Дан Браун
Ад (18)

15.

— Inferno di Dante — хипнотизирано промълви Сиена и пристъпи по-близо към мрачното изображение на преизподнята, прожектирано на кухненската стена.

„Дантевото виждане за ада — помисли Лангдън. — Представено в цвят.“

Възхваляван като една от най-великите творби в световната литература, „Ад“ е първата от трите части, съставляващи „Божествена комедия“ на Данте Алигиери — епическа поема от 14233 стиха, описваща ужасяващото спускане на автора в преизподнята, пътуването му през чистилището и накрая пристигането му в рая. Една от трите части на „Божествена комедия“ — „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“ — „Ад“ определено се чете и помни най-широко.

Написаният от Данте Алигиери в началото на XIV век „Ад“ буквално променя средновековните представи за вечните мъки. Идеята за ада никога дотогава не била обсебвала масите толкова дълбоко. Творбата на Данте светкавично превърнала абстрактното виждане за преизподнята в ясна и ужасяваща картина — внушителна, осезаема и незабравима. Нищо чудно, че след издаването на поемата в католическата църква се влял мощен поток от ужасени грешници, стремящи се да избегнат актуализираната от твореца версия на ада.

Страховитата Дантева представа за ада беше изобразена от Ботичели като подземна фуния от страдание — окаян подземен пейзаж с огньове, сяра, нечистотии, чудовища и самият Сатана, чакащ в центъра. Ямата имаше девет равнища, деветте кръга на ада, в които се пращат грешниците съобразно с тежестта на греха им. В горния край вечни вихри брулеха похотливите или „сластолюбците“, символ на тяхната неспособност да овладеят желанията си. Под тях чревоугодниците бяха принуждавани да лежат по очи в отвратителни фекалии и устите им се пълнеха с резултата от тяхната лакомия. Още по-дълбоко бяха еретиците, затворени в пламтящи ковчези и обречени на вечен огън. И така нататък… колкото по-надолу се спускаше човек, толкова по-ужасно ставаше.

През седемте века след нейното издаване тази вечна творба е вдъхновявала преводи и претворявания от едни от най-великите умове в историята. Лонгфелоу, Чосър, Маркс, Милтън, Балзак, Борхес и дори няколко папи са писали съчинения, основаващи се на Дантевия „Ад“. Монтеверди, Лист, Вагнер, Чайковски и Пучини са композирали музикални произведения на същата основа, както и една от любимите съвременни изпълнителки на Лангдън — Лорийна Маккенит. Дори модерният свят на видеоигри и приложения за айпад не страдаше от дефицит на софтуер, свързан по някакъв начин с Данте.

Лангдън държеше да сподели със студентите си богатата и ярка символика на Дантевата фантазия и понякога четеше курс за повтарящите се образи, както в „Ад“, така и във вдъхновените от него през вековете произведения.

— Робърт! — Сиена се приближи още повече до проекцията на стената. — Виж тук! — И посочи участъка в долния край на фуниевидния ад.

Наричаха това място „malebolge“, което на италиански означаваше „злите оврази“. Това беше осмият и предпоследен кръг на ада, разделен на десет оврага, всеки за различен вид измама.

Лекарката посочи с ръка и каза още по-развълнувано:

— Виж! Не спомена ли, че това ти се явило във видението?!

Лангдън се вторачи, но не забеляза нищо. Енергията на малкия проектор се изчерпваше и образът започваше да избледнява. Той бързо разтърси цилиндъра и устройството ярко засия. Лангдън внимателно го нагласи на ръба на кухненския плот срещу стената и изображението стана още по-голямо.

Сиена отново му посочи осмия кръг на ада.

— Виж! Не спомена ли, че в халюцинациите ти е имало два крака, щръкнали наопаки и обозначени с буквата „R“? — Докосна стената с показалец. — Ето ги!

Лангдън много пъти беше разглеждал десетия овраг в Malebolge, претъпкан с полузаровени наопаки грешници, чиито крака стърчаха от земята. Странно — тук два от краката носеха буквата „R“, написана с кал, точно като в неговото видение.

„Господи!“ Той се вторачи още по-напрегнато в миниатюрния детайл.

— Тази буква… определено я няма в оригинала на Ботичели!

— Тук има и друга буква. — Сиена посочи отново.

Лангдън проследи изпънатия й показалец до друг овраг в Malebolge — върху един измамен пророк с поставена обратно глава беше написана буквата „Е“.

„Това пък какво е? Картината е променена!“

Забеляза още букви, надраскани върху грешници и в десетте оврага. Върху един съблазнител, когото бичуваха демони, видя „С“… още едно „R“ върху крадец, вечно хапан от змии… „А“ върху покварен политик, потопен в езеро от врящ катран.

— Никъде в оригинала на Ботичели няма такива букви — категорично заяви Лангдън. — Това изображение е обработено дигитално.

Отново насочи вниманието си към най-горния овраг и започна да чете буквите надолу през всеки от десетте оврага.

C… A… T… R… O… V… A… C… E… R

— Catrovacer? — произнесе професорът. — На италиански ли е?

Сиена поклати глава.

— Не. И не е и на латински. Не ми говори нищо.

— Може би… подпис?

— Catrovacer? — Младата жена го погледна скептично. — Не ми звучи като име. Но я погледни ей там. — И посочи един от многобройните грешници в третия овраг.

Лангдън погледна и го побиха тръпки. Сред тълпата в третия овраг видя характерен средновековен образ — мъж с плащ, маска с дълъг птичи клюн и мъртви очи.

„Маската на чумния лечител.“

— Има ли чумен лечител в оригинала на Ботичели? — попита Сиена.

— Определено няма. Тази фигура също е добавена.

— А Ботичели подписал ли е оригинала?

Лангдън не си спомняше, но погледна в долния десен ъгъл, където обикновено стоеше подписът, и разбра защо му задава този въпрос. Нямаше подпис, ала върху тъмнокафявото поле на „Картата“ едва се различаваше текст с миниатюрни печатни букви: „la verità è visibile solo attraverso gli occhi della morte“.

Знаеше достатъчно италиански, за да разбере същината.

— „Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Сиена кимна.

— Странно.

Двамата безмълвно стояха пред страховитата картина, докато образът постепенно избледняваше. „Дантевият «Ад» вдъхновява злокобни произведения на изкуството още от 1330-а година“ — помисли си Лангдън.

Воденият от него курс по Данте винаги включваше цял раздел за известните творби, вдъхновени от „Ад“. Освен прочутата „Карта на ада“ от Ботичели сред тях се нареждаха вечната скулптура на Роден „Трите сенки“ от „Портите на ада“… илюстрацията на Флегий, гребящ сред телата в река Стикс, от Ян ван дер Страт… похотливите грешници на Уилям Блейк, подхвърляни от вечна буря… странно еротичната визия на Бугро, представяща как Данте и Вергилий гледат двама голи, вкопчени в борба мъже… измъчваните души на Байрос, скупчени под порой от огнени капки… ексцентричните акварели и гравюри на Салвадор Дали… и огромната колекция черно-бели офорти на Доре, изобразяващи всичко — от подземния вход на Хадес… до самия крилат Сатана.

Сега ставаше ясно, че Дантевото поетично видение на ада не само е повлияло на най-почитаните художници в историята, а очевидно е вдъхновило и някакъв побъркан, който дигитално е обработил прочутата картина на Ботичели, добавяйки десетте букви и чумния лечител, и я е подписал със злокобните думи за виждането на истината през очите на смъртта. Този художник беше записал изображението на модерен проектор, скрит в шантаво резбована кост.

Лангдън нямаше представа кой е създал това нещо, но в момента този въпрос му се струваше маловажен в сравнение с един много по-обезпокоителен проблем.

„Защо е у мен, по дяволите?“

 

 

Докато Сиена стоеше в кухнята с Лангдън и обмисляше следващия си ход, на улицата неочаквано изрева мощен двигател. Последва писък на гуми и затръшване на автомобилни врати.

Озадачена, тя отиде до прозореца и надникна навън.

Долу беше спрял необозначен черен ван и от него изскачаха мъже с черни униформи с кръгли зелени медальони на лявото рамо. Бяха въоръжени с автомати и се движеха с яростна военна ефикасност. Четирима без колебание се втурнаха към входа на блока.

Кръвта на Сиена се вледени.

— Робърт! — извика тя. — Не знам кои са тези хора, но са ни открили!

 

 

Агент Кристоф Брюдер крещеше заповеди на хората си, които тичешком влизаха в сградата. Беше огромен здравеняк с хладнокръвно чувство за дълг и уважение към старшите в йерархията, останало му от годините военна служба. Знаеше задачата си, знаеше и какво е заложено.

Организацията, в която работеше, се състоеше от много отдели, но този на Брюдер — Групата за наблюдение и бързо реагиране — се използваше само в кризисни ситуации.

Докато хората му изчезваха във входа на блока, той застана на пост до вратата, извади телефона си и се свърза с командващия операцията.

— Тук Брюдер — докладва агентът. — Успяхме да открием Лангдън по айпи адреса на компютъра му. В момента хората ми влизат в сградата. Ще ви съобщя, когато го заловим.

 

 

Спотаена на покривната тераса на „Пенсионе ла Фиорентина“ високо над Брюдер, Вайента ужасено и смаяно наблюдаваше агентите, потъващи във входа на блока.

„Какво правят тук те, по дяволите?!“

Внезапно проумяла страшните последици от снощния си провал, тя прокара пръсти през пънкарската си прическа. Един-единствен изгукал гълъб — и всичко беше излязло извън контрол. Една елементарна наглед задача… сега се превръщаше в оживял кошмар.

„Щом НБР е тук, с мене е свършено.“

Отчаяно измъкна своята Сектра Тайгър Екс Ес и набра номера на Ректора.

— Господине — запелтечи Вайента. — Тук са хората от НБР! Агентите на Брюдер атакуват отсрещния блок!

Зачака отговор, ала по линията се чуваха само остри изщраквания. После един електронен глас съобщи безизразно:

— Стартиране на протокол за изключване.

Тя отпусна телефона и погледна дисплея тъкмо навреме, за да го види как угасва.

Пребледня и се насили да приеме случващото се. Консорциумът прекъсваше всякакъв контакт с нея.

Край на връзката. Край на работата.

„Изключена съм.“

Смайването й продължи само миг.

После я обзе страх.