Георги Коновски
От деня (30)

* * *

Омръзна ми да се появяват на екрана на компютъра радостни съобщения — спечелил съм някаква награда. И да се цъфват редовно — ама имате непотърсена награда, вземайте я…

Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са баламите, които ще се хванат на въдицата с кукичка, върху която е забучена една гола надежда (не с главна буква!).

Обаче, упорстват.

Защото има достатъчно будали да се уловят.

И защото считат, че на човек ще му омръзне и ще реши да отвори, да види какво, аджеба, има толкова там.

Та стои някакво надписче няколко дни, подминавам го, не ща даже да плюя върху му.

Пък взе, че ми писна. И натиснах върху червеното квадратче с хиксчето — да го изчистя. Понеже няма точка „Абе, ваш’та…“.

Но — не изчезна.

Въпреки че би трябвало да е изтрито.

Напротив — взе, че се отвори и се чу задушевен педерастки глас: „Поздравления!…“. Тук натиснах горе и излязох.

Ега ти номерът!

Въртят, сучат — ама моите пари искат.

И то как…

Пише — получавал съм айпад някакъв. За което — да отговоря на елементарен въпрос (не отговорих, ама те сами пишат — „елементарен“). И после да пратя номера на телефона. Плюс ПИН кода.

Ей, аз съм шашав, ама чак толкова…

Не се и сещат, че все пак не сме Япония. И компютри нямат всички. А които имат — знаят и за подобни уловки.

Обаче продължават. Тъпо и упорито.

И, изглежда, улавят. Защото без полза няма да пробват номера на китайката…

Но от мен — сложна конфигурация от три пръста с преобладаване на средния…