Брад Мелцър
Петият убиец (10)

Глава 9

— Забрави, Бийчър. Отдавна си е отишъл — казва Тот и бавно слиза по тухлените стъпала, за да се присъедини към мен отвън. Из квартала не се забелязва нищо, освен преминаващите автомобили по улица „Ейч“.

— Мислиш ли, че той е убиецът?

Тот поклаща глава.

— Да се промъкне обратно на собственото си местопрестъпление, докато ченгетата са в сградата? Дори лудите не са толкова луди.

— Значи е от полицията?

— Федерален е. Или нещо по-лошо. Виж — казва той и ми подхвърля двете парчета от химикалката микрофон. — Миниатюрен микрофон, звукът се усилва чрез кухината на химикалката. Такива не се купуват от кварталния магазин за шпиони.

— С федерални пари — казва механичен глас през телефона на Тот. Не съм разбрал дори, че телефонът му е включен, а още по-малко, че Честния измамник ни подслушва. — Попитайте Дядо Коледа. Обзалагам се, че той може да ни каже откъде е.

Преди две седмици ги чух да споменават Дядо Коледа. Отначало си помислих, че Тот си прави шегички. Но разбрах, че току-що съм открил още един член на Кръга Кулпър: Дядо Коледа, човекът, който им носи най-добрите високотехнологични играчки.

— Чес — извиквам, — колко бисквитки „Тин Минт“ ще ми струва да ми потърсиш информация за моя стар приятел Маршъл?

— Търся, откакто открихте онзи отвор за шпиониране като на Джон Уилкс Бут. Ти си бил по-голям умник, отколкото си мислех, между другото. Прекрасна работа, наистина — отговаря Чес. — Маршъл няма кредитни карти… няма регистриран телефон… и подава данъчната си декларация през пощенска кутия. Човекът явно държи доста на неприкосновеността на личния си живот.

— А мобилния му телефон? — пита Тот.

— Вече опитах. Използва „Тръстчип“.

— Какво е „Тръстчип“? — питам.

— Шифрован. Скъп. Обикновено за големи компании или предприемачи с правителствени договори — обяснява Чес. Който и да е, въобще не си играе. Не мога да видя нито обажданията му, нито входящите и изходящите съобщения.

— Не можеш ли просто да включиш високоговорителя на телефона и да го чуваме? — пита Тот.

— Проверих и това. Сложени са слушалките.

Това беше първият трик, на който Чес ме научи, когато ме приеха в Кръга Кулпър — при всеки смартфон е лесно някой дистанционно да включи вашия високоговорител. Но ако искате да го предотвратите, можете да включите нещо в жака за слушалките, тъй като високоговорителят се блокира, когато те са активирани.

— А домашен адрес? — питам.

— Апартамент в Кристъл, Вирджиния.

— Тогава отиваме там — казвам. — Следваща спирка Кристъл.

— И това ли е великата ти идея? Просто отиваш при Маршъл и питаш дали той е убиецът? — пита Тот.

Поклащам глава. Не съм виждал Маршъл повече от десетилетие. Нямам представа нито дали работи с Клементин или с президента, нито дати той е онзи, който имитира Джон Уилкс Бут. Но сега един човек е убит — а след като моето име е намерено в джоба на Маршъл, аз съм вече обвързан, с каквото и да е по дяволите онова, което се случва тук.

— Знам, че има нещо, което не казваш за този човек, Бийчър. — Оценявам, че се опитваш да действаш изпреварващо, но ако Маршъл е нашият убиец, той ще е опасен. Не можеш просто да отидеш и да почукаш на входната му врата.

Напълно съм съгласен.

— Кой казва, че ще почукаме?