Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inferno, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 41 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Ад
Преводач: Крум Бъчваров; Елена Кодинова; Венцислав Божилов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Излязла от печат: 12.06.2013
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-409-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1977
История
- — Добавяне
65.
Тоалетната на скоростния влак беше голяма колкото тоалетната на пътнически авиолайнер — мястото едва стигаше да се обърнеш. Мъжът с обрива завърши разговора с Ректора и прибра телефона в джоба си.
„Земята се е разместила“ — осъзна той. Целият ландшафт изведнъж се беше преобърнал и му трябваше известно време, за да се овладее.
„Приятелите ми вече са мои врагове.“
Разхлаби пъстрата си вратовръзка и се вторачи в пъпчивото лице в огледалото. Изглеждаше по-зле, отколкото предполагаше. Лицето обаче беше последната му грижа в сравнение с болката в гърдите.
Колебливо разкопча няколко копчета и разтвори ризата си.
Насили се да погледне в огледалото… и заразглежда голите си гърди.
„Исусе!“
Черната област растеше.
Кожата в центъра на гърдите му беше станала синкавочерна. Появилото се нощес петно беше с размерите на топка за голф, но вече бе станало голямо колкото портокал. Мъжът внимателно докосна чувствителната плът и трепна.
Забързано закопча ризата си с надеждата, че ще има сили да извърши онова, което трябваше.
„Следващият час ще е най-важният — помисли си той. — Предстои деликатна серия от маневри.“
Затвори очи и се замисли за онова, което трябваше да се случи. „Приятелите ми вече са мои врагове“ — помисли си отново.
Пое няколко пъти дълбоко и болезнено дъх с надеждата, че това ще го успокои. Знаеше, че трябва да остане спокоен, ако иска да запази намеренията си скрити.
„Вътрешното спокойствие е жизненоважно за убедителното представяне.“
Заблудата не му беше чужда, но въпреки това сърцето му биеше лудо. Отново пое дълбок треперлив дъх. „Мамиш хора от години — напомни си той. — Това ти е работата.“
Събра сили и се приготви да се върне при Лангдън и Сиена.
„Последното ми представление“ — помисли си.
Като последна предпазна мярка, преди да излезе от тоалетната извади батерията на телефона, за да е сигурен, че вече няма да може да се използва.
„Изглежда блед“ — помисли си Сиена, когато мъжът с обрива се върна в купето и седна с болезнена въздишка на мястото си.
— Всичко наред ли е? — попита го с искрена загриженост.
Той кимна.
— Благодаря, да. Всичко е наред.
Това явно беше цялата информация, която възнамеряваше да сподели.
— Ще ми трябва отново телефонът ви — каза Сиена. — Ако нямате нищо против, искам пак да пусна търсене за дожа. Може би ще успеем да намерим нещо, преди да стигнем до „Сан Марко“.
— Няма проблем — каза той, извади телефона от джоба си и погледна дисплея. — Ох, по дяволите. Батерията е паднала. Съвсем е сдала багажа. — Погледна си часовника. — Скоро ще пристигнем във Венеция. Ще се наложи да почакаме.
На осем километра от брега на Италия, на борда на „Mendacium“, фасилитатор Ноултън гледаше мълчаливо как Ректора крачи като затворено в клетка животно. След телефонния разговор колелата в главата му явно се въртяха ожесточено, а Ноултън много добре знаеше, че не бива да произнася нито дума, докато шефът му мисли.
Накрая мъжът със силния загар заговори. Ноултън никога не бе чувал гласа му толкова напрегнат.
— Нямаме избор. Трябва да покажем видеото на доктор Елизабет Сински.
Ноултън остана да седи абсолютно неподвижно — не искаше да показва изненадата си. „Среброкосата? Онази, от която Зобрист се спасяваше цяла година с наша помощ?“
— Добре, сър. Да намеря ли начин да й пратя записа по имейл?
— Не! Не може да рискуваме видеото да стане публично достояние! Това ще предизвика масова истерия. Искам доктор Сински тук колкото се може по-скоро.
Ноултън го зяпна изумен. „Иска да докараме тук директора на СЗО?“
— Сър, нарушаването на протоколите ни за сигурност води до несъмнен риск…
— Направи го, Ноултън! Веднага!