Брад Мелцър
Петият убиец (27)

Глава 26

Агент Ей Джей Енис влезе в китайския ресторант, известен като „Уок енд Рол“, и се отправи към едно сепаре в самото дъно.

Постъпваше обратно на протокола на Сикрет Сървис. В повечето ресторанти, особено когато охраняваха някой ВИП, агентите се разполагаха при входната врата, така че първи да виждат всеки, който влезе.

Днес за Ей Джей бе важно да бъде по-навътре. Погледна часовника си и видя, че е…

Дзън, пропя малкото звънче над вратата.

По принцип лекарите бяха пословични със закъсненията си, но този… като се има предвид всичко, което се случваше… Идваше точно навреме.

Явно разстроен, д-р Стюарт Палмиоти се тръшна на седалката срещу Ей Джей, с гръб към входната врата.

— Защо избра това място? — изръмжа Палмиоти.

— „Уок енд Рол“? Той ми каза, че го харесваш отговори Ей Джей. — Каза, че имаш спомени оттук.

Палмиоти замълча, а мислите му прескочиха две десетилетия назад — преди Уолъс да стане президент… дори още преди да беше станал губернатор — когато посетиха Вашингтон, докато учеха в Юридическия факултет. Когато си с празни джобове, евтината китайска храна винаги е добър вариант. Но каква беше причината президентът да ги доведе първо тук? Бронзова плоча на входа на ресторанта съобщаваше, че първоначално, през 1865 г., на мястото на „Уок енд Рол“ се е помещават пансионът на Мери Сърат, където конспираторите, включително Джон Уилкс Бут, кроели планове как да отвлекат Ейбрахам Линкълн.

— Помислих си… нали знаеш, заради тази история с тази Бут…

— Това за теб някакъв майтап ли е, по дяволите!? — изсъска Палмиоти.

— Докторе, успокой топката.

— Или може би си мислиш, че е игра! Че играем „Монополи“, ти си състезателната кола, аз съм кучето… и просто ме местиш по дъската…

— Докторе…

— Загубих живота си! Вече нямам живот!

Ръката на Ей Джей се стрелна през масата като усойница.

— Чуй ме — изръмжа той, хвана китката на Палмиоти и я стисна така, че стегна всички кръвоносни съдове и нерви. Достатъчно силно, за да накара Палмиоти да замълчи. Малкото клиенти около тях престанаха да ги зяпат и се върнаха към своите ястия.

Палмиоти отвори уста, опитвайки се да преглътне. Беше скован от болка.

— Слушай, докторе… знам от какво се отказа — прошепна Ей Джей, надвесен над масата, и разхлаби хватката си. — Знам. И той знае. Така че, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, единствената причина, поради която той ми каза да те доведа на това място, е защото тук ти харесва.

Като видя, че докторът се успокоява, Ей Джей го пусна и се облегна назад на стола си. Гребна шепа хрупкави китайски спагети от дървената купа между тях, започна да ги лапа една по една и да изучава човека, който седеше на масата срещу него.

Палмиоти беше на същата възраст като президента Уолъс. Но през последния месец… тези нови бръчки по лицето му… плюс начина, по който се бе втренчил надолу, в празната маса… Раната от куршума бе оказала своето влияние. Изглеждаше с двадесет години по-възрастен.

— Докторе, твоят приятел се нуждае от теб точно сега. Президентът има нужда от теб — добави Ей Джей, седнал с изправен гръб, без да посяга повече за китайски спагети. — За да успеем… особено с Бийчър толкова близо…

— Мога да го направя — прошепна Палмиоти.

— Сигурен ли си?

— Мога да го направя. Вече го правя — настоя той. — Той знае, че няма да го изоставя.

Не само него. Нас — каза Ей Джей. Всички нас. Всички сме в играта. Като отбор.

Палмиоти закима. Отначало бавно. После по-бързо. Тези думи го караха да се чувства по-добре. Като отбор.

В този момент помощник-келнерът дойде и постави на масата две чаши вода. Двамата мъже не казаха нито дума, докато не се махна.

— Имаш ли още вести от Клементин? — попита накрая Ей Джей.

Палмиоти поклати глава. Взираше се в чашите, гледаше как капките вода набъбват и се плъзгат надолу по стените им. Като сълзи.

— Но смяташ, че останалото върви добре? — попита Ей Джей.

Палмиоти кимна.

— Ще бъде голяма победа за нас.

Сега Ей Джей кимаше. Тъкмо това се нуждаеше да чуе. Палмиоти взе от купата една-единствена хрупкава спагета.

— Ей Джей, мога ли да ти задам един въпрос? — още преди Ей Джей да отвърне, Палмиоти добави: — Как е той?

— Той се справя добре, докторе — последва пауза. — Мисля, че му липсваш.

— И той ми липсва. Но пак ще бъдем заедно.

— Ще бъдете.

— На тържествата за Деня на президента. Уговорката си остава, нали?

— Абсолютно — обеща Ей Джей и постави длани върху масата, готов да се изправи.

— Ще ми направиш ли една услуга? — помоли Палмиоти. — Няма да му казваш, че днес загубих самообладание, нали?

— Разбира се — каза Ей Джей и стана от мястото си, без да сваля очи от лекаря. — Няма да кажа нито дума.