Брад Мелцър
Петият убиец (78)

Глава 77

— Шегуваш се, нали? Името на бог? — питам.

— Повечето хора не искат да повярват — казва Нико.

Поглеждам Клементин, която все още се опитва да осмисли чутото. Дори и за Нико това е ново стъпало по скалата на конспирациите.

— Попита ме за мисията на Рицаря — добавя Нико като следи двете катерици, които обикалят около дървото. — А сега не я приемаш?

— Значи всичко, което ни каза… за Рицарите и божието име… — прекъсва го Клементин. — Вярно ли е?

Нико се обръща бавно към дъщеря си, кривата му усмивка изпълзява обратно на мястото си.

— Има ли значение дали е вярно? Или има значение дали Рицаря вярва, че е истина?

— Затова ли убива пастори? — питам аз. — Смята, че е на свещена мисия?

— Той знае, че е на свещена мисия. Защо, мислиш, убива само в храмове? Погледни неговите предшественици! Защо Джон Уилкс Бут избира Разпети петък, най-тържествения ден в християнския календар, за да повали краля? Защо Чолгош казва, че е можел да застреля своя крал в Ниагара Фолс, но вместо това изчакал, за да го застреля в храма?

— Чакай малко. Линкълн не е бил…

— Линкълн е бил крал! Също като Гарфийлд и Маккинли — и Джон Кенеди — всички те са били на върха на могъществото си! Точно като Уолъс днес!

Нико така надига глас, че охранителят на периметъра, който все още е доста далеч, се обръща към нас. Когато става дума за Нико, те не оставят нищо на случайността. Охранителят вече не само ни гледа. Тръгнал е по извитата циментирана пътека и идва към нас.

Нико се привежда наляво, сякаш някой шепне в ухото му. Почти я бях забравил. Неговата въображаема приятелка.

— Бенджамин, помниш ли какво ти казах, когато се срещнахме за първи път? — пита той накрая.

— Каза, че съм прероденият Бенедикт Арнолд.

— Не. Говорих ти за душата ти. Казах ти, че всички ние имаме души и че нашите души имат мисии. Мисии, които повтаряме отново и отново, докато не ги завършим. Пред тази битка си изправен тук.

— Значи сега това е моя мисия? — питам скептично.

— Мисия е на всички нас. Ти, аз, президентът… Знаеш ли каква е теорията на квантовото преплитане, Бенджамин? — преди да успея да отговоря, той вече обяснява. — Учените са открили, че когато две субатомни частици влязат в контакт една с друга, те остават завинаги преплетени. Дори и когато вече са далеч една от друга, ако обърнете посоката на въртене на едната — без значение къде се намират другата автоматично обръща своята посока на въртене. Същото е и в живота. Щом се срещнеш с някого, не можеше да скъсаш връзката.

Клементин мълчи. Няма как да разбера дали е ужасена или хипнотизирана. Но не може да откъсне очи от него.

— Затова съм прикован към Рицаря — добавя Нико. — Той дойде при мен като мислеше, че аз съм Рицаря. Че аз съм Избраника. Но не виждаш ли? Мисията е негова!

— Нико, трябва да говориш по-тихо.

— Погледни картите — помисли за ролите, които Виньол е избрал преди векове: крал, рицар, слуга. Винаги крал, рицар, слуга. Тези роли съществуват вечно, Бенджамин. Винаги са приковани заедно. Крал Уолъс властва. Рицаря съсича. А Слугата… Знаеш ли какво прави той?

— Прислужва.

— Не. Виж първоначалното значение. Той е хитрецът твърди, че се бие в името на доброто, но носи само мрак със себе си. Ето защо слугата винаги умира в битката или става причина други да умрат, Бенджамин. Така че, щом си тук и се опитваш да спреш Рицаря — не виждаш ли? Това е твоята роля, Бенджамин. Ти си Слугата. Ти си този, който ще умре в битката.

Вляво от нас една от двете боричкащи се катерички успява да събори другата, която тупва в снега. Но тя се отърсва толкова бързо, че сякаш никога не се е случвало.

— Нико, дойдох тук, за да спася живота на невинни хора.

— Така твърдиш, но какви бяха първите въпроси, които зададе? Искаше да разбереш за баща си. После за изгорения човек, за Маршъл. Кое те вълнува повече, Бенджамин? Жертвите или собствената ти вина от детството?

— Не знаеш какво говориш. Опитвам се да хвана убиеца.

— Ако е така, защо не ми зададе нито един въпрос за следващото убийство? Всички знаем, че наближава, всички знаем кого преследва Рицаря. Защо тогава не ми зададе нито един въпрос за това как ще убие крал Уолъс? — пита Нико, а гласът му ечи по-силно от всякога. Клементин преглъща мъчително, поглеждайки как охранителят върви към нас. — Ще ти кажа отговора, Бенджамин. То е, защото в сърцето си ще се радваш да видиш президента мъртъв. Ти си слуга, приносител на злото. Ето защо Слугата умира — и става причина и други да умрат с него.

Усещам телефонът да вибрира в джоба ми. Не си давам труд да го погледна.

— Нико, наистина ли знаеш кога ще бъде извършено следващото убийство? — питам.

— Нали ти казах: това е предопределение, Бенджамин. Рицаря не може да бъде спрян.

Телефонът ми продължава да вибрира. Пак не отговарям. Вляво от нас охранителят идва все по-близо по виещата се бетонна пътека. Извадил е радиостанцията си, но не можем да чуем какво казва.

— Нико, ако знаеш нещо — умолява Клементин. Моля те… Татко… Кажи на Бийчър. Той може да ти помогне. Може да ти осигури разни неща.

Нико се обръща при тези думи. Изпъва раменете си назад и застава изправен.

— Това не е вярно — казвам.

— Нико, всичко наред ли е? — вика охранителят.

Нико се прави, че не чува.

— Какво можеш да ми осигуриш, Бенджамин?

— Кажи ни какво искаш — продължава Клементин.

Нико дори не се замисля. Поглежда ме, но посочва Клементин.

— Искам да говоря с нея. Без теб. Искам да знам защо тя носи перука.

Клементин заеква.

— Това не е…

Знам, че е перука. Искам да знам защо си болна настоява той, а гласът му пресеква. Гледа към охранителя в далечината и се опитва да се овладее. Притиска книгата към гърдите си по-силно от всякога.

Телефонът ми вибрира отново, но замлъква, когато не го вдигам.

— Не сме дошли да сключваме сделки — казвам.

— Бийчър, всичко е наред — тя се обръща към баща си. — Ако остана, ще ни кажеш ли кога ще бъде следващото убийство?

Очаквам очите Нико да се присвият. Те не се свиват. Отварят се широко. Като на дете.

— Наистина ли ще останеш? Ще ми разкажеш за болестта си?

— Не бих дошла тук, ако не исках да говоря с теб.

Преди два дни щях да кажа, че тя го манипулира. Но снощи видях сълзите в очите й. И онези лунички по плешивата й глава. Той все още е неин баща.

— Нико, чуваш ли какво ти казах? — извиква охранителят от около половин пресечка разстояние. — Всичко наред ли е?

Нико отново се накланя назад и настрани. Последни съвети от въображаемата приятелка. Този път не се съгласява с нея.

— Моля те, Нико — пак умолява Клементин. Кажи ни кога ще бъде следващото убийство.

Вдигнал ръка пред себе си, Нико поглежда часовника си като истински иконом, който проверява дошъл ли е часът за чай.

— Убийството вече се е случило. Преди десет минути.

Телефонът ми отново започва да вибрира. Гърлото ми пресъхва така, че не чувствам езика си. Когато изваждам телефона, виждам случайно генериран номер с несъществуващ код на населеното място. Само един човек може това.

— Бийчър, трябва да се махаш оттам — нарежда Честния измамник с компютърния си глас.

— За какво говориш? Какво има?

— Не си чул, нали?

— Какво да чуя?

Той прави пауза, като ме оставя с високия писък, изтичащ от моя телефон.

— Бийчър, кога се чу с Тот за последен път?