Георги Коновски
От деня (50)

* * *

Валя, валя, валя… И пак вали…

Мокро…

Асфалтът е подготвен за развитието на реколтата…

Макар тоя дъжд да е нужен на село, а не в града…

В града има други работи…

Например — ремонт на улиците…

Някъде по пътя си минавам през малка уличка.

Която е подготвена за ремонт — преди две години очертаха местата и изрязаха правилни контури на дупките, миналата година стовариха чакъл, тая добавиха още и даже заляха с разтопен асфалт дупките…

Та сутринта дори започнаха да ремонтират…

Машина, два специални камиона, пет-шест работници и още десетина наблюдаващи…

Героичен труд…

Дъжд вали, хората запълват дупките…

Което дори за лаик като мен е сизифоски труд…

Зная го — та по пътя си го виждам всеки ден — след няколко месеца дупките ще зейнат…

Просто не се запълват в дъжд — някъде дори сипват пълнежа направо в локвичките, образувани в дупките…

Подобна картина виждам на една друга уличка. Ремонтирана от различни фирми (по название) през последните години. Някъде асфалт, другаде бетон, на трето място залято с нещо си — смес от вар, цимент, лепила разни отпадни…

И цялата улица — шарена черга.

Водата, разбира се, е отнесла слепващите материали, а после е разровила чакъла… И зеят ями като капани на мравешки лъв…

Другаде капаните са реални…

Представяте ли си — някой (дали от общината, дали от граждани, на които е писнало да хлътват колите им) е положил арматура на платното и после отгоре е залял…

Сега заливката почти е изчезнала… Но арматурата си е там — стърчи като таралежови бодли, чака да се забие в нечии гуми или подметки…

Неведнъж съм казвал — ще стана милионер, ако взема една пресечка само под аренда. Запълвам дупките, после се заемам с новите, в това време първите са зейнали, сетне другите…

Вечно колело, перпетуум-мобиле на парите…

Това е бизнес…

Но май някои вече са го завъртели…

За сметка на данъкоплатците…