Георги Коновски
От деня (35)

* * *

Поразходих се до Бяла Слатина и Краков. И, разбира се — доста неща има за разказване…

Два дена в Бяла Слатина бях гостенин на един приятел. Не ми се стоеше у тях — зная добре в какво състояние е 90-годишната му майка. Меко казано — като малко дете. Само дето хлапето осъзнава, че е недорасляче, че е глуповато, че много, много неща не разбира и не знае. А старата жена е убедена, че е нормална, че всичко знае и може. И нещо повече — че всички се опитват да я излъжат.

Отказала да плаща тока, макар нейната стая да е в отделна пристройка, с отделен електромер, с отделна вода и канализация. Рекла, че токът идва при нея накрая и затова не е качествен(?). „А водата?“ — питам го. Вода, телефон (отделен), телевизия, храна — всичко той плаща. Но тя не се сеща, че и това пари струва…

Представи ме, тя не се сети кой съм — макар да бяхме комшии двадесет години. И връчи на майка си две нови поли, купил ги този ден. Добави касовата бележка. Щото тя не обичала нови дрехи, смятала, че са чужди, та ето — да види касовите бележки, да се увери, че са нейни. Пътем й връчи ново дистанционно — старото тя го смачкала някак си.

Бабата тихо ни погледна и рече: „Ми, да ти дам пари…“. А моят приятел веднага се съгласи. И тя извади портмоненце наброи му шестдесет лева…

„Бе, ти…“ — казах му укорно, когато излязохме…

„Шшшшт… — огледа се той — Видя ли портмонето? Цялата пенсия там. С нея ходи до магазина, нея крие където й хрумне, от нея раздава пари на ония лешоядки, дето й се пишат приятелки. Та барем малко пари да прибера“ — и отвори шкафа в кухнята си, където сложи банкнотите върху други. С тях плащал тока, телефона, водата, храната… С две думи — игрички си играе. Принуден…

Но изкарах само още един ден. На заранта жена му отиде на работа, той тръгна към пазара, аз сложих лаптопа и… На вратата се почука. Появи се бабата…

„Извинявай — рекох, — работя…“

А тя: „Виждам. Не ми пречиш… Слушай сега…“.

Та вечерта се преместих при брат ми. Приятелят ме разбра. Очаквал нещо такова, ама чак веднага…

А на обяд тя го погледна и рече: „Ти си купил ново дистанционно ли? Калко струва?“ — и извади портмонето…