Дейвид Балдачи
Абсолютна памет (50)

50

След като бе изпил четири кафета и бе закусил със студено бурито, Декър стана от бюрото, на което се бе запознал с всички аспекти на случая, и се запъти към тоалетната. Когато излезе от нея, видя Алекс Джеймисън, облегната на стената. Очевидно го очакваше. Изгледа го с ръце, скръстени на гърдите. Потропваше с единия си крак по избелелия линолеум.

— Май изпуснах полета — каза тя.

— Винаги има следващ.

— Да. Може да отида на някое топло място… но след като приключим тук.

— Това не е твоята битка. Нито пък е твоя грижа.

— Не говори така, Декър.

— Какво правиш тук?

— Исках да те видя. Да те уведомя, че ще продължа да работя по случая. Освен това Милър ми се обади. Знаеше, че съм била с теб в института и в къщата на Сайзмор.

— И?

Капитанът се появи иззад ъгъла.

— Реших, че още един чифт очи няма да ни навредят. Не ми е приятно, че се налага да моля за помощ. — Той посочи двамата. — Защо не се захванете за работа?

— Но тя не е полицай!

— Ти също — отвърна му Джеймисън.

— Къде е Ланкастър? — попита Декър.

— Там, където й е мястото. При семейството си. А сега действайте!

Декър поведе неохотно Джеймисън към стаята и двамата започнаха да четат свидетелските показания, събрани от полицаите. Бяха само от двама души — съседите на семейство Ланкастър.

„Възрастна жена и куче“.

Жена и куче. Не излъчват заплаха. Сливат се с околната среда. Някои хора биха ги погледнали съвсем бегло и не биха си спомнили повече за тях, освен ако не ги попитат.

Превъртя виртуалния си рекордер и се върна към свидетелските показания от неговия квартал, които полицаите бяха събрали след убийството на семейството му.

В тях не присъстваше възрастна жена с куче. За сметка на това бяха видели възрастен мъж, излязъл на разходка. Свидетелите го описваха като слаб и леко прегърбен, подпирал се на бастун и определено не можел да има нищо общо с жестоките убийства от вечерта, несъмнено извършени от едър, здрав мъж в разцвета на силите си.

Слива се напълно с околната среда. Никой не би го погледнал втори път. Никой не би се запитал кой е и какво прави тук в този късен час.

Включително и аз.

В дома на Ланкастър не бяха открити следи от взлом. Очевидно бяха проникнали в него без никакъв проблем.

Дегизиран като възрастна жена. Дегизиран като възрастен мъж. Убиецът бе същински хамелеон.

Проникнал е без проблем.

Припомни си изминалата вечер. Къщата бе чиста и подредена. Мери бе работила до късно. Знаеше, че Ърл е добър строителен работник, но при положение че дъщеря им Санди поглъщаше цялото му внимание, не можеше да си го представи да пуска прахосмукачката бърше прах или да мие чинии.

Надигна се от бюрото и се запъти към вратата. Трябваше да намери отговори на някои въпроси. Явно бе забравил за Джеймисън, която го настигна и попита:

— Къде отиваме?

— Аз отивам някъде. И нямам представа къде отиваш ти.

— Но с теб съм в по-голяма безопасност, нали?

Той се зачуди какво да й отговори, но реши да отстъпи.

Репортерката вдигна ръка, в която държеше ключовете.

— Освен това имам кола. За разлика от теб.

— Не, ти имаш половин кола.

Декър излезе навън и Джеймисън забърза след него.

 

 

Ланкастър бе поставена под охрана въпреки волята си, в резултат на което бе принудена да се настани в къща, наета от ФБР и пазена от местни полицаи и федерални агенти.

Декър показа служебната си карта и влезе, придружаван от Джеймисън. Малката Санди се затича към него и обви ръце около краката му. Той не знаеше какво да направи, затова само я погали по главата. Детето го пусна, вдигна глава и заяви:

— Ти си Еймъс Декър!

— Знам. А ти си Сандра Елизабет Ланкастър.

— Знам — отвърна тя и хукна нанякъде, а сънливият й баща се опита да я догони.

Декър и Джеймисън седнаха срещу Ланкастър, която изгледа репортерката подозрително.

— Вие защо сте тук?

— И аз съм консултант по случая, като Декър.

— Никога не съм работила по случай с толкова много консултанти — отвърна Ланкастър, погледна Декър и попита: — Как си?

— Горе-долу.

— Безсърдечни копелета! Да направят това с дома ми! Да пресъздадат убийството на твоето семейство!

Джеймисън погледна изумено Декър.

— Не знаеше ли? — попита Ланкастър.

— Не — отвърна тихо журналистката.

— За наш късмет са използвали надуваеми кукли вместо истински хора — продължи Ланкастър. Потрепери цялата, извади кутия цигари, но после я прибра. Декър я изгледа. — Опитвам се да ги откажа. Заради Санди.

— Заради пасивното пушене ли? — попита Джеймисън.

— Не, никога не пуша у дома или в колата. Искам да живея достатъчно дълго, за да я видя пораснала. Особено след… — Тя изтри очите си и извърна глава засрамена. След малко каза: — Искам да работя по случая, а не да стоя тук. Тези копелета влязоха в дома ми и го оскверниха. Искам да ги пипна.

— Да сте наемали с Ърл фирма за почистване? — попита Декър.

Тя го изгледа озадачено.

— Фирма за почистване?

— В дома ви не е проникнато с взлом. Просто са влезли, Мери. Питам се как е възможно това, освен ако не са имали ключ. Ърл и Санди са били навън. Той е заключил, преди да излязат, нали?

— Да, винаги заключва. Прав си, Ърл нае фирма за почистване, но те нямат ключ от къщи. Никога не сме го позволявали. Ърл винаги знае кога ще дойдат и си е у дома да им отвори.

— Но след като се озове в дома ви, човек, представил се за служител на фирмата, може да вземе за малко ключа, да направи дубликат и да го използва, за да проникне впоследствие.

— Но откъде могат да знаят, че ползваме такава фирма?

— Ако са наблюдавали дома ви, лесно биха могли да видят колата или микробуса с логото на фирмата. Те обикновено имат рекламни надписи.

— Но как може някой да се представи за чистачка?

— Обади се във фирмата и ги попитай дали не им е звънил някой, който се е представил за теб или за Ърл и е отменил планирано посещение в делничен ден.

— Декър, ти наистина ли…

— Става въпрос само за един телефонен разговор, Мери. Или ще направим пробив, или не. Сама каза, че искаш да работиш по случая. Работи тогава!

Ланкастър извади телефона си и набра фирмата за почистване. Преди тя да затвори телефона, Декър вече знаеше какво ще им каже.

— Беше прав, Еймъс. Получили са обаждане с молба да не идват да чистят.

— Тогава се е появила фалшивата чистачка и е направила дубликат. Къде държите ключовете? — попита Декър.

— На закачалка до вратата.

— Видях календара върху хладилника. Отбелязвате ли на него ангажиментите си за деня?

— Да.

— Така са разбрали, че Ърл и Санди ще отсъстват вечерта.

— Не мога да повярвам, че сме пуснали вкъщи убиец! — възкликна Ланкастър, вперила поглед в дланите си. — Просто не мога да повярвам. — Вдигна поглед и каза: — Това означава, че Ърл го е видял. Може би…

Декър поклати глава.

— Лицето, което Ърл е видял, няма нищо общо с лицето на убиеца. Прекалено умни са, за да направят такава грешка, Мери.

Декър се надигна и я погледна. Джеймисън също стана от мястото си.

— Тук е добре, нали? — попита той.

— В безопасност сме, ако това имаш предвид.

— В момента имам предвид само това.

— Извадих късмет, Еймъс. Семейството ми е живо.

— Това беше предупреждение, Мери. Предупреждение към мен. Не направих това, което искаха да направя. Няма да има повече предупреждения. Което означава, че трябва да ги пипна, преди да пострада още някой — каза той, обърна се и си тръгна, последван от Джеймисън.

— Къде отиваш? — извика Ланкастър след него, сякаш той бе последният човек на планетата, освен нея.

Ако Декър можеше да усеща съчувствието и загрижеността у хората, щеше да остане трогнат от партньорката си.

— Да изгледам записа още веднъж.

— Кой запис?

— На който някой слиза от една кола.