Брад Мелцър
Петият убиец (11)

Глава 10

2 юли 1881 г.

Вашингтон, окръг Колумбия

Планирано бе президентът Гарфийлд да се качи на влака в 9:30 ч. Подобно на повечето президенти, той изоставаше от графика. Във Вашингтон беше горещо всяко лято бе тежко по свой собствен начин, а отгоре на това Гарфийлд беше изтощен. Макар да бе прекарал едва четири месеца на поста си, вече беше разбрал, че е трудно да бъдеш президент.

И така, той предприемаше това пътуване с влак. Първата му спирка трябваше да бъде в неговата алма-матер, колежа „Уилямс“, за да присъства на връчването на дипломите. После щеше да се отправи към Северна Нова Англия за заслужена почивка.

Но така и не напусна гарата.

В 9:20 часа каретата му спря до гарата на „Железопътни линии Балтимор и Потомак“, където днес се пресичат Конститюшън авеню и Шеста улица в центъра на Вашингтон. Зад него, във втора карета, бяха двамата му сина Хари и Джим.

Разбрал, че разполага с няколко минути, Гарфийлд реши да остане в каретата, за да поговори със своя приятел и държавен секретар Джеймс Блейн. На изборите от 1880 г. и Блейн, и Гарфийлд бяха сред номинираните от републиканците, но беше излъчен Гарфийлд като истински компромисен кандидат — човекът, който можеше да обедини различните партийни фракции.

Докато седяха в каретата, Блейн беше спокоен, играеше си с бастуна си и го подхвърляше във въздуха. По онова време Сикрет Сървис все още не отговаряха за защитата на президента. Накрая президентът слезе от каретата, с цилиндър и сив пътен костюм, и поведе своя приятел и семейството си към гарата.

Вътре, сред членовете на кабинета, които чакаха, за да го изпратят, беше Робърт Тод Линкълн, най-големият син на първия убит президент.

Когато влезе в почти празната гара, президентът Джеймс Гарфийлд имаше още няколко свободни минути и беше спокоен. Беше се отпуснал. И не подозираше, че един дребен, висок само 1,65 м мъж на име Чарлз Гито̀ е пристигнал един час по-рано и се е скрил в тоалетната.

За разлика от Джон Уилкс Бут, Гито̀ не беше актьор. Не бе приготвил никакво последно, запомнящо се послание.

В очакване президентът да премине, Гито̀ стоеше мълчаливо, докато близо стокилограмовият главнокомандващ крачеше през гарата. Без да каже нито дума, Гито̀ се втурна към президента отзад, извади малкия чипонос револвер „Бритиш Булдог“, който беше купил месец по-рано, и стреля в гърба му.

Първият изстрел изглежда само одраска ръката на Гарфийлд, затова Гито̀ пристъпи по-близо и стреля отново.

Този изстрел улучи президента Гарфийлд в гърба, над кръста. Президентът рухна на пода. Цилиндърът му беше смачкан, сивият костюм се обля в кръв.

Все още мълчалив, убиецът Гито̀ прибра револвера в джоба си и бързо се отправи към изхода. Навън градски полицай беше чул двата изстрела. Хукнал да провери, полицаят отвори рязко вратата и Гито̀ се блъсна в него. Полицаят не позволи на изнервения мъж да мине.

— Трябва да изпратя писмо за генерал Шърман! — изтърси Гито, произнасяйки първите си думи. За секунди един продавач на билети и пазачът на гарата сграбчиха Гито̀ отзад и заловиха човека, който току-що бе застрелял президента.

Вътре по-младият син на Гарфийлд, Джим, хлипаше, а по-големият се опитваше да го утеши. Хората крещяха, молеха за лекар, а кръвта заливаше пода на гарата.

До пладне на същия ден, докато като новината за стрелбата се разпространяваше, президентът Гарфийлд, който само няколко месеца по-рано беше заел поста в резултат на политически компромис, изведнъж бе станал лидер с огромен ръст.

Народът се молеше Гарфийлд да живее — и той го направи, но така и не успя да се възстанови. Смален от близо сто килограма до петдесетина, президентът Гарфийлд умря в леглото си след два месеца.

По онова време някои казваха, че бог наказва страната. Други твърдяха, че Гито̀ е бил част от грандиозен заговор за заграбване на властта.

Убиецът Гито̀ въобще не криеше целта си — твърдеше, че се е опитал да предотврати нова гражданска война. Никой не му повярва.

Но той беше прав и го каза най-добре: „Бог не допуска грешки… Той всеки път избира точния човек на точното място и така винаги успешно възпира ходовете на Дявола“.

Джон Уилкс Бут беше свършил работата си като Рицар пика. А сега Рицаря каро бе изпълнил своята задача.