Георги Коновски
От деня (67)

* * *

Преди 30 години да се снабдиш с хубав вестник си беше проблем. Не, бе — имаше преса, но… „Работническо дело“, клониран под други заглавия.

И пак си беше проблем да намериш нещо свястно за четене. Един познат тогава си купуваше редовно запазени вестници. „Труд“ — 5 стотинки, „Младеж“ — 3 стотинки, „Поглед“, „Антени“ — той закръгля солидно сумичката и…

И той доволен, и продавачката. Обаче, времената се промениха.

Сега малцина купуват вестници. По-голямата част от публиката знае, че новините са казани „по телевизора“, останалите ги намират в интернет.

Та днес и продавачките дори са готови да продават вестника на костуема цена — само и само да хванат процента си.

Поради което аз не си давам зора да ставам рано, че да ходя за вестници. Пазят ми ги, минавам по обяд и ги вземам.

Е, има и интернет, ама дружко си е да се опънеш на кревата и разтвориш хартиеното издание. С монитор е много неудобно — не пробвайте.

Но тия дни продавачката ми каза, че нещо не е добре, та заместничка щяла да има. И я предупредила кому какви вестници да оставя.

Защото постоянният клиент е дар Божи — сигурен платец.

Обаче новата… „Оооо, тя ми каза нещо, ама забравих… Ами ще идвате рано и ще ги вземате…“

Туй то! Разбира се, веднага отрязах — при тая повече няма да се ходи! Има и по-близки пунктове.

АЗ плащам — тя обслужва. А се кани да ме командва кога и как да купувам? Остава да каже и кое…

30 години минаха от времето, когато продавачите бяха малки господарчета в магазините. И хората се чудеха как да спечелят благоволението им — нищо, че плащаха с парите си.

Е, трябва да отбележа, че се понаучиха вече търговците. Особено в големите магазини — ведри, усмихнати, питащи какво е нужно и готови веднага да го намерят.

Защото разбраха — техните заплати идват от клиента. И е много важно как го обслужват. Работа — не лакейство!

Но все още се намират хора, застинали в миналото. И смятащи, че е нормална оная ненормалност.

Поради което по-проклетите (а може би — по-модерно мислещи?) клиенти се научиха: не е добро обслужването — я да видим собственика! И — повече от тук не купуваме. Плюс антиреклама на магазина.

Както и да е, минах седмица по-късно край пункта за вестници и видях оригиналната продавачка.

Хич не оздравяла, но на работа. Щото иначе — две седмици отсъствие и закъсал семеен бюджет. Капитализмът бързо оздравява болните и още по-бързо мори здравите.

С нея пък друга история. Пак поучителна.

Та ми казва жената как й станало лошо, как паднала пред бараката, извикали сина й, вмъкнали я вътре — да не лежи на пътя, извикали „Бърза помощ“.

Двете добри момчета, дето й помогнали — ученици от близкия техникум — бая време звънели… Докато дошла линейката.

Откарали я. А там попаднала на своя позната.

И чула от нея констатация: „Добре, че си припаднала. Иначе нямаше да пратят линейка!“. Плюс съвет: „Стане ли ти зле — направо лягай! Иначе…“.

Даааа…

Разбирам — няма пари за гориво, няма достатъчно коли, няма хора за мизерните заплати… И се подбира къде да се изпрати помощ.

Обаче — когато тая помощ е нужна? Толкова нужна, че понякога катафалката изпреварва линейката?

Затова — припадайте!

Почувствате ли се зле, видите ли зор, схванете ли, че не е време да се пишете герои — припадайте!

Ако искате шанс за помощ.

Не казвам помощ, а — шанс…

Все е нещо.