Дейвид Балдачи
Абсолютна памет (53)

53

Адресът в Колорадо ги отведе до подножието на Скалистите планини, където дълга павирана алея завършваше пред дистанционно отваряща се порта, отвъд която се издигаше самотна къща. Въпросната къща бе доста внушителна и приличаше на богаташко имение.

Джиповете напредваха бавно по пътя. На частната писта, където кацна самолетът, ги посрещна екип федерални агенти от Денвър. Бяха осем души плюс Богарт, Джеймисън и Декър. Местните полицаи наблюдаваха пътя.

— Доста усамотено място са избрали — отбеляза Богарт, когато пред погледите им изникна огромната двуетажна къща.

— Изненадва ли те това? — попита Декър.

Когато спряха пред нея, Богарт се обърна към Джеймисън и каза:

— Ти оставаш тук.

— Пак ли? Декър не ми позволи да вляза в дома на Сайзмор, сега пък вие!

— Радвам се, че с него разсъждаваме еднакво — отвърна федералният агент. — Оставаш тук до второ нареждане.

Слязоха от колите и екипът на Богарт бързо обкръжи къщата. От едната й страна се издигаше голяма самостоятелна постройка, която най-вероятно бе гараж за четири коли. Отзад имаше басейн, който сега бе покрит. Не се виждаха други сгради. Нито пък коли.

— Мястото изглежда изоставено — отбеляза Богарт. — Дворът ми се струва доста занемарен за такова хубаво имение.

— Ще видим — отвърна Декър.

Двама от агентите се запътиха към гаража, а останалите се насочиха към къщата. Трима минаха отзад, а другите трима застанаха отпред. Богарт, придружен от Декър, почука на входната врата, представи се, заяви, че разполага със заповед за обиск и поиска да влезе. Посрещна го тишина.

Той извади радиостанцията си и даде команда на екипа в задната част на къщата.

Двете врати бяха разбити едновременно от мощни хидравлични тарани.

Агентите нахлуха вътре и провериха стаите една по една, преди да тръгнат по стълбите, които водеха към втория етаж. Провериха шест от спалните горе и спряха пред вратата на последната.

— Мили боже! — възкликна един от тях и свали пистолета си.

Богарт и Декър влязоха в стаята и впериха погледи в двата стола, разположени по средата на преддверието към голямата спалня.

На всеки стол стоеше по един труп, обвит изцяло в здраво стегнато прозрачно фолио. Лицата, които се виждаха под фолиото, им позволиха да определят, че това са мъж и жена.

— Как мислиш, дали това са господин и госпожа Уайът? — попита Богарт.

— Всичко е възможно — отвърна Декър.

 

 

Екипът от криминолози приключи с огледа осем часа по-късно. Телата бяха идентифицирани като Лейн Уайът и съпругата му Ашби. Трудно можеше да се определи кога е настъпила смъртта, тъй като труповете бяха балсамирани.

— Проклета работа — възкликна съдебният медик. — Но добре свършена. Който и да го е направил, е притежавал опит.

— Източили са кръвта и са я заменили с балсамираща течност, така ли? — попита Богарт.

Мъжът кимна.

— След което са ги увили във фолиото. По всичко изглежда, че са използвали източник на топлина, който е разтопил и запечатал фолиото. Вероятно сешоар. Вакуумната опаковка и балсамиращата течност са съхранили труповете.

— Това означава, че престъплението може да е извършено и доста отдавна, нали?

— Ще се опитам да определя някакъв интервал на времето на настъпване на смъртта, но няма да е лесно.

— Автомобилите в гаража са на възраст между две до четири години, с валидни регистрации — отбеляза Богарт. — Храната в хладилника, макар и вече развалена, не е толкова стара. Къщата е в сравнително добро състояние. Не мисля, че са мъртви от години, освен ако някой не е живял тук, докато те са били опаковани. — Погледна съдебния медик и попита: — Причина за смъртта?

— И това не е лесно да се определи. Няма видими рани по телата. Може да са отровени, но очевидните признаци са изчезнали отдавна. Възможно е да открием следи в тъканните проби. Нищо чудно да открия и малко кръв. Обикновено остава известно количество въпреки балсамирането.

— Разберете каквото можете — подкани ги Богарт.

Съдебният медик кимна и излезе от стаята.

Богарт насочи вниманието си към Декър и Джеймисън, които седяха край кухненската маса и преглеждаха някакви документи, открити в кутия за обувки. Богарт седна срещу Декър.

— Е, поне не открихме послания по стените.

Декър кимна разсеяно и отвърна:

— Съмнявам се, че са очаквали да дойдем тук. Което е добре.

— Защо?

— Защото означава, че не са непогрешими. Означава, че наваксваме изоставането. Като при костенурката и заека.

— Но защо са оставили телата по този начин? Явно са предполагали, че все някой ще ги намери?

Декър го погледна.

— Според информацията, която хората ти откриха, и двамата Уайът са били пенсионери. Не са имали други роднини, освен дъщеря си, не са имали и приятели. Водели са доста затворен живот.

— Което означава, че никой няма да забележи липсата им — заключи Богарт. — Поне за известно време.

— Би трябвало да проверим дали са ползвали услугите на фирма за поддържане на басейни. Техният ми се струва зазимен наскоро. Ако служители на фирмата са били тук, би трябвало да са се срещнали със семейство Уайът.

— Добра идея.

— Уайът са разполагали с пари — продължи Декър. — Къщата е към хиляда квадрата. В гаража има рейндж ровър, ауди и мерцедес.

— Щастието не се купува с пари — отбеляза Джеймисън.

Богарт хвърли поглед към документите на масата и попита:

— Какво открихте?

— Писма от Белинда до родителите й от времето, когато е била в института — отвърна Джеймисън. — Твоите хора ги намериха в кутия за обувки, заровена под някакви боклуци в дрешника на горния етаж.

— И какво пише в тях?

— С две думи — започна Декър, — това са писма от уплашена млада жена, която копнее родителите й да дойдат и да я отведат у дома.

— Маршъл каза, че никога не са идвали.

— Личи си, че не са отговорили на нито едно нейно писмо.

— Според Маршъл те били невежи и не се интересували от дъщеря си. Чудя се защо са запазили писмата.

— Заради това — отвърна Декър.

Двамата с Джеймисън обърнаха листовете от другата страна и ги наредиха един до друг върху масата. На гърба на всеки бе изписана една-единствена главна буква. Буквите образуваха думи.

— ЩЕ ИЗБИЯ ВСИЧКИ — прочете Богарт. — Ще избие всички. Нападателите си ли има предвид?

— Или хората, които са я засегнали с нещо? — каза Декър и погледна към Джеймисън. — Или хората, свързани с онези, които са я засегнали?

— Все още ли не знаеш защо Уайът смята, че си й направил нещо?

— Не. Но и жена ми, и специален агент Лафърти бяха с осакатени гениталии. Макар да не бяха изнасилени.

— Белинда обаче е била изнасилена. А майка й не е осакатена по този начин.

— Не би трябвало. Това не е започнало с нея. А и не е свързана с мен.

— Отново стигаме до теб. Както винаги.

Джеймисън погледна Богарт.

— Декър каза, че си бил анализатор в Куонтико?

— Точно така.

— Имам приятел в Програмата за издирване на особено опасни престъпници.

— Тя има доста приятели — отбеляза сухо Декър.

— Бях част от програмата в продължение на две години — каза Богарт.

— В такъв случай трябва да си виждал подобни неща и преди — отвърна Джеймисън.

Той кимна.

— И то доста.

— Добре, обясни ни тогава какво символизират тези действия?

Богарт събра длани пред себе си.

— До осакатяване на женските гениталии се стига по много причини — общата картина бъка от всевъзможни психози. Фройд би разсъждавал надълго и нашироко по този въпрос. Виждал съм доста такива случаи и всеки път ставаше въпрос за сериен убиец.

— Дай ни няколко примера за мотиви — каза Декър.

Богарт се приведе напред и заговори с тих, но твърд глас:

— Може да е омраза към жените и онова, което те символизират — майчинството, раждането. Грубо казано, женските гениталии са вратата към родилния канал. Виждал съм убийци да постъпват така с жертвите си, защото майките им са ги изоставили. Или защото са позволили някой да ги малтретира. От майките се очаква да закрилят децата си, да бъдат винаги до тях. Когато някоя майка не изпълнява това свое задължение, може да нанесе сериозни щети върху психиката на детето. Гениталното осакатяване е начин да се затвори тази врата, да се прекъсне завинаги родилният канал… не че убиецът не го е сторил вече. Според собствената им представа те вършат нещо добро.

— Тоест тази жена не може да роди друго дете — уточни Декър. — И то няма да бъде изоставено или малтретирано.

— Именно.

— Родителите на Белинда са я изоставили в института — обади се Джеймисън. — Не са отишли нито веднъж. Не са се трогнали от молбите й да я посетят. Възможно ли е да обвинява за изнасилването и побоя именно майка си, която не я е защитила?

— Възможно е — отвърна Богарт. — Дори е напълно вероятно. Особено ако не е почувствала подкрепата й впоследствие.

— Защо тогава посланията й са адресирани към мен? — попита Декър. — Защо избива семейството ми и хора, които познавам? Къде е мястото ми във всичко това? Не си спомням дори да съм разговарял с нея.

— Става въпрос за много болно съзнание, Декър. Невъзможно е да разберем или осмислим онова, което се случва в главата й. Това изобщо не е започнало с теб. Започнало е в момента, когато е била изнасилена и едва не е загубила живота си. След това родителите й са я изоставили. Всъщност започнало е много преди това — със състоянието, в което се е родила, и отношението на хората към него. Съзнавала е, че никога няма да има нормален живот.

— Но защо избира Леополд за помощник? — обади се Джеймисън.

— Да, да не забравяме Леополд — каза Богарт. — Декър, още ли си убеден, че той е неин съучастник във всичко това? Искам да кажа… не си го виждал, откакто си е тръгнал от онзи бар. Знам, че ми разказа за сервитьорката — която най-вероятно е Белинда — и за това, че взела колата на бармана, но не разполагаш с доказателство, че тя наистина е качила Леополд. Може просто да я е използвала да си свърши някаква работа.

Декър поклати глава.

— Напусна бара веднага след като върна колата. Освен това от агенцията за набиране на персонал изобщо не са я изпращали. Била е там, за да измъкне Леополд. Той е човекът, който ме заведе в този бар. Затова съм убеден, че е замесен. Призна престъпление, което не би могъл да извърши. Играеше роля на психически нестабилен човек, но докато седеше в бара, демонстрираше моменти на проясняване, не случайни, а преднамерени. Знаеше какво прави. Просто преигра малко.

— Но защо да си признава каквото и да било?

— Това е гамбитът им след убийството на семейството ми. Самопризнанията му привлякоха вниманието ми. Знаели са, че ще разбера, че ще проуча въпроса. Подмамиха ме в капана си. Искали са да се включа в играта им.

— Ама че игра! — възкликна отвратен Богарт. — Изчакали са твърде дълго между убийството на семейството ти и стрелбата в училището.

— Нуждаели са се от време, за да го планират. Освен всичко останало е трябвало да научат повече и за подземния проход.

— Кой от двамата е лидерът? — зачуди се Джеймисън. — Уайът или Леополд? Освен това как са се срещнали? Откъде е той? Как изобщо са замислили и осъществили всичко това?

— Все логични и уместни въпроси — отбеляза Декър. — За съжаление, не разполагаме с отговори.

— Не открихме нищо в криминалните бази данни — каза Богарт. — Този тип няма досие.

Декър се сепна и вдигна глава.

— Криминалните бази данни?

— Да, именно в тях търсим информация за престъпниците. Проверихме отпечатъците на Леополд в Интегрираната система за идентификация на пръстови отпечатъци, а това е най-голямата база данни от този род в света. Знам много добре, защото тя се управлява от ФБР.

— Но Белинда Уайът не е била престъпник. Тя е била жертва. Възможно е Себастиан Леополд също да е бил жертва. Може тъкмо това да ги е събрало.

Джеймисън погледна Богарт и отбеляза:

— В такъв случай сте търсили в грешната база данни.