Георги Коновски
От деня (48)

* * *

Прибирам се от работа.

Уморен.

На автопилот.

Веднъж така се сблъсках с един човек. Измърморихме извинения — пък видях, че е приятел.

И той така — с отворени очи, но по джипиеса в главата, се прибира от работа.

Та, вървя си аз кротко по тротоара, никому нищо лошо не правя…

А една кола се възкачи през бордюра и напира насреща ми.

Ръмжи даже!

Зад кормилото немного млада дама дори ми маха възмутено с ръка — махай се, бе идиот, не виждаш ли, че паркирам!

Пък аз спрях и се загледах с интерес към наглия автомобилизиран инсект.

Ръкомаха, даже тръгна да отваря прозорчето.

Да ми се скара, изглежда.

А аз стоя. На метър пред ръмжащото тенеке.

И — не се извинявам, мисля, че ще ме разберете — най-невъзпитано показах среден пръст.

На дамата!

Дето напира да ме смачка.

Дръпна на заден, на заден, на заден и… паркира на десетина метра встрани.

Където има специална площ. Заета от две коли — но с място за още поне пет.

Слиза, а аз продължавам пътя си покрай нея.

И ми вика: „Ама защо не ме разберете — искам да паркирам?!“.

Казвам й: „Не ме интересува изобщо Вашето желание! Защо трябва да Ви разбирам?“.

И наистина — защо трябва да проявявам разбиране към мераците на някого, решил, че газенето през правилата и моите интереси е нормално?

„Разберете ме“ — казват.

А аз съм по-кратък: „Разберете!“.

Липсата на местоимението е показателна.

И, въпреки всички съвети да си кютя, продължавам да съм последователен в защита на правата си. Колкото са останали.

До Младежкия дом паркираше един кривоглед. Предполагам затова слагаше колата по диагонал — заема поне две места за коли. Плюс целия тротоар.

Казвам „паркираше“ в минало време.

Щото минал веднъж някой с ключове.

Край! Паркира по правилата.

Ама защо, а?

Вчера пък гледам — до едно магазинче спрял автомобил — задницата почти до стълба, няма къде да се мине.

Гадно се изплюх върху предното стъкло.

А оня вътре — да, там си седеше шофьорът — не помръдна.

Дали набързо прецени, че не е в изгодна позиция?

И, ако викне полиция, няма да е баш по желанията му?

Замълча си, а аз спокойно продължих.

Инат!

И се чудя — дали съм простак, дето не ще „да разбере“ хората?

Или просто гражданин, комуто е писнало да го правят на парцал и взема в свои ръце подреждането на живота си — поне около себе си?