да се изправи. Вече не му пука. Той лежи по гръб, а ръката му се поклаща безжизнено над ръба на кушетката. Пръстите му са отпуснати, очите му блуждаят. Вижда градове и планини по тавана. Вижда звезди и облаци. Той плува, той лети. Другото няма никакво значение. Няма значение, че някъде в ъгъла на стаята чичото включва в контакта някакъв уред. Няма значение, че чува ръмжене на електрически трион. Важно е само да продължи да лети. Така ще може да достигне звездите. Стига да поиска.