Дейвид Балдачи
Абсолютна памет (59)

59

Началникът на полицията отпреди две десетилетия бе починал от инфаркт преди шест години. Откриха двама служители от онова време. Но когато Богарт и останалите пристигнаха в участъка, и двамата заявиха, че не знаят нищо за Уайът, и побързаха да се отърват от тях.

Когато напуснаха сградата, Ланкастър каза:

— Излъгаха. Прочетох го по лицата им.

— Градът е малък… толкова малък, че всички се познават помежду си — отвърна Декър. — Предлагам да продължим с най-важния човек в нашия списък.

— Бащата на Джайлс ли имаш предвид? — попита Джеймисън. — Клайд Евърс?

— Да, ако е жив все още.

Богарт гледаше екрана на телефона си. Търсеше нещо в интернет. Когато приключи, обяви:

— Открих го. По всичко изглежда, че още живее тук.

 

 

Адресът, на който отидоха, се оказа малка къща в покрайнините на града. Прозорците светеха. По протежение на фасадата имаше веранда. Коминът пушеше. Отново валеше сняг.

Къщата изглеждаше занемарена. Моравата пред нея беше на буци, дърветата и храстите не бяха подрязвани отдавна, а единственият автомобил в алеята бе древен форд пикап.

Ланкастър промърмори:

— Градският патриарх, а? Явно преживява трудни времена.

— Най-вероятно за това има сериозна причина — отвърна Декър.

Почукаха на вратата. Отвори им подпухнал и прегърбен старец. Бялата му брада стигаше до гърдите, а плетените му тиранти придържаха протрит панталон.

Богарт се представи, показа значката си и заяви, че трябва да разговарят с него относно сина му. Евърс кимна безучастно и поведе четиримата към малка стая с покрита със сажди камина, където гореше огън.

Къщата бе мрачна и миришеше на плесен, нафталин и вкисната храна.

Декър огледа набързо стаята и впери очи в стареца, който се отпусна на фотьойла си. Босите му крака увиснаха във въздуха. Той се почеса по врата, огледа ги един по един и се обърна към Декър:

— Не приличате на федерален агент.

— Защото не съм.

— Аха — отвърна разсеяно Евърс и впери поглед в камината. — Дошли сте да търсите момчето ми. — Сякаш говореше на пламъците. — Не очаквах да се намесят и федералните. Така да бъде. Не ми остана нищо, освен моето момче. Всичко друго замина, но това е положението.

— Жертвали сте много заради него, нали? — попита Декър. Огледа се и продължи: — Буквално всичко.

Евърс го удостои с бегъл поглед, преди да се обърне отново към камината.

— Какво, по дяволите, знаеш ти?

— Значи нямате представа къде е? — продължи Декър.

Евърс го изгледа гневно.

— Какво искаш да кажеш? Че съм отвлякъл собствения си син? Толкова ли си тъп или какво?

— Искам да кажа, че го е отвлякла Белинда Уайът. Но вие вече го знаете.

За миг им се стори, че Евърс ще загуби съзнание и ще се свлече на пода. Той обаче се съвзе и дори махна пренебрежително с ръка.

— Белинда Уайът? Призрак от миналото. Какво общо има тя?

— Всичко — отвърна Декър. — Тя е отвлякла Джайлс. Ако го намерим, ще намерим всъщност едно мъртво тяло. Но вие знаете това, господин Евърс. Знаете, че синът ви е мъртъв.

Богарт, Джеймисън и Ланкастър зяпнаха смаяно Декър заради провокативното му поведение. Той обаче не откъсваше поглед от Евърс.

Устните на стареца затрепериха, дишането му се учести. Пресегна се към масичката до фотьойла за цигара. Поднесе я към устните си и я запали. Явно никотинът го успокояваше.

— Да не би да сте открили трупа му? — попита той и издиша дима през ноздрите си. — Затова ли сте тук?

— Съмнявам се, че ще го открием. Освен ако тя не поиска.

Евърс избухна:

— Тогава защо не арестувате проклетата кучка?

— Затова сме тук — отвърна Декър. — Нуждаем се от помощта ви, за да я арестуваме.

Евърс се изправи във фотьойла си.

— От помощта ми? Защо? Аз не знам нищо. Минаха повече от двайсет години.

Декър продължи:

— Дойдохме при вас, защото няма как да се свържем със сина ви и другите полицаи, които са я изнасилили и пребили почти до смърт. Вие обаче сте тук.

Евърс се наежи.

— Никой не можа да докаже нищо. Дори не повдигнаха обвинения. Досието на моето момче е безупречно. Това е самата истина.

— Защото сте платили на Лейн и Ашби Уайът, а началникът на полицията е прикрил случая. Дори не го е регистрирал. Оставили са я да умре. Тя обаче не е умряла. И е разпознала всеки един от тях. Мърси е малък град. Всички се познават. Тя е знаела кой я е нападнал. Вие сте били виден гражданин. Би трябвало да познава сина ви. Знаела е, че работи в полицията. Била е едва на шестнайсет. Може би е вярвала, че полицията ще я защити дори когато престъпниците са полицаи. Родителите й вероятно са я учили, че ако има проблем или се почувства застрашена, трябва да се обърне към полицията. — Помълча малко и продължи: — Защото там ще й помогнат. — Замълча отново, без да откъсва поглед от стареца. — Е, полицаите не са й помогнали. Те са я изнасилили, едва не са я убили, а след това са прикрили случилото се.

— Не можете да го докажете.

— Ще проследим парите, които сте платили на семейство Уайът — обади се Богарт.

— И като стана въпрос за семейство Уайът, те вече ни разказаха какво сте направили — заяви Декър, без да обръща внимание на изумените погледи на Богарт и Джеймисън. — Затова престанете да отричате. И без друго не разполагаме с никакво време. Честно казано, изненадан съм, че сте жив и не сте отвлечен заедно със сина ви.

Спокойният и категоричен тон, с който Декър говореше, като че ли изцеди последните съпротивителни сили на стареца. Той се придърпа напред във фотьойла и краката му докоснаха пода. Насочи пожълтелия си от никотин показалец към Декър и заяви:

— Да знаете, че срокът на давност отдавна е изтекъл.

— Най-вероятно — съгласи се Декър. — В такъв случай можете да ни разкажете всичко, без да се страхувате, че ще отидете в затвора, независимо от това дали трябва да отидете заради действията си. За убийство обаче няма давност, така че можем да открием и накажем Уайът. И вие можете да ни помогнете.

Евърс угаси цигарата. Помълча няколко секунди, сякаш за да събере мислите си.

— Надявам се, че разбирате… момичето беше смахнато и само си го просеше…

— Сама си е изпросила изнасилването и побоя? — попита Джеймисън. Устните й бяха разкривени от отвращение. — Коя жена би пожелала подобно нещо?

— Не, не това, разбира се. Момчетата просто са прекалили. Нали разбирате… такива са момчетата.

— Не, не разбирам — отвърна Ланкастър с повече отвращение в гласа дори от Джеймисън.

— И вашият син е бил сред тези момчета, нали? — намеси се Богарт.

Евърс кимна отсечено.

— Непрекъснато се забъркваше в неприятности. Уредих го да постъпи в полицията. Началникът ми беше стар приятел, беше ми длъжник. По дяволите, целият град ми беше длъжник. Надявах се това да го вкара в правия път. Така си мислех, заклевам се. Оказа се, че греша. Дадоха му оръжие и служебна значка и той си въобрази, че може да получи всичко, което си пожелае.

— С какво е привлякла вниманието му Белинда Уайът? — попита Богарт.

— Из училището се носеха слухове по неин адрес. Вече ви казах, че беше смахната. Не се държеше нормално. Отвратителен боклук. Момчето ми беше мъжкар. Не понасяше такива гнусотии. Те са грях.

— Не са — отвърна Ланкастър, — но продължавайте.

Евърс запали нова цигара.

— Синът ми и част от останалите решили да й дадат урок.

— И как са го направили? — попита Декър.

Евърс го посочи с пръст.

— Не си наясно с нещата. Не е имало други полицаи. Само синът ми.

— Не разбирам — отвърна изненадан Декър. — Белинда е станала жертва на групово изнасилване.

— Така е. Но момчето ми е било единственото с униформа.

— Кои са били останалите? — попита Ланкастър.

— Някакви хлапета от отбора по футбол в гимназията и…

— И треньорът — прекъсна го Декър.

— И заместник-директорът — добави Ланкастър.

Евърс изглеждаше смаян.

— Точно така. Откъде знаете?

Ланкастър се обърна към Декър.

— Еймъс, именно така е подбрала жертвите в „Мансфийлд“. Така е избрала и мястото.

— Колко са били футболистите? — попита Декър.

— Нямам представа. Четирима или петима — сви рамене Евърс.

— По-скоро шест.

— Ей, хора, откъде знаете това? — попита Евърс. — Дори аз не можах да си спомня. И хем съм бил тук.

— Белинда Уайът ни го съобщи.

— Но нали…

— Продължавайте да разказвате. Къде са я изнасилили?

— Синът ми каза, че в училищния стол. Нямам представа защо са избрали това място. На една от масите, доколкото знам — добави невъзмутимо той.

Богарт, Джеймисън и Ланкастър се спогледаха.

— Как синът ви е примамил Белинда? — попита Декър.

— Качил я в патрулната кола, когато една вечер я видял да върви сама по улицата. Изглежда, че обичала да се разхожда нощем. Виждал я е и преди. Казвал й, че ще се грижи за нея.

— Какво означава това? — попита рязко Богарт.

— Ами тя си беше изрод и хората й го казваха в лицето. Да, не бяха никак мили. Аз смятам, че господ е направил хората различни. Такава е била волята му. Другите обаче не смятаха така. Затова животът й в Мърси беше доста тежък. Джайлс знаеше това. И го е използвал, за да я подмами.

— Защо изобщо е проявявал интерес към нея? — попита Декър.

— Играеше футбол в гимназията. Беше съотборник с треньора Хауард Кларк и заместник-директора Конър Уайз, когато бяха млади, разбира се. — Продължи с по-тих глас: — В училището се говореше, че Уайът е полумъж, полужена. Момичетата, които я бяха виждали в часовете по физическо, казваха, че имала топки. Господи, можете ли да го повярвате? Обзалагам се, че родителите й са се друсали. Може да са били хипита. Такива гадости се получават, когато вземаш наркотици и правиш деца. Момиче с топки.

— Абсолютни глупости — избухна Богарт.

— Така смятате вие, но това не означава, че сте прав — възрази Евърс. — Както и да е, някои от момчетата в отбора се имали с момичета, които са виждали Уайът. Така са разбрали. Казали на Хауард, на сина ми, на Конър. Обсъдили въпроса и решили да й дадат малък урок.

— Който едва не я е убил! — прекъсна го Ланкастър.

Евърс се замисли.

— Знаете ли какво? Мисля, че са се опитвали да й помогнат. Да разбере какво означава да легне с истински мъж. Да се върне към нормалното. Да види, че е жена, и да разбере колко е хубаво да бъде с мъж.

— Не се опитвайте да извъртите нещата така, все едно са й мислели доброто — каза възмутено Богарт. — Давността по отношение на изнасилването и тежката телесна повреда може да е изтекла, но направите ли опит да възпрепятствате правосъдието, ще ви тикна зад решетките, преди да сте допушили цигарата си.

Евърс го изгледа за миг и побърза да довърши историята си.

— Предполагам, че ситуацията е излязла извън контрол. Оказала им е яростна съпротива. Наложило се да й ударят няколко шамара. Предполагам, че някой от тях я е ударил толкова силно, че едва не я е убил. Била в безсъзнание, цялата в кръв… Джайлс ми каза, че спряла да диша. Уплашили се и я изхвърлили в един контейнер за боклук зад училището и си тръгнали. Тя обаче се свестила и се измъкнала. Отишла в полицията и разказала какво се е случило. Както вече казах, тогавашният шеф ми беше стара дружка, беше ми задължен за услуги, които му бях вършил в миналото. Позвъни ми. Родителите й знаеха, разбира се. Тя им беше разказала. Дадох им и последния си цент, за да им затворя устите. — Гневна гримаса разкриви лицето му. — Проклетите Уайът ме оставиха без пукната пара! Копелета гадни!

— Така ли решихте нещата? — попита Богарт. — С преговори?

— Така ги решиха те. Огледайте се. Живея в тази барака. Жена ми почина отдавна. Това нещо я уби. Дадох им и последния си цент… продадох всичките си имоти, акции, всичко! По дяволите, мръсниците сигурно са си построили цяло имение някъде… нямам представа какво са направили. А аз живея тук, след като се скъсвах от работа цели шейсет години. — Огледа се и продължи: — Хладилникът ми е на двайсет години. Не помня откога не съм карал нова кола. Онази отвън дори не ще да запали!

— Сигурен съм, че ви е било много трудно — отвърна сухо Богарт.

— Но защо сте постъпили така? — попита Декър. — Защо сте платили толкова пари? Пред съда сте щели да стигнете до ситуация от типа на нейната дума срещу тяхната дума. Целият град би се обявил против нея. Ченгетата са щели да потулят доказателствата. И да защитят своя колега. А шефът на полицията е бил ваш приятел. Въпреки това Уайът са ви оставили без пукната пара.

Евърс дръпна от цигарата си и поклати уморено глава.

— Не, не ставаше въпрос за блъф. Разполагаха с доказателства.

— Как? — попита Богарт.

— Преди Белинда Уайът да се прибере у дома, беше отишла в проклетата болница, където я бяха прегледали и установили, че е изнасилена и пребита. Това не подлежеше на никакво съмнение. А синът ми беше оставил следи навсякъде. Другите също. ДНК, кръв и кожа под ноктите й, пълен комплект. А после, както вече казах, Белинда разказала на родителите си какво се е случило.

— Но те не са отишли в полицията — обади се Декър.

— Не. Знаеха как стоят нещата в нашия град. Тук командвахме ние, семейство Евърс. Думата на останалите не се чуваше толкова. Никой не би им обърнал внимание, но те изиграха картите си твърде умно. Трябва да им го призная. Заплашиха да предадат всичко на щатската полиция, да се обърнат към ФБР дори. Трябваше да направя нещо. — Той допуши цигарата си и впери поглед в Декър. — Не можех да позволя синът ми да съсипе живота си заради някакъв боклук.

— Не споменахте ли, че изповядвате философията „Живей и остави и другите да живеят“? Че бог е направил хората различни? Че такава е волята му?

Евърс го изгледа предпазливо.

— Да, но бог нямаше да отърве сина ми от присъда за изнасилване, ако делото се гледаше извън града, нали?

— Какви бяха обстоятелствата около изчезването на сина ви? — попита Декър.

— Елементарни. Излезе да пийне една вечер и не се върна.

— Беше ли женен, имаше ли деца?

— Разведен. Жена му си замина и отведе децата със себе си. Изритаха го и от полицията. Живееше тук с мен.

Е, това поне е някаква справедливост, помисли си Декър.

— Да сте получавали нещо, което ви се е сторило странно или необяснимо? — попита той.

Евърс се замисли за миг.

— Имаше едно нещо…

— Какво?

— Сега ще го донеса.

Старецът се изправи с усилие и излезе от стаята.

Богарт погледна Декър.

— Това обяснява мотивите на Уайът. Отмъщение. Избрала е „Мансфийлд“ заради случилото се с нея, докато е била в гимназията тук.

Ланкастър добави:

— Подбрала е жертвите си по същия начин. Огледални образи на хората, които едва не са я убили. Шестима футболисти, треньорът и заместник-директорът.

Джеймисън погледна Декър.

— Това обаче не обяснява защо преследва именно теб.

Декър отвърна на погледа й.

— Не, не обяснява.

Евърс се върна с няколко листа в ръка.

— Някой беше пъхнал това под вратата ми преди няколко месеца. Така и не разбрах какво означава.

Връчи листовете на Декър. Останалите се скупчиха около него.

Беше разпечатка от интернет страница, озаглавена „Лишени от правосъдие“. Тя съдържаше списък с имена, а до всяко име бе записано престъпление: убийство, изнасилване, побой, отвличане…

На края имаше декларация. „Всяко от тези престъпления е извършено от човек в полицейска униформа. Всяко от тези престъпления е потулено. Ние обаче няма да забравим. Няма да позволим да бъдем лишени от правосъдие“.

Декър зачете имената в списъка и стигна до едно, което го накара да спре.

— Току-що открихме какво е събрало Белинда Уайът и Себастиан Леополд.

Останалите трима впериха поглед в имената.

— Каролин и Деидре Леополд. Срещу имената им е записано престъплението, извършено срещу тях.

Убийство.