Георги Коновски
От деня (60)

* * *

Намерих хубави ябълки, ама с малко пак… Скандалче ли, какво… Така де, аз на пазар ли съм?

Жена ми имаше поръчка да донесе ябълки. И донесе едни…

„Тая — вика ми — наредила хубавите ябълки отдолу, ако ги вземеш — пада грамадата. И аз взех отгоре, неудобно ми беше…“

„Що?“ — питам я.

Защо, наистина?

Та отидох сам да си взема.

Гледам — едни хубавки ябълки, в две щайги. По 80 стотинки.

Казвам на младата жена — „Вземете торбичка, ще сложа ябълките“.

И почнах…

Усещам — всяка ябълка е добра, една не върнах. Но не мирясах.

А разговорът натам си беше банален.

„Ама вие като вземете хубавите, аз какво да правя с другите?“

Обяснявам й, че това хич не ме вълнува. Просто плащам и искам качествена стока.

„Свалила съм ги на 80 стотинки, да ги направя на левче, като ще избирате?“

Пояснявам й, без да спирам подредбата, че просто ще си замина и да си ги слага тия ябълки дето ще. Такъв съм си — проклет и инат.

Спира някаква булка.

А аз съм готов. Мерят ми тихичко, плащам.

Оная новата булка почва да търси.

Продавачката и на нея казва: „Ама не може така“…

Тая патка веднага прехвърля измислената вина върху ми: „Ми той господинът избра хубавите…“

„Госпожо — не си оставям магарето аз, — ами да взема и ви подаря ябълките? Искам — избирам. Изобщо не е ваша работа! А и, ако гледахте, а не се пулехте в мен, щяхте да забележите, че една ябълка не върнах. Наистина са добри…“

И тръгнах. Но преди това продавачката ми каза, че ме познавала и ме оставила така от уважение…

На което й обясних, че тук става бизнес. И хич не е до чувства.

Плащам — избирам.

Искат да ми пробутат кофти стока — да си я забутат… зад щанда, да речем.

Изобщо, на пазар е като в джунглата.

Ама и тревопасните сме много…