Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Кафъри (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ritual, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Мо Хейдър

Заглавие: Ритуал

Преводач: Стефан Георгиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Зоя Стефанова

ISBN: 978-954-761-408-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17797

История

  1. — Добавяне

55.

Единственото хубаво нещо на това да няма за какво да живееш е, че спира да ти пука.

Тази издръжливост спрямо мръсните неща в живота бе пропълзяла с лекота в Кафъри и бе станала естествена като отварянето на очите сутрин и прозяването след уморителен ден. Затова беше странно, че докато пълзеше покрай стените, опитвайки се да открие ключа на лампата, се чувстваше неспокоен. Трепетното усещане достигна своята кулминация точно преди да щракне ключа. То трая само няколко секунди. След като намери ключа и стаята се окъпа в светлина, той видя какво бе споделяло тъмнината заедно с тях.

Стаята беше приблизително толкова голяма, колкото спалнята на Бейнс. Съдейки по линолеума на пода и следите от шкафове по стените, Кафъри предположи, че преди е била използвана за кухня. Раираните тапети бяха разядени от влагата и лошия въздух, а мебелировката се състоеше само от едно канапе и опряна до стената маса. Флий беше под масата.

Кафъри я погледна за миг и видя, че тя не разбира какво става. Стоеше на колене, с длани, опрени на пода, и гледаше към него в очакване на инструкции. По ръцете и фланелката й имаше кръв. Не можеше да види какво има на масата. А там по гръб лежеше гол до кръста мъж.

Кафъри знаеше кой е той. Нямаше нужда да се приближава, защото вече беше разбрал, че това е Джона. Беше разбрал и че е умрял съвсем скоро. Кръвта под масата дори не беше започнала да се съсирва. Тя все още се стичаше от прерязаното гърло и капеше в преливащата мерителна кана, която беше поставена на пода. Тиг беше прерязал гърлото на Джона и се беше опитал да отреже главата му. Със сигурност щеше да успее, ако не го бяха прекъснали. Беше увил гърдите на момчето с няколко кърпи, за да попие кръвта, а под задника му беше поставил още кърпи. Явно се беше страхувал, че момчето може да изпусне съдържанието на червата си.

— Това е той. — Флий беше видяла мерителната кана и локвата кръв около нея. — Това е той — измънка тя и бавно вдигна очи към плота на масата. — Нали? Джона?

Кафъри погледна стоящата на тринога видеокамера, насочена към тялото. Лампичката й мигаше, индикирайки, че камерата записва. Каза си, че трябва да се откъсне от ужасната гледка на масата и да огледа останалата част от стаята. Джона е мъртъв. Нищо не можеш да направиш. Ти дори не го познаваш. Има по-важни неща. Забрави Джона. Намери онзи, който го е заклал.

Флий изсумтя и изпълзя изпод масата.

— Господи! Господи! Господи! — възкликна тя, когато видя тялото. — Боже мили! — Изправи се бавно, взирайки се в трупа. Вдървените й ръце се поклащаха.

— Шт! — прошепна Кафъри, като се опитваше да определи откъде е дошъл шумът. — Тихо!

Отиде до канапето, постави ръка на облегалката и се наведе. Веднага видя това, което търсеше. И в тази стена имаше дупка. Той издърпа канапето и се ослуша. Флий мърмореше нещо под носа си, дишайки тежко.

— Шт! Не вдигай шум, по дяволите! — През дупката се процеждаше бледа синкава светлина. — Пази тишина! Само това искам.

След като тя не му отговори, Кафъри се извърна назад. Тя все още стоеше до масата. Беше разкрачила краката си, за да не се подхлъзне и натискаше ритмично гърдите на Джона. При всеки натиск от прерязаното му гърло бликваше тънка струйка кръв.

— Боже! Спри!

Тя обаче продължаваше.

— Хей! — Той отиде до нея и сграбчи ръката й. — Той е мъртъв. Така че спри, по дяволите!

Тя застина, поставила ръце върху гърдите на Джона. Лицето й беше посивяло, зениците — разширени.

— Спомняш ли си какво правехме? — изръмжа той. — Спомняш ли си?

— Какво? — промърмори тя. Устните й мърдаха едва-едва.

— Мамка му. Дръж се, сержант Марли! — Той впи пръсти в ръката й. — Дръж се! Трябва да тръгваме.

Тя погледна канапето и дупката зад него, а след това отново се загледа в трупа. Кафъри се канеше да я раздруса, когато лицето й изведнъж се промени. Тя сбърчи чело и сякаш се опомни.

— Да — каза тя, избърсвайки окървавените си ръце в жилетката. Наведе се, подпря ръце на бедрата си и пое дълбоко дъх. — Да, добре съм. Хайде да действаме.

Кафъри вдигна флакона със сълзотворен газ, стисна ножа и се мушна в дупката. От другата страна имаше тесен коридор, който водеше към друга дупка като тази, но на нея имаше врата, която зееше отворена.

Кафъри приклекна и пропълзя напред, като се подпираше на пода при всяка стъпка. Флий се позабави, защото все още не се беше отърсила от преживяното, но още преди той да стигне края на коридора, тя го настигна. Чуваше дишането й зад гърба си. Незнайно защо в този момент си спомни какво пишеше в един от файловете, които му изпрати Мерилин. Там пишеше, че Токолоши става невидим, ако сложи камъче в устата си. Наложи се да погледне назад през рамо, за да се увери, че във врата му диша Флий, а не някой друг. Очите й блестяха, а дребното й лице излъчваше решителност.

Щом стигнаха вратата, се ослушаха. Чуваше се как някой диша на пресекулки.

— Оглеждаме — прошепна тя.

— Какво?

— Ще огледаме цялата стая.

Двамата застанаха от двете страни на вратата, опряха се странично на стената и бавно се промъкнаха напред.

— Сега — прошепна тя. — Сега.

Те проточиха вратове и бързо огледаха стаята. Беше малка. Виждаха се две врати и обкован с дъски прозорец. Пластмасови чинии, мухи, мръсотия. На опряното в отсрещната стена канапе седяха двама мъже. Единият беше бял и много кльощав, а другият — чернокож и изключително дребен.

— Полиция! — изкрещя Кафъри и насочи флакона с газ към тях. — Полиция! — Двамата се сгушиха един в друг. Единият беше този, когото преследваха, а другият — Мелоус. Дори без да вижда окървавените чукани на ръцете му, можеше да се сети, че това е той. Жив. Бяха отрязали ръцете му. Бяха източили кръвта му. И въпреки това той все още беше жив. Началникът на криминолозите се оказа прав!

— Хей, ти! — каза Кафъри. — Мелоус? Иън Мелоус?

Моси се опита да вдигне мръсните си бинтовани ръце, но успя само да ги помръдне. Седеше и се взираше в Кафъри с тъжните си очи.

— Откъде знаеш името ми?

— А ти как мислиш? Добре ли си?

— Не, не съм добре, по дяволите.

— Стой там и не мърдай!

— Приличам ли на човек, който е тръгнал нанякъде? — Той избърса носа си с рамо. — Боже! — измънка той. — Боже мой!

— Ти! — провикна се Кафъри към чернокожия. — Защо избяга? А?

— Съжалявам, господине. — Той се сви от страх. — Съжалявам.

Кафъри размаха флакона към него.

— Ставай! Застани до стената! Мърдай! — Той се подчини. Скочи от канапето като малко дете. Кафъри си припомни какво бе казала сервитьорката: „Съвсем дребничък беше. Ето толкова“. — На стената! Така. Стой там! Искам да ти виждам ръцете. Опри ги на стената!

Кафъри се изправи и влезе в стаята. Флий го последва. Двамата инстинктивно облегнаха гърбове на стената, като продължиха да държат оръжията пред себе си и да се оглеждат.

— Къде е той? — попита Флий. — Къде е Бейнс?

— Ъ?

— Къде е Бейнс? Къде е?

Моси надигна глава и извъртя очи.

— В банята — каза той. Като че ли не му пукаше особено. Като че ли полицаите, които бяха дошли да го спасят, му досаждаха с присъствието си. Мръдна ръка към прозореца.

Кафъри се обърна и осъзна, че вероятно са стигнали до задната част на сградата. Обкованият с дъски прозорец се намираше в един неосветен коридор. В далечината виеха сирени. В очите на Флий имаше влага. Кафъри знаеше какво си мисли тя — дали трябва да влязат в банята или да останат тук и да изчакат другите.

— Как може да се излезе от банята? — подвикна Кафъри на „магьосника“. — Прозорец? Врата?

— Не знам? Може би през прозореца.

— Мамка му! — промърмори той. — Не, не, не. Има прозорец, така ли?

 

 

В предишния живот, преди общинските власти да я запечатат, тази стая е била ползвана за спалня. На жена. Човек лесно можеше да стигне до този извод, когато погледнеше кичозния пластмасов гардероб в ъгъла. Вратата на банята, сега вече захабена и с люпещ се фурнир, все още пазеше кристалната си дръжка — атрибут, с който вероятно преди време са се гордеели живеещите тук.

Флий и Кафъри стояха в коридора. Тя се беше облегнала на стената, точно до прозореца. Отмести поглед от вратата, наведе се, изви глава и надникна през изкривената метална решетка. Отвън бяха паркирани коли. Тя отдръпна главата си и погледна към стаята, от която бяха дошли. Дупката беше твърде малка за Тиг, но дребният мъж можеше да мине през нея, стига да поискаше. Трябваше да го заключи с белезниците за Мелоус или да го затвори в някой шкаф. Сега вече беше късно. Сирените виеха по-силно — екипите скоро щяха да дойдат.

— Готова ли си? — прошепна Кафъри.

Тя кимна, спомняйки си каква тактика според разпоредбите трябваше да се приложи при преследване на човек с „размътен мозък“. Нужни бяха най-малко трима полицаи с щитове. Те бяха само двама, а освен това екипировката им куцаше. Рискът определено беше голям. Тя разпъна палката и я опря на рамото си.

— Добре — каза. — Тегли й един шут!

Той се усмихна и ритна вратата. След като тя отхвърча, двамата се втурнаха напред. Първо Кафъри, след това Флий. Тя тръгна толкова рязко, че за малко не се препъна в него. Подпря се на ръката му, а след това зае бойна стойка — присвити колене, извито леко встрани тяло, вдигната пред лицето лява ръка.

Не се случи нищо. Тишина. Те примигнаха под мъждивата светлина, която проникваше през решетката на прозореца. Никой от тях не беше виждал подобна баня. Кръстът на свети Андрей беше прикрепен майсторски върху напуканите плочки над ваната, а на мястото на тоалетната чиния имаше висока около метър и половина метална клетка. Банята беше празна. Никакви скришни места, никакви изходи. Никой не би могъл да мине през такъв малък прозорец.

— Малки лъжливи копелета — каза Кафъри и свали ножа. Изглеждаше уморен.

— Слушай! — каза тя и го хвана за ръката. Гледаше към прозореца в коридора. Ако дребният мъж се опиташе да мине през изкривената решетка, тя щеше да го види, а ако тръгнеше през апартаментите, щеше да попадне в ръцете на другите полицаи. Тиг обаче можеше да е навсякъде. — Мисля, че той все още е някъде тук. В онази стая има врата, която води към средата на апартамента. Хайде да се върнем при онези двамата и ако са все още там, аз се заемам с чернокожия. Става ли?

Той се обърна към нея. За секунда лицата им бяха толкова близо едно до друго, че тя виждаше порите на кожата му.

— Става. Да, добре.

— Хубаво — каза тя и вдигна палец нагоре. — Броя до пет и тръгваме. Нали?

— Да.

— Едно. Две. Три. Четири…

Думите заглъхнаха в гърлото й. Тя не помръдваше. Една капка вода се беше появила върху рамото на Кафъри. Перфектна, чиста капка върху бялата му риза. За момент Флий не можеше да прави друго, освен да стои и да я гледа. Капката се изтъркаля надолу и изчезна. Кафъри, който също я беше забелязал, погледна Флий в очите. И двамата мълчаха, защото знаеха какво ще видят, когато погледнат нагоре.

 

 

Той беше над тях. Висеше на прикрепените към тавана халки. Беше разперил ръце и се потеше от усилието да се задържи. Носеше само черни панталони, а тялото му блестеше от пот и кръв. Устата му беше отворена, зъбите — оголени. Болното му око се блещеше към тях. Същински ангел на смъртта.

Флий усети, че в гърлото й се надига вик. Някакъв глас в главата й крещеше: „Ти не се съобрази с инструкциите, идиотка такава. Оглеждането на помещенията включва и тавана“. В този момент Тиг разпери пръсти и се стрелна надолу като сокол. Стовари се тежко върху Кафъри. Ножът и флаконът с газ отлетяха встрани. Двамата мъже се изтъркаляха по плочките и се блъснаха във ваната. Бяха притиснати един в друг като любовници, с тази разлика, че се опитваха да издерат лицата си.

Тя извади белезниците от предния джоб на жилетката и се спусна към тях, като се опитваше да мушне палката помежду им. Не можеше да достигне до ръцете на Тиг.

— Обърни го! — извика тя на Кафъри. — Обърни копелето! Така не мога да му сложа белезниците.

— Той иска първо да ме изчука — изсъска Тиг. — Иска да ми го вкара, преди да ме отведеш.

Кафъри изскърца със зъби и избута с лакти ръцете на Тиг надолу. Флий се опита да го хване за краката, но той се измъкна, ритайки като обезумял.

— Чу ли ме? — изкрещя той на Кафъри. От ъглите на устата му излизаше пяна, а болното му око мърдаше ту наляво, ту надясно. — Искаш ли да го направим, или предпочиташ курвите край пътя?

Кафъри лежеше неподвижно върху него. Потта се стичаше по челото му и влизаше в очите му, но той дори не мигваше.

— Не мога да стигна ръцете му — провикна се Флий. — Помогни ми!

— Хей, боклук, отговори ми! — Тиг изръмжа в лицето на Кафъри. — Само проститутки ли харесваш? — Оттласна се нагоре. — Отговори ми! Хайде! Кажи, че го искаш.

Времето сякаш спря. След това внезапно се ускори. До Флий долетяха гласове, пропукване на радио и викове „Полиция!“. Кафъри се отдръпна назад, сграбчи Тиг за ушите и вдигна главата му нагоре. Тиг пищеше и се опитваше да се освободи. Наложи се Флий да ги прескочи, за да мине от другата страна. Удари краката си във ваната, докато отчаяно се опитваше да докопа ръката на Тиг. Този път Кафъри й пречеше. Без да продума, без дори да издаде звук, той пусна ушите на Тиг, оставяйки главата му да се тресне в плочките.

— Господи! — изкрещя тя. — Спри! Ще го…

Кафъри обаче не я слушаше. Той дръпна главата на Тиг нагоре и я блъсна в пода. По-силно от преди. Нещо изтрака по плочките. Може би зъб. От носа на Тиг се проточи тънка струйка кръв.

— Ще те убия! — Кафъри застана на колене и хвана още по-здраво ушите му. Имаше намерение отново да блъсне главата му в плочките.

— Спри! Спри! — Тя го сграбчи и се опита да разхлаби хватката му.

Той обаче я бутна с рамо встрани и се извъртя с гръб към нея. Тиг продължаваше да рита. Тя се претърколи към тях и застана в седнало положение. Нямаше време да заема правилната позиция, имаше време само да избере целта: не ребрата — те бяха защитени от жилетката, а глезена. Това щеше да свърши работа. Обувките му бяха модни. Панталоните му се бяха набрали леко нагоре и над сивите чорапи се виждаха тъмни косми. Тя измърмори една молитва, вдигна палката и нанесе рязък удар.

За миг настана тишина, абсолютна тишина. Кафъри замръзна и отметна глава назад. Флий си помисли, че ще изръмжи, ще й изкрещи, но няма да помръдне. Вместо това той въздъхна тежко, пусна Тиг и се изтъркаля встрани, стискайки глезена си. Тя очакваше, че ще започне да й крещи. Но той просто лежеше с гръб към нея и притискаше удареното място. Гърдите му се надигаха и отпускаха, надигаха и отпускаха.

Тя разполагаше с няколко секунди смразяващо мълчание, през които отмести погледа си от врата на Кафъри и погледна Тиг. Той се бе свил и бе покрил лицето си с ръце. По гърдите му имаше кръв. След това отвсякъде я връхлетяха викове, светлини и пукот на радиостанции. Колегите й бяха дошли и всичко беше приключило. Край на цялата тази гадост.