Георги Коновски
От деня (38)

* * *

Автобусът от Плевен за Бяла Слатина. Питам: „Колко е да отидеш?“. Шофьорът казва, че е 6 лева…

„А да излезеш от Бяла Слатина?“

„Пак толкова…“

Съмнявам се… Май е много, много по-скъпо. И не се заплаща само с пари…

* * *

Изчаквам моят приятел пред гаража му. Ще ходим до село. С новата му кола, която си купил точно за това — двуместна, с багажник, градски тип.

Та аз го чакам пред портата, тя се отваря и на улицата показва колата… Количката… Нещо като голф количка, но с вратички. Две места, просто направена да се върти като пумпал в града. Пък тук…

„Сега ще я изкарам“ — вика ми той.

Пък аз: „Това чудо не се изкарва, а се изнася… Вдигни я под мишница“…

* * *

На 3 март в града имало малко тържество. Бедна община, няма пари… Е, учениците излезли в центъра, били окачени знамена тук и там, пуснали малко патриотична музика…

Абе, казвам ви — пари няма…

На 8 април ДПС организирало празник на циганите. Безплатни кебапчета, по една бира, музикална програма с Тони Стораро и още някаква циганка. На големия площад. Разбира се, всичко струва пари. И кметът намерил малко — заделени за нещо. Но важното е, че депесарите гордо се дръвчели на трибуната. За чужда сметка…

Така старото отстъпва на новото, така се сменят декорите на историята…