Георги Коновски
От деня (10)

* * *

В купето на влака — няколко души. Тиха жена, която не се обади до края, един градски, студентка, мъж, който има мнение по всички въпроси, макар половината да не знае какви са, и детска учителка. Възрастна, дребна, кротка… От ония, на които се крепи светът, робството, гнетът. С четири чанти, две найлонови, една антена на прът. Прътът над човешки ръст. Щяла да пътува с приятелка, ама оная се обадила сутринта, казала, че не може и й поръчала да закара и нейния багаж в далечното село. Та женичката се натоварила…

Във Варна студентка й помогнала, в Плевен всички се хванаха да разтоварват. Оставиха я на автогарата. Но как ли ще се оправя на село…

А студентката — дребна, с малка усмивка (това е намек!), пантерка (това също!). В къси гащички — опнати под мишниците. Реалистична поетеса…

Сещате ли се?