Брад Мелцър
Петият убиец (37)

Глава 36

Диагонално през една пресечка, на улица Ейч, агентът от Сикрет Сървис Ей Джей Енис стоеше привел глава под навеса на магазина за поздравителни картички и гледаше как Стюарт Палмиоти натиска бутоните на телефона си.

Не беше трудно да обиколи квартала и да се върне, след като ядоха в „Уок енд Рол“. Може би Ей Джей беше просто параноичен. Но както беше научил преди няколко години, когато се оказа достатъчно параноичен, за да провери текстовите съобщения на годеницата си, понякога параноята се отплащаше.

От другата страна на улицата, доколкото Ей Джей можеше да види, Палмиоти явно се изнервяше, докато набираше телефонен номер. Ей Джей нямаше представа на кого се обажда Палмиоти. Но когато ставаше дума за човек, който не би трябвало да влиза в контакт с каквито и да било елементи от стария си живот, нищо добро нямаше да се случи, когато той натискаше бутоните на мобилен телефон.

Ей Джей извади собствения си телефон и набра десетцифрен номер, който не зазвъня. Само защрака.

Щрак-щрак-щрак… щрак-щрак-щрак…

— Видя ли го? — вдигна президентът на Съединените щати.

— Видях го.

— Справя ли се добре?

— Всъщност — каза Ей Джей — тъкмо за това започвам да се притеснявам.