Георги Коновски
От деня (7)

* * *

Вземам си аз вестник от павилиона и гледам — минава някакво петнадесетинагодишно хлапе.

Ранна утрин е, момчето явно отива на училище, но…

Е, как да не го видиш — червени кичури коса се стелят от двете страни на главата му.

Яркочервени, огнени, преливащи в оранжево тук-там.

В типичния си заядлив стил подмятам на продавачката, че е хубаво човек да е бояджия, ама като обърне боята отгоре си, трябва и да се мие…

Хлапето се прави, че не чува.

Но е доволно.

Забелязано е!

Пуберски му работи.

Не е чак толкова глупав, та да се харесва в тоя вид на идиот в градска отпуска.

Обаче, се носи така — за да го забелязват.

Не може, ама не може пуберът да живее, без да му обръщат внимание околните.

Е, няма какво умно да каже, не може нещо свястно да направи, няма как да се открои на ежедневния фон с минимума си знания и умения…

Но — иска!!!

И затова се прави на интересен.

Много хубав и точен пуберски лаф — още от наше време.

Просто човек не е интересен, но му се иска да го смятат за такъв и се прави… Преструва. Напъва. Натрапва се.

Нормално.

Такава е психокартинката на възрастта.

И ние сме я прекарали тая болест.

Шарени дрехи, предизвикателно поведение, опити да изпъкнеш…

Както и ще да е — но да се откроиш.

Което, впрочем, при някои продължава цял живот.

Лъскава кола и бясна скорост. Като че в тенекето не е същото младо говедо, което в кръчмата налита на бой, а с автомобила е опасност за нормалните хора по пътя и край него.

Шарени дрешки, украшения, вериги, железа…

Екзотично поведение…

Хвалби — в реално време или в интернет.

Където най-вече младият фръцльо пробва да се „покаже“ такъв, какъвто му се иска да е.

И много далеч от реалния образ.

Но де да бяха само младежите… Ще им мине — припомних, че и ние сме го преболедували, а то време на време остатъчната версия на фукльовщината и сега ни тресе.

Например, идат избори.

И започват пуберските изцепки на политиканите.

Някой прави фойерверк от скандали, друг се заема да дава съвети кое как да е, трети се излива от чешмите и тоалетните чинии. И всички се изявяват тук и там, крещейки с поведението си: „Вижте ме!“.

Май предпочитам тъпите самореклами на пуберчетата. Те поне се фръцкат невинно-природно.