Георги Коновски
От деня (41)

* * *

А е добре да се живее щастливо — като малките деца. Слагаш пръстчета пред очите, никого не виждаш — значи и теб не виждат. Всичко е наред, в твоя свят си, където не може да проникне гадната реалност… Щастливец!

* * *

Сетих се за една позната. Любителка на книгите. Купуваше си и никому не даваше от тях. Логиката й беше желязна: „Аз си купих книга, той си купил салам. Изял го и сега иска и книгата. Не! Направили сме си избора и всеки да си носи последствията“…

* * *

Улицата. Един циганин — цветно записано на физиономията му, вика на друг подобен: „Пусни малко музика“. Оня пита „Циганска ли?“. Първият отговаря: „Не, народна“…

Ха сега, де… Не харесват циганските маанета и чалги? Или не искат музиката им да се определя като циганска? Вече е станала народна…

А те — новият народ…