Мо Хейдър
Ритуал (44)

43.

18 май

— Това е заради застрахователите — каза Тей и приклекна зад бюрото на рецепцията. Пръстът й започна да се движи по подредените в редица кутии с дискове. — Те намаляват застрахователната премия, ако има камера. Някои от хората, които идват тук, са много отчаяни и никога не се знае…

— Да — каза Клоуи. — Никога не се знае.

Кафъри стоеше леко встрани, защото се опасяваше, че Тей ще го изпепели с поглед, ако усети миризмата на тютюн.

— Тей, вие споменахте нещо преди известно време — каза той. Малайзийката извади няколко кутии и ги постави на бюрото. — Казахте, че ибогаинът се използва за ритуали.

— Племето буити. — Тя намести очилата си и отново приклекна, за да провери останалите дискове. — С помощта на ибогаина осъществяват връзка с предците си.

— Някакъв шамански ритуал?

Тя погледна нагоре.

— Шаман — повтори Кафъри. — Нещо като лечител.

— Не съм запозната с тази страна на въпроса. Интересувам се от биохимичните аспекти, а не от антропологическите.

— Знаете ли дали се използва и по други начини? При други африкански ритуали? Маже би като лекарство?

Тя поклати глава и се изправи, поставяйки още три диска върху бюрото. Извади една хартиена торбичка и я сложи до дисковете.

— Това не е от моята компетентност, господин Кафъри. Имаше един учен, който се интересуваше от работата ни. Той би могъл да ви каже. Аз му съдействах заради публичността, но не съм навлизала в дълбочина. Това беше в началото, когато започвахме да лекуваме.

— Той идваше тук и наблюдаваше — каза с важен глас Клоуи. — Нали разбирате, проучвания, научна работа.

— И с каква цел?

— Каза, че ще ги публикува. Нали това правят учените. — Тей се пресегна и започна да щрака с мишката на компютъра. Принтерът избръмча. — Имаме домашния му адрес, защото той рядко ходи в университета. — Тя му подаде един лист и се усмихна. — Много е любезен. Може до безкрайност да ви говори за ибогаин и ритуали.

Кафъри взе листа и прочете името.

— Кайзер Ндука — промърмори той. Първото име звучеше немско, а фамилното — африканско. Беше го срещал и преди. В един от списъците с консултанти на Мерилин. Тя го беше подчертала, защото Ндука живееше наблизо. — Чудесно — каза той и мушна дисковете в хартиената торбичка. — Ще ги занеса в мултимедийния център, за да ги анализират, а след това може би ще отида да поговоря с господин Ндука.

— Поздравете го от нас — изчурулика Клоуи и размърда пръсти за довиждане.

— Да — каза Тей, докато му държеше вратата на излизане. На лицето й отново се появи онази хладна, леко надменна усмивка. Кафъри за момент си помисли, че тя ще подсмръкне и ще сбърчи нос, след като усети миризмата на цигари. Нищо подобно не се случи. Тя само наклони глава и каза: — Моля ви, направете го. Поздравете го от наше име.

Мисти Китсън беше пристрастена към наркотиците. Също като Джона. Тя обаче беше красива и богата и точно в това се състоеше разликата между двамата. Флий и Дъндас много добре знаеха, че на Джона няма да бъде обърнато голямо внимание, въпреки че баща му бе полицай. Обадиха се на дежурния инспектор в Тринити Роуд — най-близкото полицейско управление — и съобщиха за изчезването на Джона. Инспекторът не прозвуча убедително, когато каза, че ще даде приоритет на случая, затова Флий реши да се обади на един свой познат.

Кафъри. Тя имаше странното усещане, че той е от хората, които биха направили нещо за наркоман като Джона. Без да може да обясни защо, тя мислеше, че единствено той не би се спрял пред нищо, преди да го открие. Кафъри обаче не беше в Кингсууд, а мобилният телефон, който й бяха дали, не отговаряше. В крайна сметка Флий разбра, че е отишъл в мултимедийния център в Портисхед, за да прегледа някакъв запис. Можеше да се отбие там по пътя за Кайзер. След като даде разпореждания на подчинените си и Дъндас отиде при Фейт, тя се отправи към колата си.

Затвори вратата и мушна ключовете в стартера. В този момент пред вратата изникна един нисък, набит мъж със сериозно изражение. Той почука на стъклото, а тя запали двигателя и свали прозореца.

— Вие ли сте сержант Марли?

— Да. Какво мога да направя за вас?

— Аз съм полицейският съветник.

Полицейският съветник — човекът, който беше определил параметрите и беше вкарал екипа й във водата. Не го беше виждала преди.

— Да, добре — каза тя безизразно и закопча колана си. — В отпуск съм, така че говорете с някой от хората ми.

— Бих го направил, но днес става нещо с хората ви. За момент ми се стори, че се канят да прекратят издирването.

— Имаме недостиг на водолази, но новият отговорник ще се справи. Не сме се забавили повече от час.

Тя натисна бутона, за да вдигне страничното стъкло. Полицейският съветник мушна ръката си вътре и го препречи.

— Искам още един човек там. Ще съм ви благодарен, ако пратите някого. Дали ви е минавало през ум да прекратите отпуска си? Случаят е много важен.

Едното й око започна да играе.

— Не, изобщо не ми е минавало. Хората, които са там, могат да се справят с работата. — Тя вдигна очи и го погледна в лицето. Имаше закръглен нос и спукани капиляри по бузите. Флий усети, че е на път да загуби контрол. Заради лицето му, заради начина, по който бе препречил страничното стъкло, и заради милион други причини. Просто нещо се размести в нея. — Виж какво, хайде да говорим откровено и да си спестим излиянията. Става ли?

— Откровено?

— Да — каза тя. Знаеше, че трябва да спре, но й харесваше начинът, по който думите излизаха от устата й. Гладко и чисто. — И двамата знаем, че тя не е там.

— Така ли?

— Да, така.

Очите му бяха бледосини, леко зачервени.

— Странно. Хората ти все още не са претърсили езерото, а ти вече знаеш, че тя не е там. Как си станала такъв специалист?

Флий се замисли. Обучението? Опитът? А също и предчувствието — дребните умения, които довчера не знаеше, че притежава.

— Ти не си обучена да извършваш претърсване — каза той. — Нека да си го кажем направо. Ти си просто един…

— Водолаз. Просто водолаз. Това ли се канеше да ми кажеш?

— Има установени профили за хората, които са в състояние като нейното. В девет от десет случая тези, които бягат от клиниките, се опитват или да хванат първия автобус, или да се надрусат в близкия град. Ако обаче са се самоубили, тялото им бива откривано в радиус от две мили от клиниката.

Флий остана безмълвна за момент. След това погледна ръката, която все още подпираше стъклото.

— Нов ли си? — попита тя. — Не съм те виждала.

— Наскоро завърших обучението си. Да.

— И какво е общото между откриването на бомба и откриването на човешко тяло?

— Трябва да знаеш, че обучението ни не е свързано само със самоделните взривни устройства.

— Знам. След като приключите с взривовете, отивате в Северен Уелс за няколко дни. Учите се как да разчитате различни профили. Знаете как се използва електронна карта, но не знаете как да… — Тя си представи стоящия на прага на къщата й Проуди. — Не можете да мислите нестандартно.

Полицейският съветник се изправи. Виждаше ноздрите му, малките косъмчета вътре и зачервената кожа. Може би беше настинал и му се налагаше непрекъснато да издухва носа си.

— Е — каза той и подсмръкна саркастично. — Хайде да ме научиш да мисля нестандартно, а? Кажи ми откъде знаеш, че в езерото няма труп?

Флий въздъхна, завъртя ключа и освободи ръчната спирачка.

— Защото — каза търпеливо тя — Китсън е красиво момиче. Известно момиче. А когато красивите и известни момичета се самоубиват, те го правят така, че трупът им да изглежда добре. Това изключва удавяне. Със сигурност не се давят в мръсно старо езеро като това. Разбра ли?

Без да изчаква отговора му и знаейки, че той ще отиде право при главния инспектор и ще започне да дрънка, тя включи на скорост и подкара колата. Полицейският съветник стоеше в облака прах и гледаше гневно след нея.