Георги Коновски
От деня (66)

* * *

Минах и през един голям магазин. Фруктоза, чай, какао.

Гледам — до рафта стои момиченце и хленчори за натурален сок. А майка му обяснява, че вкъщи имат. Аз… Как да кажа — малко съм невъзпитан. И викам: „Извинете за намесата, но се радвайте, че иска сок. Като почне да иска уиски…“ Майката се засмя и взе кутията…

На пазара. Барака за яйца. Млада майка, момиченце върху раменете й. Викам, докато чакам да се освободи мястото: „Така може цял ден да се разхождаш“. Майката: „А мен питате ли ме?“. Казвам: „Свиквайте! Вижда се, че отсега се е качило на главата ви“… Тя въздъхна през усмивка: „Вярно…“.

Хубави корнишони. Една лелка се чуди: „Да взема, ама трябва да се белят…“. Казвам й: „Ама важното е, че са хубави. Я колко хубави жени има наоколо. Но и те трябва да се събл… Уф, какво щях да кажа…“.

Лелката — без чувство за хумор: „Ама не е правилно сравнението…“.

Съгласих се: „Така е. Някои сами…“.

И така я карам — веселяшката. Поне попадам на нормални хора…

* * *

Голямо междучасие. Повечето ученици са излезли. Аз хапвам на бюрото и зяпам. Две момичета са завъртели столовете, облегнали гръб в гръб и нещо въртят из ръцете. Десита — всяка поотделно е Десислава…

„Деси, какво правиш?“

Обяснява ми: „Ми, чатим си“…

Гръб до гръб… И си чатят…

„А защо не се завъртите и си говорете, гледайте се в очите? Не, че има какво да се види, де…“

Изненадани са. Странно предложение. И по-добре да не се обръщат — кой знае какво ще стане. През телефона — добрата комуникация…

* * *

Вземам торбичката с покупките и рестото. Продавачката казва: „И касовата бележка“…

Обяснявам й — не вземам. Моят контрол е преди да избера стоката и по сметката. Не ща да си пълня джобовете с хартийки…

„Ами аз давам на всички — казва момичето. — Пък който иска…“

Хиля се неудържимо. Няма нужда от подтекст…

Момичето — хубавичко — ме гледа учудено. Не му казвам какво чух — да не се обиди…