Георги Коновски
От деня (21)

* * *

Обичат дървеняците да се аргументират с тъпи и прогнили лафове. От типа на „Грабвай мотика №8“ и „Ми що не вървиш на село“…

А за селото мечтае всеки полугражданин.

Да се пенсионира, да се върне в бащината къща, да измаже, пребоядиса, изреже буренака, почисти герана, смени керемидите, укрепи оградата…

И после да пусне няколко лехи със зеленчуци, три-четири асми, а в стопанския двор кокошки, две-три овце, прасенце…

Не само за него — и за децата му ще има.

Не изисква много труд, няма го напрежението в града, няма нерви, няма…

Няма нищо да остане на третия ден още.

Защото циганите ще издушат кокошките, теглят ножа на прасето, отведат овцете, изскубнат зеленчуците.

И ей така — от злоба, ще насекат асмите.

Докато новодошлият селянин ще се свива зад прозореца и ще се чуди — къде отиде селската идилия?

Няма я отдавна.

Както няма полиция в селата.

Както няма държавна власт.

Както няма мир, тишина, труд, закон, съвест.

Имам куп познати, преселили се на село. И разказващи с мъка за положението там. Истинското, не дитирамбите на идиотите, пращащи всички „на село“.

Разочарование — това е основното чувство.

И постепенно съзряваща ярост. Която води до купуване на ловна пушка. И стрелба.

Поразпитайте хората и ще разберете с изненада, че по селата всяка нощ се стреля. Къде на месо, къде във въздуха, къде превантивно.

Полицията си трае — щото иначе ще пратят ченгетата да разследват, пък да пишат рапорти, пък дори да разкриват престъпници.

И после политически шум — защото става дума най-вече за работещите електорат. Пък избори идат…

Та, ако човек е инат — ще се закрепи на село. Ще ходи с пушка в ръка. Или поне с голяма сопа.

Ще спи с отворени очи.

Ще варди — защото няма държава…

Поради което все по-малко възрастни се връщат на село.

А младите…

Къде ги? Че и да остават…

Защо?