Георги Коновски
От деня (51)

* * *

Минавам покрай един познат вестникар. Седи си в будката и чака като пясъчен лъв мравки. Ама читателите намаляха. Но пък той е пенсионер и си допълва доходите, че и убива времето.

Будката е на ъгъла. И пред нея — паркирана кола. Наполовина върху тротоара — таман да закрие безопасния път на пешеходците, да ги накара да слязат в огромната дупка върху платното и станат лека мишена за търсещите някакъв път автомобили. Гледам и се чудя на напълно идиотското паркиране. В тоя момент се появява виновникът. „Аха! — казвам високо — Както мислех. Жена. При това изрусена…“

Тя, разбира се, ме чува. Това е и целта. Отваря вратата, после я затваря и идва. „Извинявайте, вика, че паркирах така, но имахме тежък багаж, трябваше…“ И дъра-бъра… Щото и на нас се е налагало. Но спираме за минута, максимум две, бързаме да освободим заетото неправомерно място. Пък тук — аз бях стоял към десет минути, а колко преди това… Обясних й на госпожата, че на запад за това глобяват, а на изток направо бият. И фактът, че жена е шофьорката не е оневиняващ, а напротив — утежняващ нарушението. Защото тя с туй се опита да се измъкне — ама защо се карам на една слаба жена…

Предния ден наблизо беше паркирал млад мъж. Върху тротоара. С един приятел, който има магазин там, гласно изказахме отношението си. Меко казано — бая твърдо. Но оня се направи, че не чува обсъждането що за идиот трябва да си, за да нарушаваш правилника. Побърза да палне двигателя и изчезне…

Хора разни. И говеда, смятащи, че светът е техен, щом са зад кормилото на лъскаво тенеке…