Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Кафъри (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ritual, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Мо Хейдър

Заглавие: Ритуал

Преводач: Стефан Георгиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Зоя Стефанова

ISBN: 978-954-761-408-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17797

История

  1. — Добавяне

34.

10 май

Това е земя на ужаса, място, където се вършат немислими, неописуеми неща. Място, където телата на изчезналите момченца биват изхвърляни в пустошта. Одрани, с отнети органи. Един бъбрек донася двеста лири, едно сърце — четиристотин. Мозъкът или половите органи могат да достигнат цена от четири хиляди.

— По-скъпи са децата и белите хора — казва Скини. — Белият човек е по-способен. Постига по-големи успехи в бизнеса.

Моси дълго време не може да възприеме това. Нещата обаче бавно и постепенно започват да се подреждат в главата му. Първо, това място. Изглежда, че оттук се ръководи цялата операция. Моси няма представа къде се намира. Всичко, което си спомня, е, че е излязъл от колата и е бил преведен през няколко врати. Дори не знае дали все още е в Бристол. Второ, разбрал е, че някакви хора купуват нещата, които чичото взима от жертвите си. Според Скини това са африканци, които живеят тук, но не са забравили традиционните си вярвания. Трето, записите. Чичото ги прави, за да запише болката. Моси непрекъснато мисли по този въпрос, защото Скини му е казал, че чичото не прави записите за себе си.

Да, истина е. Чичото обича да гледа мъчения. Нещата обаче не спират дотук. Записите са средство, доказателство пред клиентите, потвърждение, че жертвата е жива. Това направо смразява Моси, защото: „Колкото са по-силни писъците, толкова по-добро е лекарството…“.

— Кръвта, която ти взехме — казва Скини една нощ. — Той я продава на части. Държи я в хладилника.

— Това е адски противно — казва Моси с пресипнал глас. — Адски противно. За какво им е човешка кръв? Проклети вампири!

— Просто я държат вкъщи. Пази ги от дяволи.

— Дяволи?

Скини кима. Очите му розовеят на слабата светлина.

— Чичо праща дявол да ги плаши. — Той става от канапето и прикляква до решетката. Издърпва през нея една найлонова торба. Моси я е виждал, но не й е обръщал внимание. Скини я отваря. Вътре има перука, ботуши и нещо гладко и лъскаво. Моси за момент си помисля, че това е крайник — ръка или крак. Африканецът обаче го повдига и става ясно какво е. Дълъг гладък предмет, направен от дърво. Върхът му прилича на глава на пенис.

— За какво служи това, мамка му? — пита той и се повдига на лакти. — Не го приближавай до мен.

— Не, не — измърморва Скини. Обръща предмета така, че да се вижда по-добре. — Не е за онова. За сплашване на хората е. Така си мислят, че са видели дявола. Кара ги да купуват кръвта.

Моси облизва устни и поглежда ботушите и перуката.

— Какво? Той те кара да го носиш? Закачаш си го и излизаш да правиш шоу? Така ли?

Скини обаче не поглежда към Моси.

— Не — казва той най-накрая. — Не аз.

— Така ли, а кой?

Скини пак мълчи. Очите му са зареяни.

Когато най-накрая проговаря, гласът му е тъжен:

— Брат ми.

— Брат ти? — Моси се надига. — Не си ми казвал нищо за него. Той също ли е тук?

— Погледни ме. — Скини вдига ръка и я размахва около тялото си. — Аз съм малък. Брат ми е още по-малък. — Той поглежда клетката в стената, а Моси настръхва, усещайки, че някой може да опре лицето си в решетките. — Но той е грозен. Ето тук. — Той прокарва пръсти по лицето си. — И тук. — Посочва гърба си. — Просто е грозен. Като павиан.

Моси иска да говори, но в гърлото му има буца и затова нищо не се получава. Думата „павиан“ го кара да изтръпне. Замисля се за усещането, което изпитва понякога. Усещането, че в стаята има още някого.

— Тук ли е брат ти? — успява да попита Моси. — Там ли? — Посочва клетката. — Тук ли спи.

Скини кима. Поглежда клетката, а след това се обръща към решетката на прозореца. Към извитите железа. През отвора не може да мине възрастен човек. Някой с размерите на дете обаче би могъл.

Моси прочиства гърлото си и опитва да се опомни.

— Нещата тук са различни, човече. Това е Англия. Правилата са други. Не са същите като в Африка.

— Знам.

— Трябва да разбереш. Това, което правиш, което си направил… хората няма да го харесат. Ама изобщо няма да го харесат.

— Знам, знам — отговаря Скини. Гласът му е толкова смирен и отчаян, че на Моси му се доплаква. — Заради всичко, което съм направил тук, ще трябва да бягам. Чак на края на света.