Дан Браун
Ад (21)

18.

Виале Николо Макиавели се смята за най-красивия булевард във Флоренция. С широките си завои, които лъкатушат сред гъсти храсти и широколистни дървета, той е любим на колоездачите и любителите на ферари.

Сиена ловко управляваше мотопеда по завоите. Скоро напуснаха мрачния жилищен квартал и навлязоха в чистите и ухаещи на кедри скъпи зони на западния бряг. Часовникът на една черква, която подминаха, тъкмо биеше осем.

Лангдън се държеше за кръста на Сиена и в ума му се вихреха озадачаващи образи от Дантевия ад… и тайнственото лице на красивата среброкоса жена, която беше видял, натикана между двама едри войници на задната седалка на вана.

„Която и да е тя, вече е в ръцете им“ — помисли си Робърт.

— Жената във вана — надвика Сиена мотора на триколката. — Сигурен ли си, че е същата от виденията ти?

— Абсолютно.

— Значи трябва да си се срещнал с нея през последните два дни. Въпросът е защо продължава да ти се явява… и защо все ти повтаря да търсиш нещо.

Лангдън бе съгласен с нея.

— Не знам… Нямам спомен да сме се срещали, но всеки път, щом видя лицето й, изпитвам непреодолимото усещане, че просто трябва да й помогна.

„Варвари… варвари…“

Изведнъж се запита дали странните му думи не са свързани със среброкосата жена. „Може би се отнасят за хората, които са я похитили?“ Тази мисъл накара стомаха му да се свие.

Имаше чувството, че е лишен от жизненоважно оръжие. „Изгубил съм паметта си.“ Имаше изключителна зрителна памет още от малък и я смяташе за своето най-ценно интелектуално качество. За човек, свикнал да си спомня и най-малката подробност от света около себе си, животът без памет приличаше на опит да приземи самолет в пълен мрак без радар.

— Мисля, че единственият ти шанс да откриеш отговора е да разшифроваш „Картата“ — продължи Сиена. — Каквато и тайна да крие… явно тя е причината да те преследват.

Робърт кимна, замислен за думата „catrovacer“ на фона на гърчещите се тела в Дантевия „Ад“.

Изведнъж му хрумна една идея.

„Свестих се във Флоренция…“

На земята нямаше друг град, толкова тясно свързан с Данте Алигиери. Роден във Флоренция, той израснал там и според легендата се влюбил в Беатриче, а по-късно жестоко го прогонили и го обрекли дълги години да скита из Италия, копнеейки да се завърне у дома. Ето какво пишеше поетът за изгнанието:

„Ще се простиш със своите желания;

с най-скъпото; ей първата стрела

от лъка на горчивото изгнание.“

Спомнил си тези стихове от седемнайсетата песен на „Рай“, Лангдън погледна надясно отвъд река Арно към далечните кули на стара Флоренция.

Представи си плана на стария град — гъмжило от туристи и задръствания по тесните улици около прочутата катедрала, музеите, църквите и търговските квартали. Предположи, че ако зарежат триколката, със Сиена бързо ще потънат в човешката навалица.

— Трябва да идем в стария град — заяви Робърт. — Ако изобщо съществуват, отговорите би трябвало да са там. Стара Флоренция е целият свят на Данте.

Тя кимна в знак на съгласие и извика през рамо:

— Там ще е и по-безопасно — има много места, където да се скрием. Ще се насоча към Порта Романа и оттам ще пресечем реката.

„Реката“ — с трепет си помисли Лангдън. Пътуването на Данте в ада също започваше с пресичане на река.

Сиена увеличи скоростта и градският пейзаж се понесе покрай тях като в мъгла. Робърт мислено запрехвърля образите на ада, мъртвите и умиращите, десетте оврага в Malebolge с чумния лечител и странната дума CATROVACER. Представи си надписа в долния край на La mappa, „Истината се вижда единствено през очите на смъртта“, и се зачуди дали мрачният израз може да е цитат от Данте.

„Не се сещам за такъв.“

Той отлично познаваше „Божествена комедия“ и като виден историк на изкуството и специалист по иконография, понякога го молеха да тълкува безкрайния низ от символи, населяващи Дантевия свят. Случайно или не, преди две години беше чел публична лекция за тази вечна творба: „Божественият Данте: символите на ада“.

Данте Алигиери се бе превърнал в един от култовите образи в историята. Из целия свят съществуваха дружества на негови почитатели. Първото такова общество в Америка беше основано през 1881-ва в Кеймбридж, щата Масачузетс, от Хенри Уърдзуърт Лонгфелоу. Именно на прочутия поет от Нова Англия принадлежеше първият американски превод на „Божествена комедия“, който си оставаше сред най-харесваните и широко четени и до днес.

Като виден изследовател на Данте, бяха поканили Лангдън да говори пред едно от най-старите Дантеви дружества в света — Società Dante Alighieri във Виена. Събитието щеше да се състои във Виенската академия на науките. Основният му спонсор, богат учен и член на дружеството, беше успял да осигури големия салон на Академията — зала с две хиляди места.

Организаторът на събитието посрещна Лангдън на входа и го въведе вътре. Докато пресичаха фоайето, Робърт не можеше да не забележи шест думи, написани с грамадни букви на задната стена: „АМИ АКО БОГ Е БИЛ СБЪРКАЛ?“.

— Лукас Троберг — прошепна му неговият домакин. — Последната ни художествена инсталация. Какво мислите?

Лангдън впери очи в огромния текст. Колебаеше се как да отговори.

— Ъъъ… работата му е мащабна, обаче граматиката му куца.

Онзи го погледна объркано. Робърт се надяваше, че аудиторията ще го разбере по-добре.

Когато накрая се качи на сцената, получи възторжени аплодисменти от изправилата се на крака публика.

— Meine Damen und Herren — изкънтя гласът му от тонколоните. — Willkommen, bienvenue, welcome.

Прочутата реплика от „Кабаре“ предизвика оценяващ смях в залата.

— Съобщиха ми, че тази вечер публиката не се състои само от членове на Дантевото дружество, а и от гостуващи учени и студенти, които може би за пръв път се срещат с Данте. Именно за тези от вас, които са били прекалено заети с учене, за да четат средновековна италианска поезия, реших да започна с кратък обзор върху Данте — неговия живот и дело, както и защо се смята за една от личностите, оказали най-голямо влияние в цялата история.

Още ръкопляскания.

С помощта на миниатюрното дистанционно управление Лангдън показа серия изображения на Данте, като започна с нарисувания от Андреа дел Кастаньо портрет на поета в цял ръст, изправен пред отворена врата с философски том в ръка.

— Данте Алигиери — премина към същинската част на лекцията си професорът. — Този флорентински поет и философ е живял от хиляда двеста шейсет и пета до хиляда триста двайсет и първа година. На този портрет, както и на почти всички негови картини, той носи на главата си червено cappuccio — плътно прилепваща шапка с наушници, която, наред с алената му туника, се е превърнала в негова запазена марка.

Лангдън превключи на портрета от Ботичели в галерия „Уфици“, който подчертаваше най-характерните особености на поета — тежка челюст и гърбав нос.

— Тук уникалното лице на Данте отново е обрамчено от червеното му cappuccio, но в този случай Ботичели е добавил лавров венец като знак на неговата изключителност в поетичното изкуство — традиционен символ, възникнал в Древна Гърция и използван до ден-днешен в церемонии за удостояване на поети и Нобелови лауреати.

Бързо показа още няколко изображения, които представяха великия флорентинец с червената шапка, туниката, лавровия венец и гърбавия нос.

— И за да допълним представата ви за Данте, ето една статуя от Пиаца ди Санта Кроче… и, разбира се, прочутата фреска в Баргело, приписвана на Джото.

Професорът остави слайда с фреската на Джото на екрана и отиде в средата на сцената.

— Както несъмнено ви е известно, Данте е най-известен със своя величествен литературен шедьовър „Божествена комедия“, невероятно жив разказ за спускането на твореца в ада, минаването му през чистилището и накрая изкачването му в рая, за да се срещне с Бог. От съвременна гледна точка, в „Божествена комедия“ няма нищо комично. Нарича се „комедия“ по съвсем друга причина. През четиринайсети век италианската литература по дефиниция се е разделяла на две категории: трагедия, представляваща висшата литература и написана на официален италиански, и комедия, представляваща нисшата литература, написана на разговорен език и насочена към обикновените хора.

Лангдън превключи на знаменитото платно на Микелино, изобразяващо Данте пред стените на Флоренция с „Божествена комедия“ в ръка. Терасираната планина на чистилището се издигаше на заден план над портата на ада. Днес картината висеше във флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“, по-известна като Il Duomo.

— Както сигурно се досещате от заглавието й, „Божествена комедия“ е написана на разговорен език, на езика на народа — продължи Робърт. — Въпреки това тя блестящо съчетава религия, история, политика, философия и социален анализ в пъстра картина, която едновременно демонстрира дълбока ерудиция и изключителна достъпност за масите. Творбата се превръща в такъв стълб на италианската култура, че на художествения стил на Данте се приписва самото формиране на съвременния италиански език.

Лангдън направи драматична пауза, после прошепна:

— Приятели, всяка оценка за влиянието на неговата творба ще е подценяване. Може би с едно-единствено изключение, Светото писание, в цялата история няма друго произведение на литературата, изобразителното изкуство или музиката, вдъхновило толкова подражания, вариации и анализи, колкото „Божествена комедия“.

След като изброи множество прочути композитори, художници и писатели, използвали поемата на Данте като основа на свои творби, професорът обходи аудиторията с поглед.

— Кажете, има ли сред вас писатели?

Вдигнаха се почти една трета от ръцете. Той се смая. „Леле-мале, това или е най-престижната публика на света, или публикуването в интернет наистина започва да придобива популярност.“

— Е, както знаят всички писатели, за тях няма по-важно нещо от онези кратки рекламни фрази върху корицата на книгата, написани от известна личност и целящи да убедят хората да си я купят. През Средновековието също е имало такива. И за Данте са написани доста.

Лангдън смени слайда.

— Какво ще кажете да имате ей такова нещо на корицата на своята книга?

„Че на света от него по-велик не е живял.“

Микеланджело

В залата се разнесе изненадано шушукане.

— Да — каза Лангдън. — Това е същият онзи Микеланджело, когото всички вие познавате от Сикстинската капела и Давид. Освен че е изключителен художник и скулптор, той е невероятен поет. Издал е близо триста стихотворения, едно от които е озаглавено „Данте“ и е посветено на човека, чиито мрачни видения за ада са вдъхновили „Страшния съд“ на Микеланджело. И ако не ми вярвате, прочетете третата песен от Дантевия „Ад“, а после идете в Сикстинската капела. Точно над олтара ще видите ето този познат образ.

Той натисна бутона на дистанционното и на екрана се появи страховит детайл с мускулест звяр, замахващ с гигантско весло към тълпа присвиващи се хора.

— Това е Дантевият лодкар на ада, Харон, който бие своите бавещи се пътници с гребло.

Показа друг слайд, също с детайл от Микеланджеловия „Страшен съд“ — разпнат мъж.

— Това е вугеецът Аман, който според Светото писание бил обесен. В поемата на Данте обаче го разпват. Както виждате, Микеланджело е предпочел версията на Данте пред Библията. — Робърт се усмихна широко и сниши глас: — Да не вземете да кажете на папата!

Публиката избухна в смях.

— Дантевият „Ад“ изобразява свят на болка и страдание, какъвто дотогава човешкото въображение не е познавало, и творбата му съвсем буквално е моделирала съвременните ни представи за преизподнята. — Робърт замълча за миг. — И повярвайте ми, католическата църква има за какво да благодари на Данте. Неговото произведение векове наред е ужасявало вярващите и несъмнено е утроило броя на богомолците.

Показа следващия слайд.

— И това ни води до причината днес да се съберем тук.

Сега на екрана можеше да се прочете темата на лекцията: „Божественият Данте: символите на ада“.

— Дантевият „Ад“ е свят толкова богат на символика и иконография, че често му посвещавам цял семестриален курс. И днес реших, че най-добрият начин да разкрием символите на ада е да влезем рамо до рамо с автора… през адската порта.

Отиде до края на сцената и плъзна поглед по публиката.

— Ако ще ходим на разходка в преизподнята, убедено ви съветвам да използваме карта. А не съществува по-подробна и точна карта на Дантевия ад от онази, която е нарисувал Сандро Ботичели.

Той натисна бутона на дистанционното и пред зрителите се появи страховитата „La mappa dell’Inferno“. Неколцина от публиката простенаха, докато гледаха различните ужаси във фуниевидната подземна пещера.

— За разлика от други художници, Ботичели пресъздава текста на Данте изключително точно. Всъщност той прекарал толкова време в четене на творбата, че според великия историк на изкуството Джорджо Вазари неговото вманиачаване довело до „сериозни разстройства в живота му“. Ботичели нарисувал още над двайсет платна, свързани с Данте, но тази карта е най-прочутата му картина.

Лангдън се обърна и посочи горния ляв ъгъл на Картата.

— Нашето пътешествие ще започне над земята, където можете да видите облечения в червено Данте и неговия водач Вергилий пред адската порта. Оттам ще се спуснем надолу през деветте кръга на ада и накрая ще се изправим лице в лице с…

Той бързо превключи следващия слайд — огромно увеличение на Сатаната, изобразен от Ботичели на същата тази картина, ужасяващ триглав Луцифер, поглъщащ трима души, по един във всяка уста.

В залата се разнесе ахване.

— Един поглед към очакващите ни атракции — съобщи професорът. — Тазвечерното ни пътешествие ще завърши с този страховит образ. Това е деветият кръг на ада, където живее самият дявол. Само че… — Лангдън направи пауза. — Пътят дотам е само половината от забавлението, затова хайде да се върнем малко назад… при адската порта, откъдето ще започне нашето пътешествие.

Той показа нов слайд — литография на Гюстав Доре, изобразяваща мрачен, напомнящ на тунел вход в скала.

Надписът над него гласеше: НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.

— Е… — усмихна се Лангдън. — Ще влезем ли?

Някъде високо изсвириха гуми и публиката се изпари. Той усети, че полита напред, и се блъсна в гърба на Сиена, която беше ударила спирачки насред Виале Макиавели.

Зави му се свят. Все още мислеше за извисилата се пред него адска порта. Тръсна глава и се огледа.

— Какво става?

Сиена посочи напред. Бяха на триста метра от Порта Романа — древния каменен вход на стара Флоренция.

— Имаме проблем, Робърт.