Георги Коновски
От деня (11)

* * *

Аз се върнах в миналото. И си спомних как един ден в клас се появиха две момичета по къси роклички. От тоя тип — отгоре с деколте до пъпа, отдолу стигащи над пъпа…

Таман започваше пробата — докъде може да рухне дисциплината в училище. И ето — да видят как ще реагирам. Защото знаеха — при мен няма хъката-мъката. Макаренко, Шамаренко, Дървоненко. Към учениците се обръщам с хубави думи, но почна ли да им говоря на номер, или — не дай си боже! — по фамилия… Бързаха да се извинят, щото натам си представяха какво иде…

Та влязох аз, зърнах ги и веднага ми хрумна.

— Извадете по един лист — викам, — десетминутна писмена проверка…

Зашумолкаха, а аз се огледах:

— Много сте наблизо, ще си подсказвате. Я изнесете една маса на подиума. Така… Вие двете седнете там. Да не подсказвате…

Подиумът висок, масата няма заслони, момчетата насреща виждаха направо зъбния им статус…

Дадох задачата. Всички пишат, тия се въртят, мъчат се да заемат някаква прилична поза. По едно време питат:

— Може ли да извадим вестник?

Изненадах се. Тия кога са се научили да четат? Ама се съгласих. Извадиха някакво вестниче, взеха да опитват с него да закриват гледката…

Едно момче от първата маса изрева:

— Ма, ооо, аз не знам какво да пиша, ти ми шумолиш тука… Кой ще ти гледа кривите крака…

На другия ден срещнах едната на улицата. Пак с тая рокличка. Изчерви се…

— Спокойно — казвам й. — Не сме в училище. На работното място трябва да си в удобно облекло за работа. А тук… Вашите да му мислят…

Не й добавих, че и на работа може да е с подобна униформа, но… На работа, където се полага друг труд…