Брад Мелцър
Петият убиец (39)

Глава 38

Агентът от Сикрет Сървис Ей Джей Енис крачеше в студа по 23-та улица и си спомни, че когато Клементин се появи за първи път и поиска досието на Нико, президентът му нареди да запише час при лекаря, което, както Ей Джей знаеше, означаваше нека Палмиоти да се оправя с това.

Когато Клементин искаше среща в Мичиган, президентът му каза пак да й запише час при лекаря.

И тази сутрин, когато всичко се обърка… с Маршъл… с Бийчър… с църквата „Свети Йоан“… президентът продължи да повтаря същия си рефрен: „Запиши час при лекаря“.

Според Ей Джей президентът Уолъс беше предпазлив. Но не беше умен. Да, за Уолъс, Палмиоти беше като брат. Но както Ей Джей беше научил много добре, когато майка му умря и започнаха караниците с неговите братя и сестри, никой не може да те разочарова по-дълбоко, отколкото близките.

Още по-важно, както Ей Джей докладва на президента, след като обядва с Палмиоти в „Уок енд Рол“, лекарят вече не беше същият човек като преди.

Може би беше заради прострелването, може би заради твърде многото лични жертви, или може би — както Ей Джей беше виждал при толкова много служители, когато напускаха Белия дом — егото на Палмиоти просто не можеше да понесе факта, че президентът продължаваше напред без него.

Какъвто и да бе случаят, уверенията на Палмиоти вече не бяха особено успокояващи. Така че, когато дойде обаждането, че още един пастор е застрелян — този път в църквата „Фаундри“ Ей Джей, разбира се, съобщи на президента. Ако беше това, което си мислеше… ако снежната топка вече се търкаляше толкова бързо… трябваше да действат. Веднага.

— Сър, само ми кажете какво да правя — помоли Ей Джей в страничната стая до Овалния кабинет, където президентът Уолъс държеше в малък хладилник запасите си от замразени блокчета „Сникърс“. — Трябва ли да запиша нов час за лекар?

Зает да разопакова своя „Сникърс“, президентът не каза нищо. Нито дума.

Ей Джей го чу високо и ясно.

Двадесет минути по-късно, Ей Джей крачеше към огромната бежова тухлена сграда, която заемаше по-голямата част от пространството между две пресечки. Не си даде труда да забави ход дори и когато автоматичните врати се плъзнаха настрани и лъхналата го отвътре топлина сгря лицето му.

Остави опита си да го води и огледа сектор по сектор отляво надясно, после нагоре и надолу — рецепция с плот от черен гранит отпред. Един охранител вдясно. Някога в Белтсвил, при първите уроци от обучението в Сикрет Сървис, го бяха научили да открива онези, които не се държат като останалите хора в тълпата. Да намира човек, който е притеснен, или се поти, или се потупва по гърдите, добре познат признак, че носи оръжие. Но точно сега, няколкото мъже и жени, които крачеха напред-назад или чакаха на меките дивани от естествена кожа, имаха сходен израз на тревожност, дори отчаяние.

Той го очакваше. Особено тук.

— Добре дошъл в Университетска болница „Джордж Вашингтон“ — обяви жената на рецепцията. — Лекар ли търсите или пациент?

— Пациент — каза Ей Джей. — Пастор.