Георги Коновски
От деня (17)

* * *

Пием си чайчета и кафета с един младеж. Според мен младеж, де… Иначе — има си щерка в девети клас, че се и хвали с нея. Което е напълно нормално и справедливо. Тъй като детето е свършило куп неща. И хвалбата е заслужена.

Е, ако беше хвалба в бъдеще евентуално — „ще“, „ще“, „ще“… Тогава е смешно и нелепо. И следва упрек.

Но заслужил човек има право и трябва да се похвали. Скромността е белег на некадърност. Че с какво ще се похвали някой некадърник? Ама е скромееееен…

Та ми разказва как дъщеря му била пратена по някакъв проект в Гърция. Четири деца, с четирима учители… Отишли, показали им, видели, научили…

И, разбира се, моят човек го споделил в службата си. С което веднага вдигнал кръвното на някои родителки. Та едната била достатъчно глупава хем да вдигне скандал на дъщеря си, хем да разкаже за станалото. За да го науча и аз…

Прибрала се, значи, и рекла на момичето някои неща. Между които давала за пример щерката на моя приятел.

А онова спокойно рекло: „Ми ще учи — като е тъпа!“…

Мамата й занемяла…

„Ми да — тъпа е, напъва се, учи… Пък аз нали също ходих в Гърция? Вие ме заведохте…“

Да, баща й бил бая богат и купувал всичко желано от малкото му момиченце.

Което вече приемало това като нормално.

И си знаело — няма нужда от напън. Ни четене, ни писане, ни мислене, ни труд… Тати и мама всичко ще осигурят…

Модерно паразитче, развиващо хищнически инстинкти…

Така и ще си живее…

Ще се вкопчи като кърлеж в някой богат младеж, ще му изсмучи кръвчицата, ще се прехвърли на друг гостоприемник…

Хомо сапиенс, а…

Модерно…