Брад Мелцър
Петият убиец (42)

Глава 41

Болница „Света Елизабет“

Вашингтон, окръг Колумбия

Нико знаеше всичко за стеганографията, което на старогръцки означаваше скрито писмо.

Знаеше историята й в древна Гърция, където пишели послания върху дъсчици, след това покривали дъсчицата с восък, който я правел да изглежда празна. Чак когато дъсчицата била доставена, остъргвали восъка и скритото послание се появявало.

Нико знаеше, че това я прави различна от криптографията, чиято същност беше в тайните кодове. Стеганографията нямаше нищо общо с кодовете. В стеганографията съобщението не е разбъркано. То просто е скрито, така че никой не знае, че въобще изпращаш съобщение.

— Шегуваш се, нали? — попита сестра Карина, застанала зад Нико.

Санитарят Рупърт не си направи труда да отговори, изправен до нея.

Без да обръща внимание и на двамата, с гръб към тях, Нико седеше на светлото дървено бюро, взрян с празен поглед в монитора на компютъра, положил двете си длани върху плота. Край лявата стена на стаята бяха подредени готварска печка, микровълнова печка, пералня/сушилня и тоалетна чиния, всяка вещ плътно до другата.

Стаята се използваше за ДВЖ обучението — дейности за всекидневен живот, — което означаваше, че пациентите идваха тук, за да се научат как да оцеляват във външния свят. Персоналът ги учеше как да включат печка, как да изперат дрехите си и дори на най-основни действия като поддържане на чиста тоалетна чиния.

За няколко пациенти, сред тях и Нико, също така бяха включени и малки компютърни привилегии.

— Това ли харесва? — прошепна Карина.

— Да. Това е му любимото — отговори Рупърт.

Застанали така, те имаха ясен изглед към монитора на Нико, където беше заредено видео от „Ютюб“, наречено „Малкото сладурче Лестър“.

На монитора пухкаво и очарователно коте на име Лестър се търкаляше напред-назад по сивия мек килим, сякаш го сърбеше някъде, където не можеше да се почеше. На заден план, собственикът на котето потропваше с крак и му се смееше.

— Човекът, стрелял по президента обича клипове с котета, така ли? — попита Карина.

— Понякога предпочита един, наречен „Аз съм просто котка и върша котешки неща“. Въпреки че лично аз предпочитам Лестър. Погледни как се протяга.

На монитора котето Лестър се изтягаше по гръб и сякаш махаше на зрителите с предната си лява лапа.

Нико се взираше в монитора, замислен за древна Гърция и за разказаната от Херодот история за тайното послание, татуирано върху обръснатата глава на един роб и скрито от порасналата му коса. Посланието оставало скрито, докато робът не пристигнел при получателя и не обръснели наново главата му. Съвършена стеганография.

Почти толкова съвършена, колкото стеганографията на Джордж Вашингтон с помощта на симпатично мастило и писане между редовете на собствените му ръкописни писма.

Почти толкова съвършена, колкото това, което Нико — и мъртвата Първа дама — гледаха днес. Видеото, качено от потребител с име LedParadis27.

— И прави само това? Седи си тук и гледа клипове с котки? — попита Карина.

— Наричаме го котешко порно. Ама да, откакто му забраниха да храни котките навън, ако искаш Нико да стои спокойно, правиш така.

— И колко време…?

Преди Карина да успее да довърши, Нико се изправи от мястото си, взе книгата си и тръгна покрай тях.

— Трябва да отида до тоалетната — обяви той, а мъртвата Първа дама го последва.

— Мисля, че е вляво… в дъното на коридора — каза Рупърт и посочи към основния корпус на клиниката. Сградата все още беше нова за всички тях. — А, Нико, ако искаш, можеш да оставиш книгата тук.

Нико го изгледа безизразно. После погледна към сестрата.

Без да каже нищо, той се отправи към тоалетната в края на коридора. На монитора котето на име Лестър продължаваше да се търкаля и да се гърчи неистово, в борба да почеше сърбящия го гръб. През цялото време стопанинът на котето потупваше с крак и вероятно се смееше.

Да, Нико знаеше всичко за стеганографията. А сега, благодарение на Рицаря, най-после бе получил новото съобщение.

Той перна десетката пика, пъхната като разделител. Оставаше му само да отговори.