Дан Браун
Ад (101)

98.

Въпреки постъпващия през маската кислород Елизабет Сински се чувстваше замаяна. Бяха минали пет минути, откакто засичащите устройства на Брюдер бяха разкрили ужасната истина.

„Възможността за ограничаване на вируса е отминала отдавна.“

Торбата явно се беше разтворила някъде преди седмица, най-вероятно при откриването на концертите; Сински вече знаеше, че те са били изнасяни седем поредни вечери. Малкото останали парчета по въжето не се бяха разтворили само заради лепилото, използвано за допълнителното закрепване на торбата.

„Заразата е била пусната преди седмица.“

Вече нямаше възможност да изолират патогена и агентите от НБР се бяха събрали около пробите в импровизираната лаборатория и се заемаха с обичайната процедура в тези случаи — анализ, класификация и преценяване на опасността. Засега засичащите устройства бяха разкрили само един неоспорим факт и откритието не изненадваше никого.

„Вирусът вече е във въздуха.“

Съдържанието на торбата явно беше стигнало до повърхността и вирусът се бе пръснал във въздуха. „Не е отнело много време — помисли Сински. — Особено в такова затворено пространство.“

За разлика от бактериите и химическите патогени, вирусите могат да се разпространяват с изумителна бързина. Паразити по поведение, те попадат в организма и атакуват клетката на гостоприемника чрез процес, известен като абсорбция. След това вкарват собствената си ДНК или РНК в клетката и я принуждават да произвежда множество копия на вируса. Накрая новосъздадените вируси убиват клетката и излизат през клетъчната стена, за да намерят нови клетки.

При издишане, кашляне и кихане заразеният човек изхвърля капчици, които остават във въздуха, докато не бъдат вдишани от други хора — и процесът започва отначало.

„Експоненциален растеж — помисли Сински, спомняйки си графиките на Зобрист, показващи експлозивния ръст на населението на планетата. — Зобрист използва експоненциалното разпространение на вирусите, за да се бори с експоненциалното увеличаване на броя на хората.“

Изгарящият въпрос беше как ще се държи този вирус?

Или казано другояче — как ще атакува гостоприемника?

Вирусът ебола спира възможността на кръвта да се съсирва, което води до непрекъснато кървене. Хантавирусът поразява белия дроб. Цял куп вируси, известни като онковируси, причиняват рак. А ХИВ вирусът атакува имунната система, което води до развиване на болестта СПИН. В медицинската общност не е тайна, че ако ХИВ вирусът може да се разпространява по въздуха, ще унищожи човечеството.

„А какво точно прави вирусът на Зобрист?“

Каквото и да бе действието му, ефектите явно се проявяваха със закъснение — местните болници не бяха съобщавали за пациенти, показващи непознати или необичайни симптоми.

Жадна за отговори, Сински тръгна към лабораторията. Видя Брюдер да стои недалеч от стълбището, където беше намерил слаб сигнал за мобилния си телефон. Говореше тихо с някого.

Сински забърза към него и стигна точно когато той завършваше разговора.

— Добре, разбрах — каза Брюдер. На лицето му беше изписана смес от изумление и ужас. — Повтарям отново, тази информация е строго поверителна. Засега е само за твое ползване. Обади ми се, когато научиш нещо повече. Благодаря.

И затвори.

— Какво има? — настоятелно попита Сински.

Брюдер бавно издиша.

— Току-що разговарях със стар приятел, който е главен вирусолог в Центъра за превенция и контрол на болестите в Атланта.

Сински настръхна.

— Нима сте предупредили ЦПКБ без мое разрешение?

— Направих го по моя преценка — отвърна той. — Моят човек е дискретен, а и ще ни трябват много повече данни, отколкото можем да получим в тази импровизирана лаборатория.

Сински погледна шепата агенти, които вземаха проби от водата или работеха с електронните уреди. „Прав е.“

— Приятелят ми от ЦПКБ — продължи Брюдер — се намира в напълно оборудвана лаборатория и вече потвърди съществуването на изключително заразен и невиждан досега вирусен патоген.

— Момент! — прекъсна го Сински. — Как успяхте да му пратите проба толкова бързо?

— Не съм — отвърна Брюдер. — Взел е проба от собствената си кръв.

На Сински й трябваше само миг, за да осъзнае чутото.

„Заразата вече е глобална!“