Георги Коновски
От деня (53)

* * *

Ами наложи се три дни да пообикаля поликлиниката. Най-напред — при сестрите Дракула. Точиха кръв. Следобед ми притрябваха резултатите — за невролога. Отидох да попитам, една руса къдрава сестра ме погледна и рече: „Вие ме научихте да чета поезия… Помня как всяко голямо междучасие се събирахме и слушахме стихове“. И аз помня. Събираха се пълна стая — над 40, та понякога 50 човека. Четяхме, превеждах експромпт, запознавах ги с книги, които на български още ги нямаше… Виж ти — помнели някои…

А вампирката, дето рови из вената, прочете името ми и взе да мърмори: „Познато, познато… Чела съм нещо…“ След което се сети: „Ами в Читанката!“. И аз бях размазан като масло на пек…

После ходих при невролога. На вратата имаше надпис: „Моля, не чукайте! Изчакайте покана“. Ма нали съм си с прекапичнато мислене — веднага си рекох, че е подходящ за входа на женско общежитие…

Очната ме гледа на четири машини, накрая слага в очите нещо и предупреди: „Упойка е — не боли“. С което, разбира се, постигна обратен резултат. Но, все пак — нахакаха какво ли не там, та заприличах в очите на пенсионерка, гледаща турски сериал и ревяща с водопад от сълзи…

Наложи се и в четвъртък да отида. Нещо налягането на очните дъна било 29, пък трябвало до 20. Отидох на заранта, измериха ги — 19. Обясних й — предния ден бях все навън. И по обяд пих чай на центъра. Времето топло, мацки по мини… Е, как няма да се уморят очите… Пък в четвъртък сутринта момичетата таман се прибират и не са униформени. Та очите си почиват с пенсионерки и млади баби…

Изобщо — цели два дена отидоха така…

* * *

Чаках пред лабораторията за ново теглене на кръв. Изведнъж се разприказваха две баби — така, шейсетака гонещи, ама от друга посока. Едната била в Германия и вика: „Каква родина? Родината е дето е хлябът…“

За съжаление, не са само младите, които знаят „Който дава папо, нему викам «Тато!»“…

Познатото Ubi bene, ibi patria…

* * *

Срещам един младеж. 1966 набор. С ВиК се занимава. „Как си, що си…“ Обяснява ми, че отива при един клиент. Пенсионер, комуто се скапала меката връзка, та протекла…

И ме гледа учуден — защо се хиля така…

После загрява. Богат роден език, много богат — и речниково, и смислово…

* * *

Срещнах оня ден познат пенсионер. Разговорихме се, каза ми, че е решил да си търси човек за да живеят заедно.

„Ще се жениш?“ — питам го.

„О, не! Аз веднъж се жених, след смъртта й дума на никоя не давам…“

„Значи просто жена си търсиш?“

„Не, не! Жени много… Човек си търся!“

И ми заразправя каква трябва да е тая жена, за да е човек.

А на мен ми хареса постановката. Тъй като повечето хора си търсят жена — хубава, стройна, дашна (както викат по нашия край, демек като бойна пушка безотказна).

И забравят, че много от хищните месоядни растения са красиви, блестящи, примамливи…

Та да може замаяното насекомо да кацне, те да притворят скромно цветче и…

Да, ама когато работи едната глава — другата не действа.

Старо правило.

И затова толкова истории има за уж страшно влюбени и разделени след кратък срок хора.

Тъй като едно е да се виждаш от кафе на кафе, от дискотека на дискотека, от чукане на блъскане, от кратък кеф на още по-кратък разговор.

При това разговор най-вече на делнични, елементарни теми.

Поради което днес не е модерна сватбата.

Заживяват хората заедно… Докъдето стигнат. И както стигнат.

А после почват скандалите.

А той, представете си, имал и мръсни чорапи! Трябва да се перат!

Пък тя не ще да гледат мача, ами иска сериалчето…

Той, обаче, иска да отиде с приятели на кръчма.

Тя се сеща, че живеят заедно и го кани да посетят техните.

Което за него е върховно изпитание на волята и той…

Накрая някой от двамата хлопва вратата…

Добре е да няма деца. Че после става една…

Макар, да речем, единият отстъпва. Ще ходи на мач, ама тя иска да отидат до една приятелка… и той се съгласява.

След време той отива да ремонтира колата, обаче нейните родители ще идват — тя просто забравила да му каже — и се налага да отстъпи. Пак!

Така, крачка по крачка, той стига до стената. Опира гръб в нея. Няма накъде назад.

И при следващото разминаване — тръгва с рогата напред.

Често, разбира се, вместо той — тя отстъпва. Което не променя крайният резултат.

А причината е ясна. Нито той, нито тя са намерили човек за живот.

Просто са си взели част от мебелировката. „Ей новия шкаф, ето кухнята, това е Пешо, това душът…“

Да намериш човек — това е изкуство. И изисква особена интелигентност, съчетана с естетика и критичност.

Жена ми е доказана интелигентка, естетка и критичка в тази област на живота.

Казано скромно като финал на това поучение.