Дейвид Балдачи
Абсолютна памет (44)

44

— Това е Крис Сайзмор — заяви агент Богарт. — Току-що потвърдиха самоличността му по пръстовите отпечатъци и зъбния профил.

Декър бе позвънил първо в полицията, а после и във ФБР. Ченгетата и агентите връхлетяха като ураган в къщата на Сайзмор. Бяха се събрали вътре. Слава богу, трупът отдавна бе изнесен.

Александра Джеймисън седеше в колата си, следвайки строга заповед да не напише и дума за случилото се.

— Разбира се, че е той — каза Декър.

— Защо?

Декър посочи надписа на стената.

— Заради това.

Богарт застана до него.

— Обясни ми.

— Пише, че отново съм сгрешил. Това е неговият дом. Бих дошъл тук само ако смятам, че е замесен. А той не е. Той е поредната жертва.

— В такъв случай убиецът си играе с теб. Дразни те, провокира те непрекъснато.

Декър кимна.

— Показва, че е по-умен от мен. Може и да е прав.

— Да се надяваме, че не е.

— През цялото време е с една крачка пред нас. „Ако е започнал да гние…“ Трупът беше полуразложен, когато го намерих.

— Планирал го е отдавна. А ти трябва да наваксаш. Като в баснята за костенурката и заека. Освен това не се налага да го правиш сам, имаш нашата подкрепа.

Излязоха навън. Беше рано сутринта.

— „Дъктон“ номер седемстотин и единайсет — каза замислено Богарт. — Завръщане в миналото, както сам се изрази.

— Да.

— Кой може да е убиецът, след като очевидно Сайзмор не е човекът, който ти е имал зъб.

— Доколкото си спомням, останалите лекари и служители нямаха проблеми с мен.

Богарт седна на едно бетонно стъпало и въздъхна.

— Добре. Нещо друго? Непременно трябва да има и друго! Защо иначе да те насочва към онова място? Не би могъл да знае за съществуването му, освен ако не е бил пациент или служител на института.

Декър седна до него.

— Не е достатъчно убиецът просто да е бил там. Трябва да съм му направил нещо или да си е въобразил, че съм му направил нещо, за да реагира по този начин.

— Лабилният ум може да възприеме безброй неща като обида. Може да си го изпреварил на влизане в някоя стая. Да си се подсмихнал. Или да си отговорил на въпрос, на който той е искал да отговори. Кой може да знае?

— Аз трябва да знам. Аз съм единственият, който може да открие отговора.

— Ти никога не забравяш нищо, затова вярвам, че ще се сетиш.

— Това е проблемът. След като не се сещам, значи не е тук — каза Декър и почука с пръст по слепоочието си. — Аз не се сещам току-така. Влизам в спомените си и откривам каквото ми е необходимо. Има разлика.

Богарт се изправи и го погледна.

— Предполагам, че си прав. Започвам да разбирам разликата, след като ми я обясни. — Той пъхна ръце в джобовете си и каза: — Съдебните медици смятат, че Сайзмор е мъртъв от две седмици. Все още не знаем къде са били тогава Леополд и приятелчето му. Ще разпитаме всички в квартала с надеждата да попаднем на някаква следа.

— Съмнявам се, че ще има полза. Промъкнах се през задния двор и проникнах в къщата с взлом. Толкова съм едър, а никой не ме забеляза.

— Въпреки това ще поразпитаме.

— Сайзмор работил ли е нещо?

— Проверяваме в момента. Ако е работил, някой колега би трябвало да съобщи за изчезването му, след като не се е появил в службата.

— Някои професии не изискват присъствие.

— Ще те уведомя, щом открием нещо.

Богарт се запъти нанякъде, а Декър стана, отиде до колата на Джеймисън и седна отзад. Тя го изгледа безмълвно от шофьорското място.

— Трябваше да отидеш в някой мотел — каза той. — Сигурен съм, че агентите на Богарт щяха да ме откарат.

Тя поклати глава и отвърна:

— Не, и без друго нямаше да мигна. Сайзмор ли беше?

— Да. Мъртъв е от две седмици.

— Когато излезе от къщата предишния път, каза, че надписът на стената бил поредната подигравка. Какво гласи той?

— Че пак съм закъснял, но трябвало да продължавам да се опитвам. Внушава, че може би не съм толкова умен, колкото си въобразявам. И отново ме нарича „братле“.

— Играе си с теб — каза тя и се прозя. — А сега какво?

— Трябва да поспим. А после да обмислим нещата заедно. Може да ни хрумне някоя идея.

— Наистина ли смяташ така?

— Не.

Защото не се сещам току-така. Идеите не ми хрумват изневиделица. Те вече са тук. Или ги няма.