Брад Мелцър
Петият убиец (30)

Глава 29

Болница „Света Елизабет“

Вашингтон, окръг Колумбия

— Не им позволявай да те вкарат там, Нико — предупреди го мъртвата Първата дама.

Нико й кимна и се втренчи, присвил очи, в червената настилка на двора, където светлобежови плочки очертаваха виеща се пътека.

— Това главоблъсканица ли е? — попита Нико, стиснал здраво под мишница книгата си с десетка пика за разделител.

— Не е главоблъсканица. Това е лабиринт — поясни медицинската сестра Карина, нисичка азиатка с черни очила и съвършено гладка кожа, като посочи към плочките. — Знаеш ли каква е разликата между главоблъсканица и лабиринт? Съвсем наясно, че не бива да затормозява Нико с проблем, който той не може да реши, тя бързо обясни:

— Главоблъсканицата е предназначена да създава препятствия, със задънени пътеки и погрешни завои. А лабиринтът никога няма да те спре той предлага виещ се, но напълно ясен път към центъра и после обратно.

— Значи в лоша болница ще има главоблъсканица? — попита Нико, все още загледан в широкия, кръгъл лабиринт, който… нямаше и съмнение в това… приличаше на двайсетметрова главоблъсканица.

— Да, в лоша болница ще има главоблъсканица. В „Сиянието“? Там е главоблъсканица. Ние имаме лабиринт. Това е много терапевтично. Сега искаш ли да започнем?

Нико не искаше да започне. Навън беше студено и въпреки че дворът беше покрит, той не харесваше студа. Но харесваше сестра Карина, която винаги го гледаше право в очите. Повечето от сестрите никога не го поглеждаха в очите.

— Оттук ли да започна? — попита Нико, влизайки в лабиринта.

— Мога да ти подържа книгата. Ако нямаш нищо против — предложи Карина.

Отначало Нико се поколеба. Но после видя протегнатата й ръка… и бледорозовия лак на тънките й, свити пръсти. Пръстите на майка му бяха същите.

— Искам си я обратно, когато свърша — каза Нико и подаде книгата на Карина, а тя му се усмихна леко в отговор.

Сега й имаше доверие. Достатъчно, за да й даде книгата и да навлезе в лабиринта. Когато направи първите си стъпки край външните ръбове на кръга. Нико не можеше да не забележи двукрилния прозорец, който гледаше към двора. През него видя стаята за почивка, където група строителни работници гледаха новините. В „Света Елизабет“ никога не позволяваха на Нико да гледа новините.

— Знаеш ли, по време на кръстоносните походи преминаването през лабиринт символизирало поклонението в Светите земи. За много хора те все още са свещени места — добави Карина, знаейки, че Нико винаги се повлиява добре от религиозни препратки.

Нико едва чу думите й. Вървеше и следваше извивките, които го преведоха край прозореца на стаята за почивка, а очите му бяха приковани върху красивата водеща, седнала зад бюрото в новинарското студио. Надпис на екрана гласеше: „Стрелба в местна църква“. Но едва когато пуснаха видео кадри от църквата „Фаундри“, Нико се спря насред крачка.

— Нико…? — извика Карина. От мястото си не можеше да види вътрешността на стаята за почивка. Изглеждаше й, че Нико се е вторачил с празен поглед в стената. — Нико, какво не е наред?

Тялото му се напрегна, притискаше ръце към бедрата си. Искаше да каже нещо на мъртвата Първа дама, но медицинската сестра го наблюдаваше, затова той просто стоеше там, загледан в прозореца, в екрана. Ето го. Посланието, което очакваше. Точно както бе обещан Рицаря.

— Нико, погледни ме! — помоли го сестра Карина, сякаш го казваше за пети път.

Той се обърна рязко с лице към Карина. Гърдите му се издуха, но снайперисткото обучение надделя бързо. Не задържате дъха си, докато натискате спусъка. Научавате се да издишате в същото време.

— Не мърдай — съгласи се мъртвата Първа дама. — Остави я тя да ни даде това, което ни трябва.

Нико кимна. Все още имаше толкова много да се направи. Бийчър… и Клементин… щяха да бъдат тук скоро.

— Нико, добре ли си? — попита сестра Карина.

Той просто стоеше там, замръзнал.

— Нико, моля те. Кажи нещо.

Гърдите му продължаваха да се издуват и да се свиват. Може би дори малко по-бързо. Мъртвата Първата дама беше права. Така щеше да получи това, което искаше.

— Нико, говоря сериозно — настоя Карина. — Моля те, кажи нещо.