Брад Мелцър
Петият убиец (80)

Глава 79

Сега

— Бийчър, веднага се махай оттам! — излайва компютризираният глас на Честния измамник в телефона ми.

— Но ако Тот… Ако той е прострелян…

— Не ме слушаш, Бийчър! Още един пастор е мъртъв — жената от болницата! Тя е третата жертва! Тот е четвъртата! Четири жертви… Ако сме прави, знаеш коя е следващата цел на Рицаря!

Мислите ми прескачат обратно към президента — и към Маршъл — и към ресторанта, където се видяхме в Джорджтаун.

— Трябва да провериш кафе „Милано“ — разбери кога Уолъс ще ходи там — избъбрям. — Аз ще отида до болницата. Ако Тот се нуждае от помощ…

— Вече не можеш да помогнеш на Тот! — избухва Чес, изпаднал в пълна паника. — Говорих с хирурга — лекарите току-що са го довели, но… начинът, по който куршумът е влязъл в главата му… сърцето му бие, но мозъкът му… Не мисля, че откриват мозъчна активност. Трябва да се махнеш оттам и…

— Нико, остани там, където си! — извиква охранителят зад мен.

— Н-нещо не е наред — шепне Нико. — Беше точно тук преди малко. Видях я.

Обръщам се към пейките и черницата. Нико си е там, където го оставих. Охранителят е на няколко крачки зад него. Но Нико оглежда и прелиства кожената книга, която държеше…

— Картата ми — разделителят — казва Нико. — Няма ми картата за игра!

— Бийчър, махай се оттам — казва Честния измамник.

— Той я взе! Бенджамин я взе! — настоява Нико и ме сочи. — Той ми взе картата!

— Какво? Не съм вземал нищо — казвам и отстъпвам от Нико към предната част на сградата. — Не знам за каква карта говориш.

— Картата за игра! Ти я открадна! К-когато си изпуснах книгата… ти я вдигна и ми я подаде — изръмжава Нико и пристъпва към мен.

— Нико, не мърдай! — изкрещява охранителят и откача високотехнологичната си радиостанция от колана. Не говори по нея. Само натиска един бутон.

Вдясно от мен, през витрината, която гледа вътре в главното фоайе на болницата, виждам охранителя от рентгена, който се втурва през залата. Следва го санитар.

Нико започва да ме блъска, а аз отстъпвам още и се оглеждам наоколо за Клементин.

— Знам, че картата ми е у теб! — крещи Нико.

Проверявам пейките, дърветата, дори зад ъгъла на сградата.

Клементин не се вижда никъде.