Брад Мелцър
Петият убиец (59)

Глава 58

— Колко е зле? — попита президентът.

Ей Джей поклати глава. Нямаше нужда да казва нищо.

— Значи се видя с него — попита Уолъс, седнал на ръба на бюрото си, внимавайки да не произнесе думата пастор. Да, бяха сами в Овалния кабинет, и трите врати бяха затворени. Но не бе нужно да имаш копие от записите на Никсън, за да знаеш, че в Белия дом навсякъде има уши.

— Видяхме се. Говорих с него. Каза, че сте се срещани.

Президентът замълча.

— Не го ли помните? — попита Ей Джей. — Каза, че е било по Коледа. Че сте произнесли молитва заедно. Бил с равин и имам.

— Шегуваш се, нали? Знаеш ли с колко хора съм се молил? На колко молитви присъствам? Или колко от тези съм раздал? — добави той и посочи розовия карамфил на ревера си. Беше откраднал този номер от президента Маккинли, който всеки ден откачал карамфила от ревера си и го подарявал на някой гражданин късметлия. Същността на номера била, че Маккинли държал половин дузина карамфили в бюрото си в Овалния кабинет.

— Сър, проблемът е, че станаха двама за два дни. А единственото общо между тях е, че са се срещали и произнасяли молитви с вас.

— Значи мислиш, че който и да го прави, аз съм следващият? Не, но се опасявам, че ще има трето нападение, после четвърто, а след това…

Ей Джей предпочете да не довършва изречението.

Приседнал на ръба на бюрото си, със скръстени на гърдите ръце, Уолъс изглеждаше по-скоро раздразнен. От близо четири години сутрините му започваха с доклада, който го информираше за най-непосредствените заплахи срещу Съединените щати. Още след първия бе разбрал, че има един съвсем различен свят, за чието съществуване дори не бе подозирал. Сега вече бе свикнал с него.

Но Ей Джей забеляза как Уолъс потърка палеца и средния си пръст.

Дори и за президента на Съединените щати нямаше по-важна заплаха от личната.

— А онзи лекар, с когото се срещаш? — попита президентът накрая. — Той не помота ли?

— Не и за това. За това ви е необходим специалист. Може би дори хирург.

Уолъс се замисли.

— Какво предлагаш?

— Мисля, че трябва да ви изведем оттук. Да се качите на хеликоптера и, докато заловим този човек, да останете в безопасност в Търмънт — каза Ей Джей, като имаше предвид резиденцията, известна като Кемп Дейвид.

— Не, няма да стане.

— Сър…?

— Заемам поста почти от четири години — заяви Уолъс и се отправи към малкото преддверие на отсрещната страна на кабинета. Отвори мини хладилника и загреба шепа замразени „Сникърс“ от сребърната купа. — Знаеш ли колко заплахи имаше?

— Разбирам, сър. И знам, че преместването създава неудобства. Но ако аз съм прав за тази…

— Чу ли какво казах? Аз съм президент на Съединените щати. Няма да разбия графика си, да уплаша семейството си и да се скрия в бункер, само защото някакъв откачен е започнал да открива тайни послания в трохите от сутрешната си препечена филийка.

— Ами ако вече познавате този откачен? От гимназията?

Президентът затръшна вратата на мини хладилника.

— Какво искаш да кажеш. Ей Джей? Мислиш, че нашият доктор е станал шарлатанин?

— Казвам, че който и да върши това, изглежда знае къде сте били.

— Също като всеки с интернет връзка. Графикът ми се публикува всеки божи ден. Така че върви да предупредиш командира на смяната и да му кажеш какво се случва. Време е да оставим останалите от Сикрет Сървис да си вършат работата.

— Мога да го направя, сър. Ще го направя — каза Ей Джей, който последва президента обратно в Овалния кабинет и го гледаше как лапва един „Сникърс“. Ей Джей чуваше от години, че всички президенти са упорити. Но не виждаше никакъв смисъл Уолъс да поема такъв риск.

— Сър, мога ли само да попитам дали това е заради утре, за Деня на президента?

Сивите очи на Уолъс се присвиха.

— Какво за Деня на президента?

— Само казвам, знам, че искате да заведете дъщеря си на Мемориала на Линкълн… и знам, че се очаква голяма навалица, но…

Президентът чоплеше с език кътниците си, за да избута заседналите фъстъци. Ей Джей никога не бе чувал гласа му толкова спокоен.

— Имам пълно доверие в способността на Сикрет Сървис да си върши работата.

— Аз също, сър. Но това не означава, че…

— Имам пълно доверие в службата — повтори лидерът на свободния свят. — Това означава да се махаш оттук и да разбереш кой по дяволите прави това — изръмжа той.

— Разбира се, господин президент — каза Ей Джей и се отправи към сводестата врата. — Ще имам грижата.