Георги Коновски
От деня (15)

* * *

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка — три дни…

И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно… Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка…

Но пътем трябва да се живее…

А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, бабата също не цъфти…

Та момичето се цанила учителка…

Позачудих се защо не отива в София — дори в магазин да е, по-добре заплатена работа ще има…

Не, на нея й харесва учителстването…

И есента я пратили в далечно село. Пътува до малък град, оттам към селото… И после обратно…

Разправя ми младоучителските си премеждия…

Селото… Абе, с индобългари… Та тя решила да го дава строго…

И още първия час изгърмяла…

В буквалния смисъл…

Гледала навъсено (аз това не мога да си представя как е при нея, ама да й повярвам), говорила полусъскащо-полутенекиено…

В един момент рекла да седне на първия — празен, чин… И се намерила на пода…

Чинът бил счупен, затова никой не седял на него…

После… Циганетата я харесали…

И за Коледа картички й дали — „Ногу та обичъм, госпожице“, пишело на едната…

Влезли веднъж в час едни, хапвали таман опечен хляб. И попитали нежно: „Искаш ли от нея?“…

Българския го говорели… В стил: „Госпожице, може ли да отидо на къщи?“…

Абе, типични по-зелени…

В шести клас имало направо неграмотни…

Друго ги вълнувало…

Похвалило й се едно момиченце в пети клас: „Пък аз от миналата ходина ходя…“.

Тя се позачудила: „Как ходиш?“…

„Ми с мъже…“

Звънкат им, казва ми, по телефона. Само сигнал. И тия тичат до клозета, който е в двора… А там…

Ама си й харесвало да сее доброто и разумното…

Повече писане, приказки четели — как да усвоят езика? Поне до седми клас… После почвали да раждат…

И на нея й излязъл късметът. Минавайки през градчето, се запознала с един младеж от там. Та с тоя Веско… Ама това е лична история…

Пък и време й е — нейните приятелки коя роди, коя е напълняла…

Разправи ми за една Марийка — рижата, трудолюбива, сериозна… Страх я било от раждането. Да не се излага — та да почне да вика пред хората…

Родила, Анка й отишла на свиждане в болницата, попитала я — викала ли е…

А Марийка казала: „Като почнаха болките — забравих за всичко. Крещях“…

Изобщо — бая работи си разправихме…

Анка — учителката…

Като я видите — ще се шашнете. Детска физиономия, наивна, бодра, убедена в цялата доброта на света…

Не за това време…