Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Кафъри (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ritual, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Мо Хейдър

Заглавие: Ритуал

Преводач: Стефан Георгиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Зоя Стефанова

ISBN: 978-954-761-408-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17797

История

  1. — Добавяне

6.

25 ноември

Оказа се, че Скини[1] не иска свирка. Оказва се, че има нещо друго предвид. Той завежда Моси на един малък паркинг, близо до някакви гаражи, и двамата влизат в едно очукано пежо. Там Скини му бие една доза, от което на Моси му става толкова хубаво, че направо му се доплаква.

— Ще ми позволиш ли да ти поставя това? — пита Скини, след като вижда, че хероинът започва да действа. В ръцете си държи превръзка за очи като тези, които пътниците използват при далечни полети. — Ще те заведа на едно място. Там има човек, който може да ти помогне. Той обаче иска да сложиш това нещо. Не иска да се разбира къде живее. Е, ще я сложиш ли?

Моси взима маската и я поклаща във въздуха. Смее се. Всички, които го познават, знаят, че не се страхува да поема рискове.

— Някой ще ми помогне?

— Да. Какво искаш? Пари? Или още хероин? Много и хубав хероин, а?

Моси изведнъж си представя какво може да му се случи. Възможно е да го закарат на някое забутано място и да му пуснат един куршум в главата. После се замисля за парите и си казва: „Голяма работа“. Поставя превръзката на очите си и се отпуска на седалката.

— Давай — казва и продължава да се смее. — Кога започва шоуто?

Следва кратко мълчание и той започва да се чуди дали да не махне маската. Тогава предната врата се отваря, а след това се затръшва. Отваря се и задната врата и той разбира, че Скини е дошъл при него.

— Хей, какво правиш?

Усеща ръцете на Скини на лицето си, мазолестите му пръсти, направени сякаш от конопено въже. Пръстите му изпъват маската, затягат я. Моси не се опитва да го спре. Просто седи мълчаливо и чака. След известно време се чуват стъпки и в колата влиза още някой. Шасито простенва, а новодошлият наглася предната седалка. Никой не продумва. Щом чува шума на двигателя, Моси облизва устни. Приключението започва.

— Давай, давай — казва той и се смее.

 

 

Всичко прилича на гангстерски филм с участието на Рей Лиота и Моси сериозно се замисля дали и неговото време не е дошло. Въпреки хероина съзнанието му е достатъчно ясно и той може да усети някои дребни детайли. Миризмата на афтършейв идва от шофьора, а не от дребния черен мъж до него. Скини има тежка миризма, миризма на корени и пръст.

Докато пътуват, чува коли, автобуси и мотоциклети, които отминават в двете посоки. Чува цъкането на мигачите, но все още никой не говори. Няма представа накъде отиват. Колата спира, извеждат го внимателно навън. Пулсът му се ускорява. Това ли е? Краят?

Не, не е. Вървят известно време, след което отнякъде се чува глас. Гласът е мъжки, но Моси не може да разбере нищо, защото човекът говори на чужд език. Изщраква ключалка и го вкарват в някаква сграда — усеща промяната в температурата. Вътре е топло, на пода има килим, а миризмата е по-лоша от тази в колата. Мирише като свърталището на наркомани, което се появи в района миналата година. Гадно място, в което живеят полумъртви хора. Веднъж там намериха умрял човек. Странна случка. Лежал върху една маса със свалени гащи. Всички говореха, че някой го е чукал, когато сърцето му изведнъж решило да спре. Всеки беше готов да се обзаложи, че някъде из града се крие изплашен дърт мръсник, който чака на вратата му да се появят ченгетата. Някъде има включен телевизор. Минават внимателно покрай мебелите и тръгват по един дълъг коридор. Скини все още води Моси, а шофьорът върви отпред. Чува се отваряне на врата, дърпане на завеси, тракане на тежки ключове и скърцане на отваряща се порта. Сега вече Моси спира. Дърпа се притеснено назад.

— Това не ми харесва.

— Всичко е наред, синко — казва някакъв мъж. Шофьорът? — Искаш ли да те върнем обратно?

Моси чувства, че влиянието на хероина започва да намалява. Усеща притискане в задната част на врата си, което му подсказва, че превратната точка не е далече. След няколко часа отново ще започне да страда, ще му се иска да умре.

— Имате ли нещо за мен? Дано има нещо за мен.

— Ела насам — казва непознатият. — Ще го видиш веднага щом влезеш вътре.

Чувства горчивина в устата. Пристъпва напред. Трябва да внимава, защото отворът е по-малък от този на нормална врата. Чуди се какво ли е това място. Чува как заключват вратата зад него и отново се дърпа назад. Усеща как Скини го побутва напред с малките си кокалести длани. Въздухът вътре е по-добър. Мирише леко на изгоряло и е влажен, но е по-добър.

— Насам — казва Скини и му помага да седне. — Тук сме.

Моси посяга към маската и я издърпва. Примигва. Сами са, шофьора го няма. Стаята не е осветена от дневна светлина, а от проста изкривена лампа, поставена близо до канапето. Има и електрическа печка с три реотана, чийто кабел се губи в тъмнината. По стените има стари тапети, които са така надраскани, сякаш тук са живели деца. Някой е закачил плакати от тийнейджърски списания — на Ръсел Кроу от „Гладиатор“, на Брат Пит от „Троя“ и на Уил Смит и Томи Лий Джоунс от „Мъже в черно“. Над двамата актьори стои надпис: „Спасяват Земята от боклуците на Вселената“. Моси пристъпва от крак на крак. Лилавият мокет е протъркан и основата му се вижда тук-там. В ъгъла има малка аудиосистема, чайник, кутия чай и един пакет захар.

— Какво е това място? — пита Моси и поглежда назад. Вижда тесен коридор и прозорец. Прозорецът обаче е счупен и е покрит с решетка, върху която има надпис „Ситекс“. Надписът е подобен на този, който поставиха общинските власти след откриването на трупа на масата. На Моси му се струва, че някой е започнал да прави преустройство, но се е отказал. От мазилката стърчат оголени жици, а по стените има дупки. Разбира, че оттук може да се излезе само през вратата. — Тук живееш, така ли?

— Да — отговаря Скини. Той стои до един дървен шкаф, който очевидно е взет от кухнята, където и да се намира тя, и е преместен на това ужасно място. — Живея тук. Това е моят дом. — Изважда някаква торбичка от чекмеджето и я занася на Моси.

Сърцето на Моси трепва. Той знае какво е това още преди Скини да я отвори. Усеща как краката му омекват.

— Е? Какво се иска от мен?

Скини не отговаря. Почесва горната си устна с кафявите си пръсти, но не го поглежда в очите. Моси посяга към торбичката, но дребният човек се дръпва леко назад, а очите му стават безизразни.

Дишайки тежко, Моси се отпуска на канапето.

— Хайде де! Изплюй камъчето! Какво искаш? Само без извратени работи, нали? Нямам нищо против чукането — казва Моси и потърква леко слабините си, гледайки лукаво. — А ако искаш ти да си пасивния, нямам нищо против. Какъвто си малък, ще те изпълня.

Скини сяда до него на канапето и го поглежда толкова тъжно, че Моси отново се замисля дали няма да го убият.

— Какво? — пита Моси, като се старае гласът му да звучи небрежно. — Защо ме гледаш така?

— Кръв — казва Скини. — Само малко кръв. Само малко кръв и получаваш много хероин. И пари, много.

— Кръв? Нали ти казах, че не искам извратени работи. Няма да ти дам да ме биеш, скъпи. Дори и за всичкия хероин на света.

— Игла — казва Скини и потупва вътрешната част на ръката на Моси, там, където той се боцка. — Слагам иглата тук и ти вземам малко кръв.

Следва дълго мълчание. Моси се пули в ръката си, а после поглежда воднистите очи на Скини. Бялото на очите му е кървавочервено, сякаш е болен. Доста жилав е и очевидно не употребява наркотици, но е твърде дребен, за да е опасен.

— Ти си вампир, а? — смее се дрезгаво Моси. Изнервен е леко. Погледът на Скини обаче е сериозен. Моси престава да се смее и преглъща. Всичко е толкова шантаво. Отблъсква ръката на Скини.

— Какво смяташ да правиш с кръвта ми, а? — пита притеснено той. Не му харесва цялата тази работа. — Какво ще правиш с нея? Ще я пиеш ли?

Бележки

[1] Скини — от англ. skinny — слаб, мършав. — Бел.прев.